XVI. Спиране, възобновяване и прекратяване на производството

Чл. 182. Съдът спира производството:

а) по общо съгласие на страните;

б) в случай на смърт на някоя от страните;

в) когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск;

д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, и

е) в изрично предвидени в закона случаи.

ж) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

В случаите на б. "а", ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите на букви "б" и "в", ако е било свършено устното състезание, производството се спира след постановяване на решението по делото.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът, в случаите на смърт на ищеца и на букви "в" до "е" на предходния член, и сам взема нужните мерки.

При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.50. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.

При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Чл. 184. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.

В този случай решението по делото, ако е постановено такова, се обезсилва.

В случая намира приложение чл. 119, ал.1, второ изречение.

Чл. 185. Определението, с което се спира, прекратява или отказва възобновяването на производството, подлежи на обжалване с частна жалба. 

           Глава седемнадесета

        XVII. Решаване на делата

1. Постановяване на решението

Чл. 186. Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.

Чл. 187. Решението се постановява след тайно съвещание по мнозинство на гласовете на съдиите, участвували в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.

Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

Чл. 188. Съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение.

Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение на спорното право.

Чл. 189. Решението трябва да съдържа:

а) датата и мястото на постановяването му;

б) посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото, както и на страните;

в) делото, по което се постановява решението;

г) какво постановява съдът;

д) в тежест на кого се възлагат разноските;

е) подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;

ж) (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) трите имена на страните, както и местожителството, адреса, местоработата и единния граждански номер на страната, срещу която искът е уважен.

Към решението съдът излага и мотиви, въз основа на които то е постановено.

Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

Чл. 190. (Изм. на чл. 190 - ДВ, бр. 124/97 г.) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Чл. 191. Съдът при постановяване на решението може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

В изключителни случаи съдът може да реши това и след постановяване на решението. В този случай съдът призовава страните и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

(Нова ал.3 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението само един път. Той не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.

Чл. 192. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

Той, по свой почин или по молба на страните, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки, след като призове страните.

Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 124/97 г.) В срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това определение може да се обжалва с частна молба.

(Нова - Изв., бр.90 от 1961 г.) Съдът може да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Чл. 193. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм. на ал. 1, ДВ, бр. 124/97 г.) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението и в случаите по чл. 190 срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

Съдът разглежда молбата с призоваване на страните и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Чл. 194. Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. 

2. Постановяване на определения

Чл. 195. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.

Глава осемнадесета

Чл. 196. (Ал. 1 - предишен текст на чл. 196, изм. и доп., ДВ, бр. 124/97 г.) Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Чл. 197. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда,който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл. 190, срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа:

а) името и адреса на страната, която я подава;

б) означение на обжалваното решение;

в) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) указание в какво се състои порочността на решението;

г) в какво се състои искането;

д) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;

е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 124/97 г.) подпис на жалбоподателя.

Чл. 199. Към жалбата се прилагат:

а) преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна;

б) пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и

в) държавната такса - ако се дължи такава.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които основава жалбата.

(Ал. 3 - предишна ал. 2, доп., ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи и на предходния член, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.

Чл. 200. Жалбата се връща:

а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и

б) когато не се отстранят в срок нередностите по предходния член.

В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3-5.

Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Чл. 201. (Ал. 1 - предишен текст на чл. 201, изм., ДВ, бр. 124/97 г.) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях, като представи писмените.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) След изтичането на срока по ал. 1 делото заедно с жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд.

Чл. 202. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.; ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Ако на страните не е съобщено от първата инстанция за деня за разглеждане на делото пред втората инстанция, те се призовават: от въззивния съд - по реда на чл. 41 - 52.

Чл. 203. При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.

Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Чл. 204. Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във втората инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи от нея за противната страна.

Чл. 205. (1) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; предишен текст на чл. 205, изм., бр. 64 от 1999 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец.

Чл. 206. (Ал. 1 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 124/97 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 208. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124/97 г.) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.

Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно.

Чл. 209. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.)

(Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред.

