Дванадесета глава: Новото разбиране

Тринадесета глава: Сегашният Исус

Аз съм от Индонезия. Това е голяма страна южно от Сингапур. Тя граничи с Малайзия и е на север от Австралия. Простира се от запад към изток на около 3.000 мили и от север към юг на около 1.500. Голяма е колкото САЩ, с тази разлика, че Америка е изцяло суша. Индонезия е предимно вода и има около 13.000 острова. Аз живея на остров Тимор – най-югоизточния остров в страната. Холандски мисионери от презвитерианската църква дошли в моята страна още преди около три века.

Те проповядвали на моите прадеди, които тогава се кланяли на голямото дърво, на голямата змия или на палмата. Обожествявали ги поколения наред. Когато мисионерите пристигнали и проповядвали Евангелието, много хора дошли в църквата, включително и моето семейство. Като дете аз ходех на църква и учех Библията наизуст в неделното училище. Стараех се да бъда толкова добър християнин, колкото трябваше.

Присъствахме на неделните служби и на молитвените събрания през седмицата. Ние всички мислехме, че сме християни, но нашето общение с Бога беше направо смешно. Защо? Всеки от нас имаше Библия и четяхме за силата на Господ Исус Христос, за Неговите чудесни обещания. Има около 30 000 стиха за тях. Тогава бях на 19 години, но никога не бях опитвал нито едно от обещанията, които Господ е оставил.

Нашият живот беше по-лош от този на езичниците (както и на днешните християни без силата на Святия Дух). Когато се разболявахме, отивахме при лекаря. Когато той не можеше да ни помогне, тогава започвахме да се молим. Отивахме при пастора и той ни казваше: «Брат Мел, ако Господ иска да те изцели, Той ще те изцели!» Отвръщах: «А знаете ли дали Бог иска да ме изцели или не?» Той отговаряше: «Трудно е да се каже, но ти само се моли. Ако Той иска, ще го направи.» «Но, пастирю, в Яков 5 глава чета, че ако някой се разболее, трябва да го помажат с масло и Святият Дух ще го изцели.» А той отговаряше: «Да, това е вярно, братко, но е било написано преди 2000 години. Хубав разказ е, но не го взимай буквално. Ако Бог не иска да те изцели, ти само се моли. Той ще ти даде сила да понесеш болката.» Аз го приемах по този начин и се молех: „Господи, ако искаш да ме изцелиш, моля Те, изцели ме, ако не – помогни ми да понасям болките.“ Връщах се вкъщи и се опитвах да го правя, но винаги се оплаквах. Понякога ми беше трудно да разбера защо Господ действаше по този начин.

След това просто отивахме при лекарите-магьосници. Те се молеха за нас и ние за три минути бяхме изцелени. Започнахме да се чудим: „Какво да кажем за Бога?“ Лекарят-магьосник винаги ни помагаше, а Бог, на Когото се молехме, никога не вършеше нищо. В кого да вярваме? В Исус, Който понякога ни оставяше в безнадеждно положение, или в лякарят-магьосник и неговите богове?

Има такава сила в демоните, които действат в моята страна, че християните се чудят и се съмняват. Тези демонични сили карат хората да вярват в астрология, в маси за спиритически сеанси и всякакви други магически практики. Много хора търсят там помощ и ръководство. Холандските мисионери работели за Господа в Тимор в продължение на 60 години. В това време се прибавили към църквата около 80 000 души, но нашият живот не се беше променил. Ние никога не бяхме опитвали силата на Бога. Изповядвахме, че сме християни, но живеехме като езичници.

Пастирите ни в Индонезия наистина имаха проблем, защото повечето хора бяха вързани с демонична сила. Много малко, всъщност, се обърнаха към Исус Христос. Беше ужасно! Хората идваха в църквата, пееха песни, четяха своите молитви и се връщаха да живеят живота си както преди (както и вие тук в Америка).

Пастирите имаха малки заплати и трябваше да вършат сами цялата работа в църквата. Те правеха всичко възможно, за да канят хора и да им говорят за Христос. Ние, миряните, обаче, не вършехме това. Казвахме, че пасторът и другите църковни служители могат да се грижат за всичко. Плащахме им да вършат нашата работа.

Господ промени това положение в страната ни през последните години и то по много чудни начини. Може би сте чули колко чудесно Господ работи там днес! Бих желал да споделя с вас нещо от Откровение на Господ Исус към апостол Йоан, когато е бил на остров Патмос. Много жалко е, че не са били всички апостоли там. Този самотен остров е бил за него като небето. Исус е дошъл и му се е представил: „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, Който е бил и Който иде, Всемогъщият.“ (Откровение 1:8). Това звучи чудесно на английски. Той казал: „Аз съм Господ, Който е тук сега. Аз съм бил тук преди 2000 години и Аз съм същият, Който ще дойде пак.“

Ако Господ се беше предстравил по съответен за нашия живот начин, Той щеше да каже: „Който бях, Който съм и Който ще дойда пак.“ Но Той не го казва така, а започва с „Който съм“, след това „Който беше и Който ще дойде.“ Защо? Започнах да се чудя, защо Господ ми отвори очите за тази истина. Той искаше Йоан да знае, че не е само Господ, Който е живял преди 1000 години или даже преди един ден, но Той е Бог, Който е с нас днес. Той не е само Бог, Който е направил нещо вчера, а е Бог, Който ще направи идващите дни. Това, което Исус изтъква, е: „Аз съм тук днес, Аз съм сегашният и бъдещият Бог.“ Как хваля Господа за това!

