Четиринадесета глава: Бог говори по много начини

Четиринадесета глава: Бог говори по много начини

Има две много важни неща в християнския живот, особено за онези, които искат да служат на Господа. Първото нещо е послушанието. Ние трябва да слушаме Господа. Можем да видим в цялата Библия как Бог по чуден начин употребява хората, когато го слушат. Много важно е да знаем Неговата воля и да сме Му послушни. Как човек може да я познае? Това е викът на повечето християни. В Стария завет Авраам слушаше Бог да му говори и Му се покоряваше. Много християни днес искат да служат на Бог, но просто не са сигурни каква е Неговата воля за техния живот. При индонезийското съживление Бог ни говори по седем различни начина. Бих желал да ги споделя с вас.

Първият начин беше с глас. В Стария и Новия завет можем да прочетем как е говорил Бог. ІІІ Царе 3:9,10: „Затова Илия каза на Самуил: иди та си легни; и ако те повика, кажи: говори Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй Самуил отиде та си легна на мястото си. И Господ дойде та застана и извика, както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.“ В Новия завет също имаме пример за това, когато Бог говори на Павел (Деяния на апостолите 9:3-5) „И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.“

Познавам един млад човек от Индонезия на име Петър Бонхагара. Той е на 16 години и посещава нашето неделно училище. Прие Исус като личен Спасител в шести клас. След няколко години той загуби първата си любов и отстъпи. Един ден, когато бил в кухнята, чул глас да го назовава по име: „Петре, какво правиш?“ Той помислил, че е неговата майка и я попитал дали го вика. Тя му отговорила, че не го е викала и той се върнал малко сърдит. Бил сигурен, че е тя. Гласът пак го извикал много ясно: „Петре, какво правиш?“ Този път той разбрал, че не е майка му и затова излязал навън, но там нямало никой. Върнал се пак в кухнята и гласът трети път попитал: „Петре, какво правиш?“ Този път Святият Дух заговорил в сърцето му: „Това е Господ, Който ти говори.“ Петър казал: „Господи, ако това си Ти, какво искаш?“ Господ отвърнал: „Искам те за Мой служител. Ще те употребя за остров Калимантан. Така Святият Дух подействал в него и Петър отново предаде живота си на Господа. Сега се подготвя в нашето Библейско училище, за да отиде в Калимантан или Берние (както го наричате вие в Америка). Преди съживлението (1962 г.) никога мирянин не беше проповядвал Евангелието в църква. Пастирите бяха много заети да се грижат за всичко, а ние никога не бяхме и помисляли да занесем добрата вест на езичниците.

На около три мили от Сое има едно езическо село Тебенаус. Един ден езическият свещеник на име Ен Фет, който бил прокажен, принасял жертва на неговия „кървав бог“. Но Исус дошъл и му се открил. „Аз съм, когото ти търсиш – казал Той. – Не е този начинът да ми се покланяш.“ „Господи, кой си Ти и как искаш да Ти се кланям?“ – попитал свещеника. „Ще ти кажа Моето име и как да Ми се покланяш от сега нататък – казал милия Исус, – но първо трябва да събереш всички твои изображения и магически материали и да ги изгориш. Когато направиш това, Аз ще те посетя и ще ти кажа за Мен.“ Свещеникът казал на своите хора, че Бог му се е открил, и че трябва да изгорят всички идоли и магически материали. Понеже той бил първосвещеник, те го послушали и изгорили всичко. След това се помолил: „Боже, изгорих всички наши богове, както Ти ми каза. Сега няма друг освен Теб, моля Те, говори ми пак.“

Господ пак дошъл при него и му казал: „Моето име е Исус.“ И Той му обяснил пасажи от Библията, отнасящи се до спасението и християнския път. В този момент Бог изцелил проказата му. Свещеникът не можел нито да чете, нито да пише и Господ му казал да отиде в Сое: „Когато отидеш там, купи си молив и бележник“ – казал му Исус. Той послушал Господа. Когато се върнал в селото, Бог взел ръката му и написал библейски стихове в неговия бележник. Господ не използвал обикновеното тиморийско писмо, а йероглифното. Дал му много разкази от цялата Библия. Свещеникът можел да чете ясно тези йероглифи и веднага споделил с неговите хора това, което Бог му открил. Понеже бил свещеник, те повярвали чрез него в Господ Исус. Някой от племето казал: „Това е също като да си християнин.“ „Ние сме християни – казал свещеникът. – Ние вярваме само в Исус и правим това, което Той ни каже.“ И Господ продължавал да ги учи. Когато отидохме да им занесеме Евангелието, ние намерихме чудесно общество от християни, живеещи свят живот с Исус.
Божиите видения

Бог говори и чрез видения. В Езекил 1:1 четем: „В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и аз видях Божии видения.“ А в Откровение 1:10,11 четем: „В Господния ден бях в Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: каквото виждаш напиши на книга, и прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.“ Много пъти, когато се приготвяхме да отидем в някое село, не знаехме как да стигнем дотам. В Тимор има няколко пътя, а ние нямахме карта. Останалото са малки пътеки през джунглата и ако не сте били на някое място преди, много трудно можете да го намерите. В такива моменти често се молехме и Бог ни даваше видение. Това беше като Божия телевизия.

