Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?
ЖИВОТЪТ МИ СТАНА ПО-БОГАТ И РАЗНООБРАЗЕН
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Свързани:
курсова работа (1) Кати финанси
| ЖИВОТЪТ МИ СТАНА ПО-БОГАТ И РАЗНООБРАЗЕН
Ето какво разказва за саморегулирането Елена Полякова, майстор на спорта по тенис на корт, аспирантка в лабораторията по психология при Централния научноизследователски спортен институт. В Махачкала пристигнах по препоръка, на Държавния комитет по въпросите на спорта да усвоя метода на саморегулиране във връзка с евентуалното му използване при подготовката на нашите спортисти за олимпийските игри в Сеул и за други отговорни състезания в бъдеще. Той ме порази с необикновената си простота, бе лесен за възприемане и аз го усвоих за три занятия. В присъствието на поредната група пациенти, наблюдаващи ме с интерес и известно учудване, буквално на третото занятие изпитах толкова осезаемо усещане за летене във въздуха, че от очите ми неволно потекоха сълзи, а дишането ми стана дълбоко и равномерно. Впоследствие повече не ми се удаде да се приближа толкова близо до това състояние. Очевидно вече се бях адаптирала и отсъстваше новостта на възприятието. Следващите занятия протекоха изключително интересно. Веднъж, когато се намирах в неутралното състояние, ми се прииска да изобразя „танца на огъня" (не мога да обясня откъде се взе това название, както и самата представа за него). Както ми разказаха по-късно, получило се необичайно, но красиво зрелище. При друг случай ме запознаха с известния треньор по китайска гимнастика Хюсейн Магомаев.. Като прилежна ученичка се опитах да повторя механично след него упражнения от гимнастиката ушу — толкова бях слушала за нея, много исках да я науча и тогава за първи път виждах да я изпълняват. Когато влязох в особеното състояние, успях да ги изпълня отново. Естествено те не бяха идеално копие на упражненията по ушу, но характерните за него плавност, цялостност и външно сходство все пак присъстваха, при това в мой индивидуален стил. Не бих .казала, че съм самоуверена и че обичам да заставам пред всякаква публика. По-скоро обратното. А в Махачкала ми се наложи да демонстрирам не само известните „фокуси", като обезболяване на китката на ръката, „мост" между два стола, „вдървяване" и т. н., но и да коментирам усещанията си както пред малки аудитории, така и в огромни, препълнени зали на институти, заводи и училища. Не изпитвах никакво вълнение, а само спокойното, уверено усещане, че владея нещо свръхестествено. И радостта от това, че мога да завладея всички, които ме виждат и слушат. Когато се върнах в Москва, това усещане не ме напусна още дълго време. Чувствах се по-свободна в общуването си с хората. Отдавна проявявам интерес към различните интерпретации на автогенната тренировка, на медитацията и хипнозата както в нашата, така и в чуждата литература, предимно на английски език. Обучавали са ме известният от книгата „Психологически игри" Н. В, Цзен, лекарят рефлексотерапевт Г. И. Крайиов, спортният лекар психолог А. В. Алексеев. Правилното и рационално хранене, масажът и вибрационната гимнастика изучавах при В. С. Михайлов, сега директор «а Центъра по хранене. Нито една от тези методики не предизвика у мен такива силни и ярки усещания както саморегулирането. В тях отсъстваше завършеност на идеята и вместо лекотата, която чувствах при само-регулирането, ми предлагаха трудоемка работа, за да постигна някакъв резултат, при това с краткотраен ефект. Всички те се стремяха да ме накарат да повярвам именно в техния метод, но както е казал един философ, вярата не премества планини, а само понякога ги издига там, където преди не ги е имало... Въпреки това опитите ми да покажа новите си възможности и да разкажа за тях не предизвикаха голям интерес у колегите ми. Когато покажех нещо, се възхищаваха и казваха: „,Ах, колко интересно, трябва непременно да опитаме", и всеки път отлагаха — не им беше до това. Ето защо използвах метода предимно за себе си — за да възстановя бързо силите си и да се наспя пълноценно, няколко пъти отстранявах главоболие и зъбобол. Понякога, ако успявах да се освободя от тревожните си мисли, получавах истинско удоволствие от бягането в тръст — усещах необикновена лекота, сила и изпада в състояние, близко до еуфория. След кроса не чувствах никаква умора, дори съжалявах, че той е свършил и трябва „да се събудя" от тази наслада на движенията. Но такъв ефект се получаваше не особено често, а сега дори се случва и съвсем да забравя, че мога да бягам с удоволствие. Веднъж приложих саморегулирането за формиране на нужното ми психическо състояние по време на състезание по тенис. Тогава успях да спечеля един съвсем безнадежден мач, който губех с 4:6 и 2:5. Успях да завърша с 4:6, 7:5 и 6:3. Никога дотогава не бях печелила с такъв резултат и станах победителка на зимния открит шампионат на Русия. Един странен случай обаче ме накара да се замисля за опасностите от лекомисленото прилагане на метода на саморетулирането. Една вечер след тежък и уморителен ден реших както винаги преди сън да се позанимавам със саморегулиране за поддържане на общия тонус и за да заспя по-бързо. Но тъй като бях уморена, нямах никакво желание да измисля програма, която да осъществя в неутралното състояние. Реших да дам пълна свобода за неволните движения на крайниците си да се движат както искат и си представих неконтролируемостта на тези движения. После излязох от това състояние, легнах си и веднага заспах. Когато на другата сутрин се събудих и влязох в стаята си за някаква вещ, изведнъж почувствах, че не само не мога да я взема, но и не мога да направя нито крачка