Единадесета глава: Аз мразех езиците

Единадесета глава: Аз мразех езиците

Едно от най-загадъчните неща за мен беше стихът: „... и те говореха чужди езици.“ Дойдох от презвитерианска църква и, за да бъда честен пред вас, ще ви кажа, че мразех езиците. Макар да знаех, че Библията говори за езици, аз ги мразех. Бих могъл да изтъкна доста причини. Много хора мислят, че езиците са били само за библейските времена. Също така съществуват много обяснения за тях, така че не знаех дали трябва да ги вярвам или не. „Не, – казвах аз – аз съм презвитерианец.“ Ние в непетдесятните евангелски църкви бяхме толкова предубедени дори за думата „езици“, че просто се разярявахме срещу хората, които само знаят за тях. Но щом Библията говори за езици, трябва да има нещо такова. Може би най-важната причина, поради която не ги обичах, беше че аз самият не бях изпитал този дар. Използвах като оправдание моята опитност, а не Библията. Това е проблемът на много хора.

Когато дойдем до предмета за езиците, мнозина ми казват: „Брат Мел, какво искаш да кажеш с това? Ти петдесятен ли си?“ Аз мислех, че езиците са нищожно нещо. Спомням си, че преди години казах на Господа: „Господи, искам сила, но не искам езици.“ Това е смешна молитва може би, но беше честна. Исках да съм честен с Бог и не исках езици. Господ ме попита: „Мел, защо не искаш езици?“ „Това е съвсем малко нещо – казах Му. – Искам големи неща: любов, чудеса или нещо друго голямо. Библията поставя езиците на последно място сред духовните дарби. Тя казва, че тези, които пророкуват са по-големи от тези, които говорят езици.“ Тъкмо затова си въобразих, че те са малко нещо и продължих: „Господи, не ги искам. Искам големи неща.“ Един ден Господ ми каза (понякога Той трябва да ни говори нежно, докато спечели сърцата ни): „Мел, може би ти ще имаш годеница един ден, която може да ти каже: „Виж какво имам!“ И да ти даде нещо, например малко кръстче от плат, което струва само 50 цента. Но понеже тя е твоя годеница, ти го взимаш и много се радваш, прегръщаш я и я целуваш. Казваш є: „Благодаря, мила, много мило от твоя страна! Колко си внимателна!“ Защо ще харесаш този евтин подарък толкова много? Не поради цената, а поради човека, който ти го дава. Ти го приемаш заради човека. Можеш да си го купиш сам и ако имаш 200 долара можеш да си купиш дори златен. Въпреки че този дар струва само 50 цента, ти ще го приемеш с радост, защото не дарът, а дарителят е важен за теб. Вярно, Мел, дарът езици е малко нещо, но защо го отказваш? Ако го приемеш, независимо дали е малък или голям, ти почиташ Този, Който ти го е дал – Бог.“

Мнозина казват, че почитат Бога, но със сигурност е обратното, защото когато говорят на езици, те дори ги мразят и казват: „Не искам това толкова смешно нещо. Непознато говорене.“ Как можеш да кажеш, че Божият дар е смешно безсмислено нещо и да не го искаш? Ние трябва да почитаме Бога и да приемаме всичко, което Той иска да ни даде, независимо дали е малко или голямо. Всеки може да приеме голям дар, но когато получаваме малък, това, което ще направим, показва колко Го обичаме.

След като Бог ми говори, вече можех да кажа: „Това благословение е малко, но то също е велико. Подобре е да се разкая за моята упоритост, защото не почитам Исус.“ „Господи, добре – казах аз. – Добре казваш, че тези, които повярват в Теб ще говорят на нови езици.“ Марк 16:17. Когато започна съживлението, аз още не го бях изпитал. Исус ми каза: „Никога не използвай твоята опитност като стандарт. Ако никога не си го изпитвал, това не означава, че не можеш да го имаш.“ Нека ви задам един въпрос. Били ли сте на небето? Не, не сте били там. Никой от нас не е бил там. Кой е нашият стандарт? Библията. Защо вярваме в небето? Защото Библията го казва.

