Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| НОВ ОБРАТ, НО НЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След поместените в централната преса статии за новия метод, който дава възможност на човека да управлява организма си, и след демонстрирането му по Централната телевизия започнахме да получаваме купища писма от желаещите да го усвоят. За съжаление във вестниците не всичко бе точно и научно изложено, не всичко бе предвидено, а методът се представяше твърде опростено със сензационен оттенък, имащ и рекламен ефект. Това може да се обясни със спецификата на журналистическата работа, за което аз не се наемам да съдя. Но като лекар ме подразни, че читателите оставаха с впечатление за метода преди всичко като за вълшебна пръчица или панацея за всички беди. Въпреки последвалите публикации, в които вече по-целенасочено се обясняваше, че методът се отнася към психотерапията, като същевременно се съпоставяше с автогенната тренировка (което само по себе си трябваше да насочи вниманието към диапазона на използването му, в получаваните писма се обръщаха към нас с най-различни проблеми, даже такива, решаването на които бе извън възможностите на саморегулирането. На писмата на мнозина не успяхме да отговорим тогава поради трудностите, които изпитвахме в организационния период. Създаденият преди две години с решение на Министерския съвет на Дагестан център нямаше помещения. По това време стопанските единици в страната преминаваха на самостоятелна стопанска сметка и макар че не разполагаше с никаква материална база Центърът по само-регулиране беше вече на стопанска сметка. Колективът от лекари бързо се разпадна поради липсата на нормални условия за работа (без помещение и оборудване, без гарантирано заплащане). Студентите-шестокурсници от Дагестанския медицински институт, които бяха специално подбрани и обучени за бъдеща работа в центъра, при разпределението бяха изпратени в други градове. Остана колектив с не повече от 10 души, от които само петима лекари. Те успяха да останат в Махачкала, но без да имат работно място. Ето защо нека не ни се сърдят тези, които не получиха отговор на писмата си. Надявам, се, че все пак ще успеем да сторим това., Моят български приятел Васил Байчев, наблюдавайки страданията и вечните ми мъки на лекар, който не е в състояние да помогне на тези, които се обръщат към него за помощ, веднъж остроумно ме посъветва да се представям така: „Аз съм Хасай Алиев, аз съм и Центърът за саморегулиране и съм на пълна стопанска сметка." Разказах за писмата не за да предизвикам съчувствието на читателите. Писмата ни разтревожиха с често срещаната у техните автори увереност, че саморегулирането може да се усвои за половин час. Тя се срещаше не само в писмата. Заради този „половин час" десетки хора захвърляха цялата си работа и летяха от различни краища към Махачкала, без дори да ни предупредят. Откъде се взе този „половин час"? От вестниците, разбира се. В един от тях се правеше сравнение между вглъбяването при автотренинга и при саморегулирането. И се правеше изводът, че при овладяването на това състояние при автотренинга били необходими тренировки, продължаващи месеци наред, а при управляемото саморегулиране в повечето случаи бил нужен само половин час. Естествено че повечето читатели искаха да отнесат и своя случай към споменатите във вестника „повечето случаи". — А не може ли за 20 минути? — се поинтересува веднъж глас от залата по време на поредна лекция по саморегулиране. — Дори за да се научите да карате колело ще ви е нужно повече време — отговорих аз. — Разбира се, че е възможно и в някои случаи това наистина става, но въпросът ме се свежда до поставяне на рекорди. Същността е в научаването на човека да управлява свръхсложната машина на собствения си организъм, което изисква особена предпазливост. Това е човешки организъм, това е самият живот, ако щете! Ето защо независимо от възможния „половин час" обучението по саморегулиране трябва да включва пълния курс от десет комплексни практически занятия, съчетани с теоретична подготовка по „правилата за влизане в състоянието". Не е достатъчно да се научите да предизвиквате особеното състояние, трябва да умеете правилно да го използвате. За това също ставаше дума в печата, но за съжаление този половин час, който „води към щастието" се бе оказал магически! Не ставаше и дума, че е необходим упорит труд. Голяма част от писмата са написани от болни (или техни роднини) с оплаквания от различни заболявания — от вродена глухота при 5-месечно бебе до тежки онкологични заболявания. Всички искат да им се помогне. Много писма получаваме и от хора, страдащи от различни неврози и оплакващи се от ниска работоспособност, умора. На тези пациенти ние бихме могли да помогнем. Съдейки по писмата, саморегулирането желаят