Чл. 210. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 211. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124/97 г.) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция.

Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; отм., бр. 124/97 г.).

          Глава деветнадесета
         XIX. Обжалване на определенията. Жалба за бавност
(Изменение на заглавието, ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

Чл. 213. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:

а) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и

б) в случаите, изрично посочени в закона.

Чл. 214. Частните жалби се подават в седемдневен срок от съобщаване на определението. Но ако се обжалва определение, поставено в съдебно заседание, за страната, която е присъствувала, този срок тече от деня на заседанието.

По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198 - 200. Към жалбата съдът прилага служебно препис от обжалваното определение.

Чл. 215. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в тридневен срок от получаването му може да даде възражения по жалбата.

След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд.

Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Но въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение по разрешаването на частната жалба.

Чл. 217. Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа жалбата в открито заседание.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако е нужно това.

Постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния съд.

Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Чл. 217а. (Нов, ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

(1) Във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните може да подаде жалба за бавност, когато неговото разглеждане, постановяване на решение или изпращане на подадена срещу решението жалба се забавя необосновано.

(2) Жалбата за бавност се подава направо до по-горния съд, без да се връчват преписи на противната страна и без заплащане на държавни такси. Подаването й не се ограничава с никакъв срок.

(3) Председателят на съда, пред който е подадена жалбата, изисква делото и я разглежда незабавно в закрито заседание. Указанията му по действията, които трябва да извърши съдът, са задължителни. Определението не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата.

(4) При констатирана бавност председателят на по-горния съд може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност.

Чл. 218. (Изм. и доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Предходните разпоредби се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция. 

    Глава деветнадесета

    XIXа. Касационно обжалване 
(Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

Чл. 218а. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:

а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;

б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;

в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.

(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:

а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда;

б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква "а".

Чл. 218б. (1) (Предишен текст на чл. 218б, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба се подава:

а) когато решението е нищожно;

б) когато решението е недопустимо;

в) (изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба по осъдителни решения не спира изпълняването им.

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на решението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

а) по решения за парични вземания - присъдената сума;

б) по решения относно вещни права върху движими вещи - цената на иска;

в) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г.) по решения относно вещни права върху недвижими имоти - 1/4 от стойността, върху която е определена цената на иска.

(4) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание по искането за спиране на изпълнението и по размера на обезпечението.

Чл. 218в. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 30-дневен срок, при условията на чл. 197.

Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Ако жалбата не отговаря на изискванията, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.

Жалбата се връща:

а) когато е подадена след срока на обжалване;

б) когато не са отстранени в срок нередовностите по предходната алинея.

В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3, 4 и 5.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд - пред петчленен състав.

Чл. 218г. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.

Чл. 218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Чл. 218е. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, в което страните могат да дадат обяснения до приключване на заседанието по делото.

Участието на прокурора е задължително, когато това е предвидено в закон.

Чл. 218ж. (1) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2.

Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат привилата на чл. 209.

Чл. 218з. (1) (Доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.) .

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Чл. 218и. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество.

(2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

Чл. 218к. В производството по частните жалби срещу определенията на въззивния съд се прилагат правилата на глава XIX. 

      Глава двадесета

      XX. Влизане в сила на съдебните решения

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) В сила влизат решенията:

а) които не подлежат на обжалване;

б) (изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

в) по които подадената касационна жалба не е уважена.

Чл. 220. Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.

Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действува по отношение на всички.

Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Чл. 221. Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Решението влиза в сила и по отношение разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания.

Чл. 222. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Чл. 223. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

Чл. 224. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. 

Глава двадесет и първа

1. Преглед по реда на надзора

Чл. 225. (Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 226. (Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 228. (Изм.- ДВ, бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 229. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 55 от 1987 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 230. (Изм.- ДВ, бр. 55 от 1987 г.; отм., бр. 124/97 г.).

2. (Загл. на раздел 2 - зал., ДВ, бр. 124/97 г.)

Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:

а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;

б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, за заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;

в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен,или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

д) (нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.);

е) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; предишна буква "д", изм., бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;

ж) (предишна буква "е", изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал.5, макар да е имала установено местожителство;

з) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.; предишна буква "ж", изм., бр. 64 от 1999 г.)) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(Изм. - ДВ, бр.55 от 1987 г.) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок.

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 218в, алинеи 3, 4 и 5.

(4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 2, ДВ, бр. 124/97 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 64 от 1999 г.) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в седемдневен срок от получаване на преписа.

Чл. 233. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Отмяна на решението в срока по чл.232 може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото (чл.172, ал.2).

Чл. 234. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, а когато се иска отмяна на решение или на определение на Върховния касационен съд - в състав от петима съдии.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; предишна ал. 2, изм., бр. 124/97 г.) Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменява решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

(Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 124/97 г.) В случая на чл.231, б."г", Върховният касационен съд отменя неправилните решения.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

Чл. 235. При по-нататъшното разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Чл. 236. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Но съдът, по искане на страната, може да спре изпълнението при условията на чл. 218б, ал. 2 - 5.

Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира.В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 214, ал. 3, второ изречение. 
 

     ДЯЛ ТРЕТИ

      Глава двадесет и втора

     XXII. Подлежащи на изпълнение актове

Чл. 237. Подлежат на принудително изпълнение:

а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60/88 г. и бр. 93/93 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражните дела;

б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;

в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 70/98 г.; изм., бр. 105 от 2002 г., доп. бр. 105/2005 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, ако задължението не е изпълнено;

г) (нова, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения;

д) (предишна буква “г”, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

е) (доп., ДВ, бр. 31 от 1989 г.; изм., бр. 124 от 1997 г.; предишна буква “д”, бр. 84 от 2003 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;

ж) (предишна буква “е”, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;

з) (нова, ДВ, бр. 124 от 1997 г.; предишна буква “ж”, бр. 84 от 2003 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

и) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “з”, бр. 84 от 2003 г.) извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадените на лизинг вещи;

к) (предишна б. "ж", ДВ, бр. 124 от 1997 г.; предишна б. "з", бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “и”, бр. 84 от 2003 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист;

л) (нова, ДВ, бр. 103 от 1999 г.; предишна б. "и", изм., бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “к”, бр. 84 от 2003 г.) влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.

Чл. 238. (Ал. 1, изм. и доп., ДВ, бр. 84 от 2003 г.) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетения за работа.

Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и:

а) когато присъжда вземане, основано на официален документ;

б) когато присъжда вземане, което е признато от ответника, и

в) когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди на ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило.

В случаите на предходната алинея съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

Чл. 239. Предварително изпълнение не се допуска, даже и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Това не важи за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

Чл. 240. Постановлението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

Чл. 241. Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може освен в случаите на чл. 238, ал. 1 да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

          Глава двадесет и трета

Чл. 242. Изпълнителен лист се издава по писмена молба на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 237 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.

(Изм. ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г. и бр. 93/93 г., бр. 84 от 2003 г.) Молбата се подава: в случаите на чл. 237, букви "а" и "б" - до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела - до Софийския градски съд; в случаите на букви "в", "г" и "д" - до районния съд, в района на който е издаден документът или постановлението; в случаите на букви "е" до "з" - до районния съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил въззивното решение.

(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Молбата се разглежда в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването й. В случаите на б."а" и "б" на чл. 237 изпълнителният лист се издава по разпореждане на съдия от съответния съд.

(5) (Нова ал. 4 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 4, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.

Чл. 243. По тази молба съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Когато според представения акт изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещното задължение или от настъпването на друг факт, изпълнението на задължението или настъпването на факта трябва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ.

За издаване на листа съдът прави надлежни бележки върху акта.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седем дневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника - от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение.

Жалбата може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнение.

Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

Чл. 245. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно членове 192 - 194.

Чл. 246. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.

Чл. 247. Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

Чл. 248. Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.

Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1, още и възражение за погасяване на дълга.

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Постановеното определение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на такива основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.

Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.)