Продължих да упорствам: „Не вярвам в езиците!“ Защото самият аз не ги бях опитвал. Но истината е, че Библията трябва да бъде моя стандарт. Когато дойдох до това заключение, отворих Библията си, за да разбера повече за езиците. Има много стихове, които искам да посоча по този пъпрос, но ще започна с Деяния на апостолите 2 глава. Казах: „Господи, това са езиците. Библията казва, че когато Святият Дух слязъл, апостолите говорели езици, за да проповядват Евангелието.“ И аз мислех, че езиците са били само за това. Тогава Господ ми каза да прочета същите стихове, но много внимателно и с искрена молитва. Аз го направих и разбрах, че апостолите не са проповядвали Евангелието на много езици. Защо? Нека прочетем стихове 5 и 6: „А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.“ И стих 11: „... за великите дела Господни.“

Апостолите и 120-те души в горницата се молеха сами. Никой не ги безпокоеше, докато Святият Дух не слезе и те започнаха да говорят езици и да славят Господа. Поради този шум, хората като чуха, дойдоха и намериха апостолите да говорят на разни езици. Втората причина, поради която не можем да приемем, че езиците са за да проповядват апостолите Евангелието е, че тогава са се говорили 14-15 езика и е невъзможно за 15 души да се изправят заедно и да проповядват, така че всички събрани да могат да ги разберат. Ако говорят едновременно повече от двама, трудно ще е наистина да разберем някой, а колко повече 15 различни езика наведнъж.

Трета причина – 14-ти стих казва: „А Петър, като се изправи с единайсетте, издигна гласа си и им проговори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това и внимавайте в моите думи.“ Ако учениците бяха проповядвали, Петър не би имал причина да стане и да проповядва Евангелието. По-късно той говори на хората с един чужд за него език, който те разбираха и около 3000 души се покаяха и познаха Господа. Продължих да изследвам Библията. Когато истината ме озари, аз разбрах, че езиците имат много специално място и значение в християнския живот.

Каква е целта им? Стигнах до Деяния на апостолите 8:5,6: „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.“ В следващия стих пише за изцеления на куци, които прохождат и за мнозина освободени от нечисти духове. Голяма радост имаше в този град Самария, но все още нещо липсваше. Проповядваше се Исус Христос и мнозина бяха кръстени. Хората се радваха, защото ставаха чудеса и демоните бяха изгонвани. Сега четем Деяния 8:14-17: „А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан, които като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух, защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.“

Много ясно е, че не бяха приели Святия Дух, докато Петър и Йоан не се помолиха за тях. След това един човек, на име Симеон, предложи пари на апостолите, за да може да получи също това благословение. Въпросът е: защо Симон се опита да получи с пари това благословение? Защо той искаше да получи с пари тази сила? Защо не я беше поискал преди? Той беше видял чудеса, изгонване на духове и демони. Когато други получиха Святия Дух, той поиска да купи тази сила с пари. Библията не казва това, но нещо външно е станало, което е раздвижило Симеон да предложи пари, за да получи тази сила. Попитах: „О, Господи, каква е тази сила?“ Когато те получиха радостта, Симон не се съблазни. Нямаше нещо, което да го подбуди да поиска. Не беше развълнуван. Беше видял чудесата, но не бяха го засегнали, нито пък изцеленията.

Трябва да е било нещо друго. Не го разбрах тогава, оставих го и продължих да изследвам моята Библия. О, Библията е чудесна! Трябва само да отворим сърцето си и Исус ще ни я изясни. Може би ние нямаме научна степен от библейски училища, но Божият Дух може да ни научи, ако само поискаме това. Важното е да бъдем достатъчно простосърдечни, за да вярваме в Бога. В Деяния на апостолите 10:44,45 четем: „Докато Петър още говореше тия думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петър, се смаяха загдето дарът на Святия Дух се изля и на езичниците.“ Когато Петър говореше, Святият Дух слезе. Как знаеха, че Духът слезе? Чуват как Петър говори и го вярват. Ако искате кръщение със Святия Дух, получавате го само чрез вяра. Вярвах, че всичко, което получавам беше чрез вяра, но никога не очаквах да получа нещо външно. То щеше да стане вътрешно. Не можех да разбера това и казах: „Господи, искаш пълнотата на Святия Дух?“ Аз само замълчах и оставих въпроса, но в 10-та глава на Деяния видях, че не е точно така. Как хората разбират, че сте получили Святия Дух? Трудно е за тях да го разберат. Деяния 10:46 казва: „защото ги чуваха да говорят езици и да величаят Бога.“