да усвоят и много младежи, решили да се откажат от пушенето. Пишат ни също и наркомани или техните родители. И на такива пациенти също бихме могли да помогнем. Сред тези, които ни пишат, има и такива (при това вече не съвсем млади), които поради прекалената си стеснителност имат несполучлив брак. Те също могат да ни станат пациенти. Има и такива, които разчитат на сериозни промени в живота си. Вярват, че саморегулирането ще повиши нервната им устойчивост в случаите на неочаквани натоварвания, промени в ритъма на живота и в работата. Наистина за тях саморегулирането би могло да бъде изключително полезно. Пишат ни и спортисти, работещи за подобряване на своите постижения — това се отнася както за начинаещите в спорта, така и за шампионите и треньорите, търсещи психологически подходи към своите състезатели. Без саморегулирането според мен е просто невъзможно в тези случаи да се премине към по-високо качествено равнище. Има и желаещи за ускорено усвояване на чужди езици или други видове дейност. Тук саморегулирането също би било полезно. Получаваме и официални предложения за сътрудничество с промишлени предприятия с цел намаляване на производствената умора и заболеваемостта сред работниците, занимаващи се с напрегнат монотонен труд. В системата на съвременното интензивно производство, при което нервнопсихическият апарат на човека е подложен на повишено натоварване, саморегулирането, несъмнено, е нужно. Пишат ни и пристигат при нас лекари ентусиасти, психолози, желаещи да обогатят професионалния си арсенал за профилактика и лечение на болните. В гр. Темиртау, Карагадинска област, лекарят сексопатолог, Ю. И. Калягин вече успешно прилага метода на саморегулирането в комплексното лечение на сексуални разстройства. Ефектът от неговото лечение е по-висок от традиционния. В гр. Твер успешно работи лекарят Б. И. Чула, обучавайки по метода на саморегулиране стопански ръководители и болни. На договорна основа с обединението „Химволокно" премина курс на специализация в Центъра по саморегулиране лекарката от гр. Клин В. Е. Чернова. В Лвов работи психиатърът Я. В. Лесюк, който не само лекува болните, но и използва метода в работата си с хора на изкуството: актьори, режисьори, поети. В Ленинград над усъвършенстването на метода в работата със спортисти се труди психологът В. А. Кисельов. В Москва е подготвена група от лекари. На настоящия етап съвместно с Екологичния фонд на Русия се формира организация за подготовка на лекари специалисти за работа в различни училища, поликлиники, женски консултации, родилни домове, учреждения, производствени предприятия и други. Разбира се, много бих искал всеки лекар да се запознае със саморегулирането, а лекарите психотерпевти — да овладеят метода професионално. Всеки психотерапевт така или иначе се опитва с помощта на един или друг метод да научи своите болни да използват саморегулирането. Защо този метод да не бъде най-съвременният? Между авторите па хилядите получавани писма, разказващи най-вече за човешката мъка, макар и рядко, но се срещат и такива, за които всъщност са и предназначени публикациите в печата. Това са ентусиастите, предлагащи сътрудничество и съдействие за ефективното развитие и въвеждане на новия метод. Именно на настоящия етап от утвърждаването на саморегулирането е особено необходимо такова сътрудничество, още повече че не на всички нуждаещи се (и най-вече на болните) може да бъде оказана помощ от малцината, владеещи метода лекари. Препрочитайки пощата, отново прави впечатление, че не всички публикации във вестниците и списанията са били правилно ориентирани в битката за по-скорошно признаване на метода. Поради това стана така, че вниманието именно на болните, а не на научните организации и учреждения бе привлечено от него. В потока от писма, авторите на които искат да притежават ключа, особено ми направиха впечатление четири. Те в известен смисъл са уникални. „Страшно ми е нужен ключът, разбирате ли!!!" — пише 10-годишно момиче (обърнете внимание — с три удивителни). Второто писмо бе адресирано до редакцията на в. „Комсомольская правда" и негов автор бе доцент от едно висше медицинско учебно заведение. Той настояваше да бъде спрян в печата процесът на „баламосване" на студентите медици, на които и без това главите били пълни с различни рекламни псевдонаучни методи, обещаващи едва ли не да избавят човечеството от всичките му беди. „Този ключ е без право на предаване!" — завършваше доцентът своето писмо от 20 страници, като молеше редакцията да го публикува. Авторът на третото писмо бе голям чудак. Оказа се, че след като прочел в статията за топлия обръч, помагащ в обучението по саморегулиране, то по някакъв начин нагрявал главата си в продължение на 10—15 минути всеки ден, след което започнал да се чувства великолепно, да