Много пъти чрез видение Бог ни казваше да вървим направо, след това да вървим покрай многото дървета, тогава да прекосим реката и т.н. Ние си записвахме и отивахме където трябваше. Когато стигахме селото, често знаехме колко хора ще бъдат там, какви са техните нужди и т.н., защото Господ вече ни го беше открил.
Бог говори чрез сънищата

Третият начин, чрез който Бог говори, са сънищата. В Битие 31:11 четем: „И ангел Божий ми рече в съня: Якове; и аз отговорих: ето ме.“ В Матей 2:13 пише: „А след отиването им, ето ангел от Господа се явява насън на Йосиф и казва: стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето, за да го погуби.“ Понякога имаше сънища от Господа, които ни казваха какво да правим. Трябва да напомня, обаче, че не всички сънища са от Бог. Имаме нужда да ги разбираме. След съживлението много хора искаха да дойдат в моята страна, за да видят какво става в нея. Понякога те пишеха, че идват. През 1967 г. един брат пристигна в Индонезия. Наша сестра беше сънувала това. Беше видяла лицето му и точната дата на неговото идване. Това беше господин Бъстон от Индиана.

Четвъртият начин, по който Бог говори, е пророчеството. Старият завет е пълен с пророчества и аз съм сигурен, че вие знаете това. В Новия завет в Деяния 21:10,11 четем: „И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: ето що каза Святият Дух: така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ Преди да дойда в Америка Господ даде пророчество за мен. Бяха дадени всички подробности за моето пътуване и за това, което трябваше да правя. Аз само ги записах в бележника си и ги следвах.

Много от тези пророчества в момента са реалност, а други чакам да се изпълнят. Например, имах обиколен билет от Сое до Хюстън (Тексас), но въпреки това брата, който пророкуваше, каза, че ще отида в Европа и Израел. Мислех, че е невъзможно. Слава Богу! Ще се върна в Сое през Европа и Израел.
Тихият нежен глас

Бог говори и по този начин. Това е Святият Божи Дух, Който говори в нашите сърца. Много трудно е да се обясни това с думи. Повечето християни чуват този зов вероятно повече от всяко друго водителство. Вие чувствате отвътре, че това е, което трябва да направите или да не направите. Това чувство е често отделно от вашето собствено размишление. Ако се чувствате неудобно, това е дявола. Исус води! Той никога не тласка. Той дава мир. Неговият мир.

Бог говори чрез Неговото Слово и нашите ежедневни съзерцания. Всеки християнин трябва да чете Библията ежедневно и да чака Бог да му говори. Не искам да кажа, че Библията трябва да се използва като книга за предсказване на бъдещето.

Много пъти по време на нашите молитви, Господ ни дава дума, стих или цяла глава в сърцата ни като Негово водителство или за потвърждаване на волята Му. Той ми даде много стихове преди да напусна дома и да дойда в Америка. Един от тях беше в Откровение 3:8, 10: „Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, имайки малко сила, си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.“ След като Господ ми каза да дойда в Америка, всичко изглеждаше невъзможно. Никога не съм се опитвал да върша по свое усмотрение нещо, но чаках само от Бога да ми отвори пътя. Вече казах това в една от първите глави.
Обстоятелствата водят

Господ говори и чрез обстоятелствата. Много пъти Той ни води чрез тях. Това е друг начин, по който трябва да се върви. В Притчи 3:6 пише: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“ Често пъти Бог иска да Го разпознаваме в обстоятелствата, които ни заобикалят. Той може да обърне всяко положение за добро. Библията казва в Римляни 8:28: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“

Много пъти ние получаваме водителство лично от Бога. Изключително важно е, поне в моята страна, да се отиде при братята и сестрите от братството и да им се каже какво сме чули от Бога за проверка от тях. Ние никога не приемаме личното водителство от Господа, преди да направим това. В Деяния 13:2-3 е казано ясно: „И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.“ Бог повика Савел и Варнава и ги изпрати да проповядват, но те не направиха това, докато Господ не го свидетелства на братята.

В многото съветници има безопасност. Личното водителство е чудесно, но трябва да се сподели с братята. По този начин Бог ни пази от отклонение и криво разбиране на волята Му. Това ни прави също и смирени. Има истинска опастност, когато Господ ви говори, а вие кажете: „Не се нуждая от друг!“ Тогава много лесно дяволът може да ви отклони, а животът ви няма да бъде плодоносен за Исус.