Когато стигнах дотук, казах: „Господи, Ти знаеш подобре, че аз съм презвитерианец, а не съм член на петдесятна група.“ Бях малко объркан от петдесятните групи, защото бях виждал хора да крещят. Затова казах: „Господи, не харесвам това! Аз още съм презвитерианец и моля Те да знаеш, че преди да ме употребиш, не искам да загубя моя презвитериански стил.“ Почудих се на себе си. Ананий каза на Павел: „Брате Савле, Господ ме изпрати, същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, за да прогледаш и да се изпълниш със Святия Дух.“ Ананий беше изпратен от Бога да отиде и да изпълни две неща: да се моли за изцелението на Павел и Павел да бъде изпълнен със Святия Божи Дух. Аз вярвам, че ако Исус изпрати Ананий с две цели, трябваше да изпълни и двете. Какво стана? В 18-ти стих четем, че Павел веднага прогледна и беше кръстен. Библията не ни казва дали е говорил езици, но е бил изпълнен със Святия Дух. Значи Ананий е изпълнил двете задачи. Въпросът е: Павел говорил ли е езици? В 1 Коринтяни 14:18 той казва: „Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви.“ Павел е прекрасен брат и ние можем да му вярваме за това, което говори във всички негови книги. Сигурен съм, че можем да му вярваме и по този въпрос. Той също казва: „Благодаря на моя Бог, че говоря повече езици от всички вас.“

Молех се: „Господи Исусе, моля те, кажи ми какво не е наред с мен? Петър, Йоан, всички говореха езици. Дори моите братя и сестри от индонезийското съживление, те всички славеха Бога на нови езици – някой на немски, някой на италиански, други на английски. Спомням си, че една сестра говори на еврейски. Аз не знам еврейски, но чувах думата „шалом“, което значи „мир“ на еврейски.“ Господ ми отвърна: „Много си остроумен.“ Аз казах: „Господи, това ли е причината? Проблемът ми е в това, че нямам тази опитност?“ Той ми отговори така: „Ти си толкова остроумен, а другите се оставиха на Мен с простота.“ Бог им даваше нови езици. Жената, която говореше на английски, ми каза: „Брате, какво ми е? Аз говоря на толкова смешен език.“ Казах є: „Не приемай това за смешно. Това е чудесен език. Това е английски. Аз вече разбрах – това не е смешно за Него.“ Попитах отново: „Господи, какво става с мен? Аз просто не искам да бъда толкова глупав, само за да Ти вярвам. Започвам да разбирам, че говоренето на езици си има своето място в християнството, но какво и къде?

В 1 Коринтяни 12:30 пише, и то много ясно, че не всички говорят езици и аз виждам, Господи – така е, не всички говорят езици.“ „Бъди честен със себе си – отговори ми Бог. – Цитираш този стих, но го използваш по неправилен начин. Защо? Защото той казва, че не всички говорят езици, а ти си правиш извод, че не всички го получават.“

Накрая разбрах, че сме изгубили нещо от тази истина. Когато истински се задълбочих в 1 Коринтяни 14:5, разбрах, че се казва: „Желал бих всички вие да говорите езици.“ Това наистина ме смути. Мислех си: „Какво искаш да кажеш с това, Павле: в 1 Коринтяни 12:30 «всички говорят ли езици?», а в 1 Кор. 14:5 „желал бих всички вие да говорите езици“? Колко странно! Тези стихове си противоречат. Но Библията не си противоречи и затова вярвам, че и двата стиха са верни.“ Бях смутен, но Бог започна да изяснява това, което ме смущаваше. Когато Павел казва: „всички говорят ли езици?“, той има предвид духовния дар – дара езици, когато хората говорят публично и има тълкуване. Казах: „Господи, ако говоря на езици, аз назидавам себе си. Колко важно е това!“ В 1 Коритяни 14:14 четем: „Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.“ Казах: „Боже, това е чудесно, моят дух да Ти говори. Боже, ето, именно от това се нуждая. Ще се моля с разума си, а с духа си ще се моля на езици.“