побеждава на тенис и шах и да пише три пъти повече стихове. Благодареше на автора на метода. Трагикомизмът на тази ситуация се криеше в това, че в статията не бе описана същността на действието на новото откритие — „пробягващата топла вълна" — и не се даваха никакви указания за използването му. И накрая, четвъртото от необикновените писма, което се оказа най-страшното за мен. След като прочело в една от статиите за изработването на навик за саморегулиране посредством условнорефлекторното му програмиране, едно момче пишеше, че вече било чувало за нещо подобно, за програмирането на хора. След такова програмиране с помощта на газ „Ейч" хората започвали да ядат трева и се превръщали в роботи и животни. „Между другото — пишеше момчето — авторът на това програмираме също се казваше доктор Хас." Няма да коментирам това писмо или да доказвам сега разликата между известния филм „Мъртъв сезон" и метода на саморегулирането. Тя е повече от очевидна. Бях длъжен да разкажа за тези писма, защото, независимо от тяхното своеобразие те изразяват четири крайни точки по отношение на метода. Получавайки голям брой писма от болни, без да имам възможност да им помогна, аз се терзая от мисълта правилно ли постъпваме, когато рекламираме един или друг метод. Не е ли това просто начин да бъде привлечено вниманието на обществото? Не е ли това осмият грях (наред със седемте вече известни земни грехове) — да се пораждат надежди, а после да се използва това в нечии интереси? И сам си отговарям: ако не бяха публикациите, нищо нямаше да стане. Те помагат на новия метод да си пробие път. В условията, когато обществото все още не се е преустроило, когато този процес зависи от всеки отделно взет човек, от неговото умение да се организира, нашето стратегическо оръжие е популярността на метода. Друг е въпросът, че към материалите в печата трябва да се отнасяме сериозно. А що се отнася до осмия грях, аз може би наистина събуждам някакви надежди, но не се възползвам от това. Или по-точно силно желая да се възползвам, но в добрия смисъл — "да помагам на желаещите да усвоят навиците на саморегулирането. Всеки изобретател мечтае да реализира своите открития. На всеки творец му е нужна обратна връзка между творението и приложението му в обществото. Необходимо е обществено признание. Без него няма сигнали, стимулиращи творчеството му и в бъдеще. Ето защо желая да помагам на хората. В бъдеще, когато повече лекари ще владеят метода, се надявам, че тази моя мечта ще стане реалност. Защо е необходимо да казваме такава, на пръв поглед, проста истина? В процеса на популяризиране на саморегулирането се наложи да изнеса стотици лекции, демонстрирайки метода върху доброволци от залата, на различни места, даже пред екипа на в. „Комсомольская правда", в най-отдалечените краища на страната. И винаги публиката проявяваше голям интерес. Но обикновено всичко свършваше с това. Защо ставаше така? Отговорът на този въпрос, разбира се, се крие не само в несъвършенството на нашата медицина. Това е сложен социален въпрос. И именно защото подобни въпроси се сблъскват с по-широки социални проблеми, у нас започна и се осъществява преустройството. Работейки с известния клуб на директорите па промишлените предприятия, аз, макар и лекар, а не директор разбрах, че символът на нашето време може да бъде изразен съкратено с три букви „С" — самоуправление, самофинансиране, самообезпечение. И като лекар смятам за необходимо да прибавя към тези три „С" за обществено самоуправление и още едно „С" — саморегулираие. Защото без развитие на личността, без насрещно движение на обществото и човека не е възможна никаква демокрация. Въпросът не се свежда до конкретните методи, а до самата същност на идеята — главната потребност на човека е потребността от щастие и обществото, ако иска да бъде здраво, трябва да подпомага задоволяването й. Ще бъде ли човекът най-после поставен в центъра па всички обществени грижи? Отговорът на този въпрос е един от социалните критерии при оценката на равнището на общественото развитие. Човек се стреми към щастие и свобода. Дълго време крилатата фраза, че свободата е осъзната необходимост бе тълкувана в съвсем противоположен смисъл. Слагаше се „командно-административен" акцент върху думата „необходимост". Докато смисълът на фразата бе в понятието „свобода" — свободата е потребност на човека (т. е. необходимост). И тази потребност от свобода е осъзната. Когато в един период от нашата история естествените човешки качества и прояви — любовта към ближния, другарската взаимопомощ, приятелската привързаност и много други — бяха обявени за социалистически постижения, тогава по същество бе извършена агресия срещу тях. Надявам се, появилото се ново мислене ще позволи да върнем естествения смисъл на тези понятия. Именно в тези условия