Книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
КАК ДА СЕ ПРАКТИКУВА САМОНАБЛЮДЕНИЕ
Изтегляне 0.54 Mb.
|
| КАК ДА СЕ ПРАКТИКУВА САМОНАБЛЮДЕНИЕ
Вие сте най-добрият съдия на ума си. Интроспектирайте, като живеете сам в усамотение, или като се оттегляте в тиха стая за час. Тихо седнете в усамотена стая, затворете очи и наблюдавайте действията на ума. Така много ясно ще разберете недостатъците и слабостите си. След което ще изпитате необходимостта да ги премахнете. Вашата Свабхава /вътрешна природа, отношение – бел. ред./ ще се съгласи да се промени. Трябва да знаете правилния метод за премахване на недостатъка. Постоянно прилагайте този метод. Само тогава ще има подобрение. Постоянното приложение на садханата (духовната практика) е неминуемо изискване. Давайте си сметка за подобрението, да кажем – веднъж седмично, през две седмици или на месец. Записвайте пътя на вашия прогрес (водете си духовен дневник). Наблюдавайте внимателно дали се развивате по духовната пътека, стоите на едно място или се връщате назад; дали ума ви е разсеян или концентриран. Ако е разсеян, премахнете причините за разсейването една по една внимателно и бдително посредством подходящи методи. Ако някой метод не заработи както трябва, комбинирайте два метода (методите на йога и вичара). Помнете тройката – себеанализ, себедоверие, саморешителност. Ще ви е от голяма полза за вашата духовна садхана (практика). Анализирайте себето си чрез интроспекция. Разберете природата на вашите вритти (вълни, модификации на ума). Разберете коя гуна (качество) предоминира в дадения момент, дали е сатва, раджас или тамас. Колко дълго умът може да бъде напълно фиксиран върху вашата лакша (обект на медитация) – независимо дали Бог, Брахман, Абсолюта, идея или обект; независимо дали е вътрешен или външен? Колко дълго умът може да бъде фиксиран върху обекта, напр. роза, и да изключи всички останали обекти – дали за две секунди или пет минути, или половин час? Това е самоанализата. Разчитайте единствено на себе си. Вие сте собственият си избавител и спасител. Никой не може да ви даде мокша (освобождение). Сами ще трябва да извървите духовния път стъпка по стъпка. Книгите и учителите могат (само) да ви показват пътя и да ви ръководят. Това е да разчитате единствено на себе си (себедоверието). Кажете си твърдо решени: „Ще осъзная Бог. Ще имам атмасакшаткара /визия, преживяване на атман/ или брахманубхава (самореализация, преживяване с Абсолюта) точно в този момент, а не в несигурното бъдеще.” Това е саморешителността. Светско ориентираните хора нямат време да мислят даже и за няколко минути за проблемите на живота, за нещастието по света и пр. Те стават сутринта. Умът им обикновено се приплъзва към определени обекти на наслаждение според рага (привличането). Менталната им енергия се излива в браздите и алеите на мисли за тялото, мисли за ядене и обличане, мисли за жената, децата, приятелите и също мисли за работа и бизнес; и така денят приключва. Една и съща рутина следва ден след ден, седмица след седмица. Годините се изнизват и животът се пропилява. Наистина, това е много печално! Само този, които практикува манана (размишление) и интроспекция чрез антармукха вритти може да промени светската си природа. Само така в него идеята за Брахман, Абсолюта, ще се настани за постоянно. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|