Накрая разбрах, че езиците са нещо чудесно. Че Господ ще ми даде езици за лично общение с Него. Тогава Той ми напомни песента на Уесли, в която се пее: „Хиляди езици не са достатъчни да хвалят Бога, чудния Спасител, моя Изкупител.“ Един ден, когато бях свършил да проповядвам, песен и радост заляха сърцето ми. Аз само вдигнах ръце и започнах да хваля Господа. Разбира се, използвах моя индонезийски език в най-хубавия речник. Чудна радост и мир изпълваха душата ми. Но след 15 минути аз го изчерпах. Хиляда езици не бяха достатъчни за възхвала на моя изкупител. С тази радост и копнеж дълбоко в сърцето ми исках още да хваля Господа.

Казвах на Исус: „Любя те, Господи!“ Повтарях това много пъти, но исках да Го хваля много повече. Така след като свърших на индонезийски, започнах на тиморезийски. И за 10 минути изчерпах и него. „Боже, – казах аз – искам още да Те хваля. Има такъв копнеж в сърцето ми да хваля Господ Исус.“ Исках да кажа на Исус много пъти, че Го любя. Знаех малко английски и реших да го използвам. Казах: „Слава на Бог!“ и „Аз Те любя, Господи!“, и каквито други думи дойдоха в ума ми. Това продължи само няколко минути и аз свърших. Отново казах: „Господи, нуждая се от друг език, за да Ти кажа, че Те любя. Нуждая се от хиляди езици, за да Ти се поклоня.“ Тогава тихият и нежен глас ми проговори: „Наистина ли се нуждаеш?“ Отговорих: „Да, Господи. Чувствам желание дълбоко в сърцето си да Ти се поклоня. О, Боже, как мога да Те величая? Искам да славя Исус. Как мога да сторя това?“ Господ каза: „Дай ми само твоя език и Святият Дух нека говори чрез теб.“ Казах: „Господи, искаш да кажеш, че трябва да говоря на чужди езици? Аз не искам това. Не искам това! Но, Господи, това е добро, предполагам.“ Мнозина от петдесятните и тези на пълното Евангелие са подчертавали говоренето на езици като необходимо условие за кръщение със Святия Дух. Когато някой е приел кръщението с Духа чрез вяра, но не говори езици, казваме, че той още не го е получил. Говорим за кръщението с вяра, но обикновено чакаме като доказателство говоренето на езици. Без да осъзнаваме това, ние сме отклонили нашия християнски живот от вяра в словото на Бога, към външното доказателство.

Това е опитността, която трябва да избегнем. Мисля, че тази идея трябва да подкрепяме пред хората, които искат кръщението с Духа. Те трябва да го приемат чрез вяра. Тяхната цел не трябва да е говоренето на езици, за да се чувстват добре. Те трябва да се кръстят, защото Библията казва да направят това. Исус казва, че Той ще ни кръсти със Святия Дух когато поискаме. Когато разберем тази основна идея, ние напредваме. Животът ни трябва да се изгражда върху основата, която е Господ Исус и Неговото слово. Сега се върнете на Евангелието от Марк 16:17: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят.“ Това означава, че езиците са само един от белезите, които ще ни придружават. Те не са единствения белег, но един между (от) другите белези.