широкото развитие на саморегулирането ще съдейства да се разкрие във всеки човек природното му, дълбоко човешко начало, ще му помогне по-успешно да реализира духовните си подбуди и стремежи. По инициатива на едно специално политехническо училище в гр. Каспийск, недалеч от Махачкала, се проведе интересен опит с учениците (става дума за поправителен интернат — бел. прев.). Честно казано това беше тежка гледка — 300 деца зад бодливата тел. Сред тях имаше такива, които бяха извършили криминални престъпления или други сериозни нарушения. Но имаше и такива, които бяха попаднали тук само защото бяха разказвали смешки по време на занятия или просто за различни лудории, които дразнели преуморените преподаватели. Група деца, които най-много се нуждаеха от лечение на нервните разстройства, започна обучение по саморегулиране. За целта включихме и местната телевизия и журналистите. Докато по време на първите занятия повечето от обучаваните деца мълчаливо и с недоверие поглеждаха към вратата дали не стои там техният възпитател, след няколко дни те се отпуснаха, появиха се усмивки, нормални жестове, намаля подозрителността и агресивността им. Започнаха да ни се оплакват от лошото си самочувствие, да споделят плановете си за бъдещето. Подобри се сънят им, по-малко се оплакваха от главоболие. Някои станаха по-прилежни, на мнозина се подобри паметта. Очерта се тенденция към нормализиране на психо-вегетативните и другите функционални показатели. След 3—4 занятия у някои деца-възникна желание да работят над себе си — започнаха да задават въпроси как да прилагат саморегулирането за развитие на характера, силата на волята и паметта си, как да се настроят за четене, за учение. Привлякохме журналистите не за реклама. Това бе своеобразен стимул за децата, които разбраха, че нормализирането на тяхното здраве и поведение е обществена грижа. Но не след дълго телевизията ни подведе, и то неведнъж. Веднага стана ясно, че липсата на внимание към децата намалява интереса към собственото им развитие. Децата, които в най-крехка възраст са преживели душевни травми, най-много се нуждаят от подкрепа. По-късно възникнаха нови трудности. Полагахме усилия за разкрепостяване на децата, за освобождаването им от тяхната мрачност, травмираност и затвореност и постигнахме положителни резултати. Но усилията ни се сблъскаха със самата организация, на живот и обучение в системата на поправителното училище. Децата влязоха в конфликт с преподавателите и възпитателите, които изискваха безусловно подчинение, изключвайки всякаква възможност за диалог с подчинените си. Тогава решихме възпитателите и преподавателите също да преминат курс по саморегулиране, да получат ключ към себе си и към своите възпитаници. И сред тях имаше немалко, които страдаха от неврози. Беше осъществен пълен лечебно-учебен курс. Тази дейност продължава и досега. Естествено саморегулирането само по себе си няма да реши целия комплекс от съществуващи проблеми. И това не е целта му. Главното е, че приложението му даде възможност от гръмки фрази за необходимостта от профилактика да преминем към укрепване здравето на хората на практика. В тази дейност се очаква да се включат и лекари от други подобни училища в страната, като за целта преминат специална подготовка в Центъра по саморегулиране. Такова решение бе взето на съвещание по организационните и психологически проблеми на поправителните училища под ръководството на представителя па народното образование на Русия Г. Н. Тростонеика — ентусиаст за хуманни промени в тази област. В процеса на работа с децата включихме в програмата на занятията им последните постижения на развиващия се метод на саморегулирането. Този нов похват възникна при опита ни да помогнем на много хора, конто не умеят да поставят пред организма си конкретни установъчни задачи (програми) в съответствие с целите си. Казано по-просто, човек, навлизайки в особеното състояние, често не знае какво иска. Както вече отбелязах, това е един от най-трудните моменти при прилагането на саморегулирането. Така например често ни питат как с помощта на саморегулирането да се настроят към ускорено изучаване на чужд език? Какво трябва да си представят в особеното състояние? Или какво трябва да си представят по време на саморегулиране, за да се избавят от зъбобол? За всеки конкретен случай възникват множество такива въпроси. Отговаряме на всички, че ако им е трудно, може и нищо особено да не си представят. Необходимо е да се предизвика дълбоко особено състояние и при наличието на цел нужната реакция сама ще се синтезира. Обикновено даваме пример с хипноза, по време на която па човек му се внушава, че му е студено и допълваме това с описание на механизмите на организма, предизвикващи това усещане. В случая има една съществена особеност. За такъв свободен