Мнозина познават Господ Исус от преди 2000 години – „вчерашния Исус“. Ние също имахме Исус, Който е изцелявал преди години, Който е изгонвал демони преди години, Който е вършил чудеса преди години и Който е помагал на хората преди години. Трудно е да се вярва в такъв Бог. Исус казва: „Аз живея днес.“ Ако се нуждая от Бог, то се нуждая от Бог, Който живее днес. Много християни живеят в това, което наричат „благословена надежда“. Те пеят песента „Когато списъкът се извика отвъд“ и говорят за благословената надежда и благословеното явление на Господ Исус. Очакват връщането и явлението Му. Аз също ожидам това, но то е само надежда. Може би до изпълнението є има само една година, един ден или 1000 години. Аз се нуждая от Него днес, не живея в „утре“, а вчера е отминало завинаги. Аз имам само днес. Нуждая се от Неговата сила днес. Нуждая се от Неговата любов днес. И затова хваля Бога за начина, по който Исус се представи на Йоан: „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, Който е бил и Който иде, Всемогъщият.“ Той като че ли казва: „Аз съм Господ Исус, Който съм тук сега. Ако имаш проблеми днес, Аз съм сегашния Бог. Ако си угнетен сега, Аз съм сегашния Бог. Ако си болен сега, Аз съм сегашния Бог.“

Преди да започне индонезийското съживление ние имахме Бог, Който беше и Който иде. Имахме спомени и надежди. Обикновено пеехме и говорехме какво е направил Той преди 2000 години и какво ще направи утре, но не познавахме Исус в нашия живот за днешния ден. Това е тъжната истина за моята църква преди изливането на Святия Божи Дух.

Един ден сърцето ми извика: „Господи, живеем само с миналото.“ Нашият пастор казваше: „Да, Той правеше чудеса преди 2000 години, но не ги прави днес“, колко безнадеждни бяхме. Имахме само велик спомен за нашия Цар. Той не можеше да извърши нищо днес. Понякога пасторът говореше за Христовото пришествие. Да, това е благословена надежда, но не е сега. О, аз така искам да имам Бог днес. Най-после, като четях Библията си, започнах да разбирам, че Господ е жив днес. Той може да ни помогне днес. Ако съм в робството на греха, Той може да ме освободи. В Индонезия имаме една песен: „Той взе веригите от моето сърце и ме освободи. Направи ме свободен. Той ме направи чист и щастлив. Той ме взе от движещия се пясък и ме изправи върху по-висока земя. Той взе веригите от моето сърце.“ Обичам тази песен, защото тя наистина е историята на моя живот. Някога аз бях под робството на греха и под силата на сатана, но един ден Исус дойде и ме освободи от него. Той ме направи свободен. Преди мислехме, че християнският живот е да приемеш Исус и всичко вече е наред – готов си за небето. Аз чувствах обаче, че има нещо повече от това.

Той ни каза, че когато Го приемем трябва да вървим с Него: „Аз дойдох, за да имат Моите овце живот и да го имат изобилно.“ Казах: „Мили Исусе, това е чудесно!“ Аз знаех, че Исус не се шегува. В Ефесяни 1:3 четем: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места.“ Библията навсякъде говори за благословения и радост. Във Филипяни 4:7 четем: „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“ Той ни дава Неговия мир.

О, това е чудесно! Чуден и преливащ мир! Библията също ни казва, че силата на Святия Дух ще дойде и ние ще бъдем свидетели по целия свят (Деяния 1:8). Когато прочетох това, попитах: „Господи, кое не е наред в мен? Кое не е наред в нашата църква? Няма я Твоята сила в нея. Ако се разболеем, отиваме при магьосника-лекар. Пасторът се моли, но това е само религиозна молитва.“ Много пъти в църквата ни се чете за наше улеснение научна молитва или отваряме духовната песнарка на последните страници и оттам четем писанието за религиозните обряди. Бях питал много, много пъти: „Господи, къде грешим? Трябва да има нещо неправилно в пастора, в мен или Твоето слово не е истина. Искрени сме, но никога нищо не се случва.“ След като започна съживлението разбрахме, че нито пастора, нито ние бяхме прави. Никой никога не ни беше казал, че Исус може да ни изцели днес. Вярвахме само в благословената надежда и имахме добра памет. Не разбрахме, че Исус и днес може да направи нещо с нас. Четем, че Той не се е променил и че е същият вчера, днес и завинаги.

Слава на Господа! Той знаеше колко бяхме жалки и как ни липсваше Неговата сила. Неговата милост ни посети. В Исая пише, че Бог ще открие Себе Си на тези, които не Го търсят. Слава на Бога! Ние бяхме толкова тъпи, че Господ Исус дойде и ни посети.