Указание за говорене на езици е дадено в Деяния на апостолите 2:4 и 19:6. Разбира се, тези случаи са верни и чувствам, че са строго библейски. Хората, които са кръстени със Святия Дух рано или късно ще говорят езици, но трябва да повторя пак, че говоренето на езици не е единственото доказателство за кръщението с Духа. Бог ми даде нов начин да обясня по-добре тези опитности. Моята вяра сега е, че езиците, които трябва да дойдат рано или късно, са развитието в Святия Дух, Който християните са получили по-рано чрез вяра. Други части на учението за говорене на езици са представени в Деяния на апостолите 1-ва глава. От друг Библейски пасаж става ясно, че когато хора получаваха Святия Дух, те говореха езици, а също и пророкуваха. В 10 глава е показано, че имаме говорене на езици, но също и величаене на Бога. И ние не можем да кажем, че единственият белег на кръщението със Святия Дух са езиците. Сигурен съм, че това е бил камък за препъване на мнозина вярващи, различни от петдесятните. Необходимо е, според мен, да подчертая отново: преди всичко, човек трябва да получи (да се кръсти със) Святия Дух чрез вяра, а не въз основа на неговата опитност от говоренето на каквито и да било езици.
Джон Уесли, Били Греъм и езиците

Мнозина ни питат за нашето отношение към служението на Джон Уесли. Те наблягат на факта, че той е бил използван много от Господа, но не е говорел на езици. Естествено, същите тези хора казват, че дарбата на Уесли не може да бъде доказана. Никой от нас няма сведения за времето на ранния му живот. Нека приемем, че Уесли не е говорел езици, но получил ли е някога или приел ли е някога кръщението със Святия Дух? Да, казвам аз. Тогава идваме до следния въпрос – защо не е говорел езици?

Още веднъж искам да повторя, че всъщност никой от нас не е сигурен в това. Когато дойдох в Америка, чух за съживителната акция на Уесли. Святият Дух е действал по такъв начин, че много пъти хората поставяли носна кърпа или ръка на устата си. Толкова много били тези, които искали да се изказват, че единственият начин да им се попречи било да поставят нещо на устата си. Не зная как точно е предадена тази история, но ако е вярна, възможно е проявлението на езици да е било очевидно тогава. По онова време хората са нямали това чудо. Не е толкова важно да знаем докъде е стигнал Уесли в служението на езици, без съмнение той е имал кръщение в Святия Дух. Няма съмнение, че Уесли е обичал Бога и хората. Той е дал живота си за тях, проповядвайки за Христа. Други питат за Били Греам – говорел ли е езици? Аз наистина не зная. Чрез неговото служение много хора днес са познали Господа. Това е вярно, независимо дали е говорел езици или не. Можем да го сравним с Уесли като такъв, който е имал подобно развитие. Всеки знае неговия успех в евангелизирането, но може да се приеме, че в останалите области и той е имал какво още да познае.

В моя личен живот това беше бавен процес. Аз не говорех на езици, макар че другите говореха. Брат ми каза, че получил кръщение преди 15 години. Оттогава видял чудеса и знамения да стават в живота му. Но едва напоследък разбрал своята нужда да се развива по отношение на поклонението. В молитвите си сега говори езици. В продължение на много години е имало строго учение срещу тях. За човек с такова минало е необходимо известно време да дойде до истинската вяра на Евангелието.

Истинската дейност на Святия Дух става по този начин, но е вярно и това, че има действие и на несвяти духове. Лъжливият дух също произвежда растеж в живота на тези, които не са приели реално Христа, нито имат реално кръщение. Такива хора могат да се сравнят с индонезийските езичници, чието развитие се случва в мрака на заблудата и неверието. Но аз се питам, дали ние като християни работим сами върху себе си – да растем по-дълбоко в нашия християнски живот. Ние сме светлината заедно с Исус, който премахва тъмнината. Но какво да се каже за фалшивата сила. Тя е много реална. Фалшивите знамения се наричат още „черна магия“.

На остров Бели най-върховната форма на частно поклонение е „укротяване на дявола“. Това е демонично говорене на езици. Често в пълнотата на дявола някои хора изпадат в транс и говорят езици. Ако дяволът има право неговите поклонници да говорят езици, тогава може да се приеме, че Святият Дух има по-голяма възможност да дават този дар. Практиката на говорене на езици трябва да е важна за сатана и ако това е така, колко по-важно е да позволим на Исус да ни употреби, за да изявим този дар.

Едно нещо е сигурно – ако ние искаме Святия Дух да ни даде езици, Той никога няма да ни даде това, което е дяволска фалшификация. Моето упование е сигурно. Работата на Господ е изявена. Той познава Своите Си и ги зове по име. Силата на твоя живот Исус ли е?