синтез (без да се стимулира желаната реакция от съответстващи образи) е нужна достатъчна свобода за творчество на организма, т. е., повтарям, нужна е дълбочина на особеното неутрално състояние. Колкото тя е по-малка, толкова повече се налага да се помага на организма, като се развива образна представа за желаната реакция. Например можем да напомним, че чувството за прохлада е свързано с къпане в планинска река, а премахването на зъбобола -с приемането на таблетка аналгин. В редица случаи повечето от нашите пациенти не могат във всякаква ситуация да предизвикват дълбоко особено състояние. Постигането на по-голяма или по-малка дълбочина е свързано и с изходното състояние на организма, и със самата задача. Понякога, когато задачата е твърде отговорна, необходимата дълбочина на вглъбяване може да не се постигне поради вълнение-или излишно напрежение. С въпроси за правилното поставяне на задачата към пас често се обръщат и хора, които не сме обучавали - обучавали са ги наши ученици. С подобни въпроси се обръщат и телевизионни зрители, които са гледали предаванията за саморегулирането и са се научили самостоятелно да предизвикват у себе си особеното състояние, без да знаят какво да правят с него. По тази причина възникна нов похват или, така да се каже, средство за общо ползване, универсален хармонизатор. То е предназначено за лица, които не могат да навлязат достатъчно дълбоко в състоянието — в тези случаи похватът е полезен като общоукрепващ фактор. До откриването на този похват стигнахме по следния начин. За решаването на различни творчески и житейски проблеми пай-добрият път е доброто самочувствие и бистрата глава. В случая коментарите са излишни. Залог за добро самочувствие и здрав външен вид е преди всичко дълбокият нощен сън. А за добрия сън, както е известно, организмът и нервите трябва да са в ред. Как се осъществяват при йогата, китайската гимнастика или с помощта на физкултурата, на която ни учат от детинство тези оздравителни, общоукрепващи процеси? Нима когато се занимаваме с физкултура, "мислим какво именно движение да направим, за да се научим например по-бързо и успешно на чужд език. Ние просто извършваме полезни за нашата нервна система и организъм упражнения. Те подобряват нашето самочувствие. Намирайки се в добра форма, ние по-добре се справяме и с житейските си грижи, и с работата си. Бихте могли да отговорите, че при йогата например има . разработена и строго диференцирана система от упражнения — едни (да предложим стойка на глава) съдействат за подобряване па паметта, други подобряват функциите на черния дроб. Отговорът е: щом съществува такава система от оздравителни упражнения ••- използвайте я в режима на саморегулиране. Ето това е находка! Само че отначало с помощта на саморетулирането се научете да навлизате в особеното състояние, което привежда, в хармония психическите и физиологическите процеси, а след това като го използвате овладейте полезна поза от йогата. В традиционната за йога система връзката е обратна — от здраво тяло -към здрав дух. От механичните упражнения (пози, начини на дишане и т. н.) започва поетапно, продължително изкачване към висшите психически стадии на саморегулирането. Професионалистът йога владее особеното състояние, но го постига след дълги години упорита практика, специална диета и аскетичен начин на живот. Уверявам ви, че бихте могли да постигнете това значително по-лесно! Има и такива моменти в живота, когато трябва да забравите прекрасната поговорка, че без труд нищо не се постига, за да не пострада вашият оптимизъм, тъй като в нашия случай за вас са се потрудили природата и човешката мисъл, събрана в резултат на многовековен опит. С помощта на съвременна научна технология вие ще усвоите основния опит на йогата — особеното състояние или съюза между душата и тялото, за кратко време и без радикална промяна в начина на живот! И след като овладеете особеното състояние — ключа, ще започнете да усвоявате низшите стадии, което, разбира се, ще,бъде по-лесно — по-бързо е да се спускаш от върхар отколкото да се изкачваш към него. Как става това? Например искате да увеличите гъвкавостта на гръбнака си и започвате да изпълнявате упражнения с наклон на тялото напред, като с ръце се стремите да докоснете пода. Когато сте се наклонили колкото можете, а подът е все още далеч, гръбнакът повече не се прегъва и до краен предел са се напрегнали мускулите, спомнете си какво съветват в такива случаи йогите — да си помогнем чрез мислено самовнушение, че в кръста мускулите се отпускат, че гръбнакът е станал по-гъвкав, че ви е приятно да се наведете още по-ниско. Йога ни съветва да помогнем на организма си чрез психическия механизъм на самовнушението. Но не е ли по-добре да направим това след като сме предизвикали у себе си особеното