повече. Естествено силно се изплаших, лицето ми пребледня, не можах да запазя равновесие и паднах на пода, като си ударих рамото. Болката ме накара да дойда на себе си, едва успях да допълзя до кревата, легнах и започнах да анализирам ситуацията. За щастие беше почивен ден и не трябваше никъде да ходя, а родителите ми си бяха в къщи. След като все пак разбрах причината за това силно разкоординиране, се опитах да го отстраня, като използвам отново неутралното състояние, но това не ми се удаде веднага. Вероятно през нощта дадената установка за неконтролируеми движения бе придобила известна устойчивост. Едва привечер ми се удаде да сломя съпротивата на непослушните си крайници — целия ден прекарах в мъки, опитвайки се да направя няколко стъпки, с усилие и трепереща ръка. поднасях чашата към устните си и няколко пъти молих майка си да ми направи масаж. Няма да описвам уплахата и недоверието на родителите си, пред които се опитвах да намеря всякакви други причини, за да обясня „заболяването" си, освен истинските. След този случай винаги внимателно обмислям двигателната програма, преди да използвам ключа към управляемото състояние. Усещането, че летя като птица, което бях изпитала в началото, ставаше все по-повърхностно особено след като започнах да се съмнявам в себе си. Сега използвам ключа за решаване на елементарни задачи и за усъвършенстване на техниката на удара ми в тениса, и то съвсем рядко, тъй като методът загуби привлекателността си на нещо ново за мен, пък и съм затънала във всекидневни житейски грижи. Разбира се, беше ми интересно какъв ще бъде ефектът му върху другите. Опитах се да науча тенисистката от международна класа Наташа Рев да използва, метода на саморегулиране. С моя помощ тя успя да отстрани някои пропуски в техниката на удара си, както и неувереността, която чувстваше при изпълнението му. Проведох няколко занятия и с младежкия национален, отбор по съвременен петобои по молба на техния старши треньор. Ефектът не закъсня (и ми се иска да вярвам, че и аз имам „вина" за това) — те спечелиха званието световни шампиони в отборното и сребърни медали в индивидуалното класиране. Всички бяха доволни :и въпреки това отложиха обучението си. С това приключи и моят практически опит. Причината за това според мен е, че човек винаги се бои от това, което не разбира. Очевидно трябва по-подробно да разясним нашите малки чудеса. В какво се изразява същността на неутралното състояние? Това е състояние между лекия сън и бодърстването, състояние на лек сън, унес или забрава. В обикновения живот то би могло да възникне неволно. Един американски спортист го определи по следния начин: „Сега разбирам, че това е именно онова положително, наркотично състояние на съзнанието, което се постига косвено чрез упражнения и непосредствено а процеса на медитация." Методът на саморегулирането моментално предизвиква това състояние, докато при автогенната, психомускулната, психотоничната и други тренировки и медитации То не се постига изведнъж, неустойчиво е, бързо преминава в сън и изисква системни и продължителни занятия. При саморегулирането за предизвикване на състоянието помагат идеомоторните движения, с които се контролира и неговата продължителност. Дълбочината на състоянието е индивидуална, като може да е различна в зависимост от настроението и физическия тонус в даден момент, въпреки че след време това също се поддава на регулиране. Тези идеомоторни упражнения могат да бъдат приспособени за усъвършенстване на техническото майсторство във всеки вид спорт. В процеса на идеомоторното имитиране на техническите похвати с цел да се внесат корекции е тях и да се усвоят трайно съответните навици може да се фиксира всякакво съдържание с адекватна съревнователна установка, като се определят времето, мястото и продължителността на реализирането й. Образите като че ли се „записват" в подсъзнанието и в нужния момент „светват" като спасителна лампичка и предизвикват обратната връзка. Един случай от моя живот би могъл да илюстрира как саморегулирането съдейства за разкриването на творческите .възможности на човека. По-рано не бях забелязвала у себе си особени дарби. А в последно Време се изненадах от 'непривично ясните си мисли, които можех да изложа достатъчно лесно и без особено напрежение. Само така мога да обясня бързината, с която написах научния доклад за Седмия световен конгрес по психология на спорта, проведен в Сингапур през август 1989 година. Наложи се да представя доклада ден след като ми бяха казали да го напиша, при това преведен «а английски език. На другия ден докладът бе готов, нощта и утрото посветих на превода му. Разбира се, това б!Г било съвсем безнадеждна работа, ако ми липсваше теоретична подготовка по проблема благодарение на занятията с научния ми ръководител, както и увереност в званията ми по английски. Но искам да обърна внимание на друго — на необичайно високата работоспособност и концентрация на намиращата се в подсъзнанието ми информация, която се изля без особени усилия, както ми се струва,- в достатъчно стройна форма. Навярно за това допринесоха повтаряните от мен занятия по саморегулиране, при които използвах неутралното хармонизиращо състояние. Изобщо животът ми стана по-богат и разнообразен. Дори ако ключът се използва само за влизане в особеното състояние за почивка, светът изведнъж се появява пред вас с цялото си богатство от цветове, звуци и прекрасни лица, след като са изчезнали напрежението, умората, раздразнителността. Убедена съм, че саморегулирането може много да помогне на човека в трудния му напрегнат живот. А човекът трябва да бъде щастлив. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|