състояние — състоянието на саморегулиране, при което самовнушенията ни се осъществяват най-лесно. Този подход може да бъде приложен и към китайската оздравителна гимнастика,. Забелязали ли сте колко леки, като криле на птица, са ръцете на професионалистите, занимаващи се с китайска гимнастика? Понякога дори възниква илюзията, че това не е мощна по своята сила процедура, а лек безметежен танц. Откъде се взема тази лекота и мощност едновременно? Дали не от това, че професионалистът, тренирал с години, е усвоил особеното състояние и го използва при изпълнение на упражненията? Дали не затова, че тези упражнения привеждат в хармония психиката и организма му за разлика от механичните физкултурни упражнения? В китайската гимнастика движенията на професионалиста с лекотата си напомнят раздалечаващите се и приближаващи се ръце при обучението по саморегулиране, за което вече стана дума. Същността на тези движения е идеомоторна. Но при усвояването на саморегулирането опитът за формиране на особеното състояние се изгражда целенасочено с пряка хипноза — от учителя към ученика, а в системата на китайската гимнастика няма такава технология за предаване опита при формирането на това състояние. Технология, която може да бъде усвоена толкова бързо! Овладяването на китайската гимнастика започва от контрола на външните движения, на качеството на изпълняваните упражнения. Едва след това ученикът постепенно преминава към контрол на вътрешното състояние — от частното към цялото. Ако сте овладели особеното състояние, опитайте се да си представите, че ръцете ви първо се раздалечават, после се приближават една към друга, след това тялото ви се завърта, при което чувствате гръбнака си много гъвкав, отново заемате изходно положение, тялото ви се наклонява напред и т. н. И всички упражнения, които са ви познати още от детинство — доскоро механични, сега автоматично се превръщат в хармонизиращ фактор — започват да напомнят упражненията на йогите. А това е така, защото структурата на всяко движение крие идеомоторика. Психиката и организмът работят синхронно, съгласувано. По време на такива занятия не е нужно да проверявате пулса си, както това е прието например при изкуствените системи за тренировки! (аеробиката и др.). Ритъмът на сърцето, дишането, силата и скоростта на движенията — всичко това автоматично ще се синхронизира. Тази специално хармонизираща физкултура е необикновено приятна п се извършва с удоволствие, мозъкът сякаш си почива, а тялото извършва приятна работа. Изпитвате особено чувство, когато незначителното волево усилие дава начален ход на желаното движение, а след като вътрешно се отпуснете, наблюдавате автоматичното му продължение. По време на такива физкултурни занятия възстановителните процеси се извършват синхронно с натоварванията, а общото състояние на целия организъм след подобно натоварване наподобява това след отдих. Мускулите са почти отпуснати, затова се постига и необичайна гъвкавост. Дори при по-незначителен брой па изпълняваните упражнения от тези, извършвани по общоприетия начин, могат да бъдат постигнати същите резултати. Причината е във включването на механизма за повишаване на вътрешната производителност. А тъй като повечето движения се извършват на основата на идеомоторния механизъм, то вземат участие и някои други мускули, които не участват при обичайното изпълнение на аналогични упражнения. Борците например, с които работихме, използваха този начин за физкултурни занятия след обичайната си тренировка. Това им помагаше да премахнат застойното пренапрежение на мускулите, да отдъхнат. Извършваше се процес на балансиране — вредите от професионалния спорт отчасти се неутрализираха чрез хармонизиране. Работихме също с група спортисти, занимаващи се с лека атлетика. Хармонизиращата гимнастика им помагаше по-добре да изпълняват упражненията, изискващи статично напрежение на мускулите. Спомнете си как в състояние на хипноза се нрави каталептичен мост — поставят човека така, че вратът му да се опира на облегалката на единия стол, а петите му на облегалката на другия. Тялото му като че ли е вдървено и е способно да издържи голям товар. Върху лежащия може да стъпи и се изправи някой. Такъв мост се демонстрира с доброволец от залата, който, напълно е възможно, да няма никаква специална спортна подготовка. Саморегулирането дава възможност на атлетите да предизвикат самостоятелно каталептично напрежение, съдействащо за развитието па мускулните им възможности. Ето какъв нов повратен момент откриваме в развитието на саморегулирането. Л колко такива още повратни моменти могат да възникнат, ако в работата над този общочовешки проблем се обединят усилията на: лекари и учени. Защото проблемът за развитието на човека е общ проблем. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|