         Глава двадесет и четвърта

Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г., бр. 84 от 2003 г.) Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, букви "в", "г", "д" , "е", "ж", "з" и "и" или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може в седемдневен срок от получаването на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 ЗЗД.

В такъв случай съдът спира изпълнението.

Определението на съда по молба за спиране на изпълнението може да се обжалва в седемдневен срок от деня на съобщението му.

Чл. 251. При няколко задължени лица обезпечението по предходния член служи само за лицето или за лицата, за които е представено.

Когато възражението се отнася само за част от присъдената сума, както и когато представеното обезпечение не е равно на цялата тая сума, съдът спира изпълнението само за съответната част от сумата.

Чл. 252. Когато съдът спре изпълнението, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва.

Чл. 253. Ако кредиторът е предявил иск по предходния член, висящото производство по обжалване на решението за издаване на изпълнителен лист се прекратява служебно.

Чл. 254. Ако длъжникът не направи възражения в седемдневен срок по чл.250 или искането му за спиране не бъде уважено, той може да предяви възраженията си по исков ред.

Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато то е основано на други, извън посочените в чл. 250, актове. Когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви "а" и "б", възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове.

ЧАСТ ТРЕТА

Глава двадесет и пета

Чл. 256.(Заличен - Изв., бр. 90 от 1955 г.).

Чл. 257.(Заличен - Изв., бр. 90 от 1955 г.).

Чл. 258.(Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г. и ДВ, бр. 41 от 1985 г.) По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване съществуването или несъществуването на брак между страните (брачни искове).

Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

Чл. 259. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г. и ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди да се яви лично.

Помирителното заседание се провежда при закрити врати. Съдът задължително изслушва становищата на страните, изисква обяснения за причините, поради които е направено искането за развод, и им изяснява неблагоприятните последици от развода за тях, за децата и за обществото, като ги поканва да се помирят.

(Изм. на ал. 3 - ДВ, бр. 124/97 г.) Ново помирително заседание се насрочва, когато:

а) съдът е разпоредил ответникът да се яви лично;

б) съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака;

в) съдът прецени, че може да се постигне помирение.

(Ал. 4 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

(Ал. 5 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Мерки за помирение не се предприемат, когато поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните.

(Ал. 7 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 259а. (Нов- ДВ, бр. 23 от 1968 г.; изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) При искане за развод по взаимно съгласие председателят на съда призовава съпрузите на помирително заседание, на което те трябва да се явят лично.

(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако съпрузите поддържат молбата си, председателят на съда съставя за това протокол и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание.

В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява.

Чл. 259б. (Нов- ДВ, бр. 23 от 1968 г.; изм., бр. 28/83 г. и бр. 41/85 г.) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл.101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

Чл. 259в. (Нов - ДВ, бр. 23 от 1968 г.) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Чл. 260 (Изм.- ДВ, бр. 23 от 1968 г. и бр. 41 от 1985 г.) При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име.

Разпоредбите на предходните алинеи се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.

Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал.1, точка 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.

Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) По молба на страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Това определение подлежи на обжалване по общия ред.

(Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето.

(Нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.; изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Чл. 262. (Заличен - ДВ, бр. 41 от 1985 г.).

Чл. 263. (Отм.- Изв., бр. 89 от 1953 г.).

Чл. 264. (Отм.- ДВ, бр. 28 от 1983 г.).

Чл. 265. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Решението за развод влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Чл. 266. В решението, с което се допуска разводът, съдът по искане на страните, разрешава и въпроса за името, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двеседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото; същото важи и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен. Ако в дадения им срок никой от наследниците не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Същото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако последният - при иск за унищожаване на брака - е бил добросъвестен.

Чл. 268. (Изм.- Изв., бр. 89 от 1953 г. и ДВ, бр. 23/68 г. и бр. 41/85 г.) При смърт на ответника продължаването на делото от неговите наследници е възможно само ако предявеният иск във връзка с чл. 12 и 131, ал. 2 от СК и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака

Чл. 269.(Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).

Чл. 270. Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по чл. 64. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението. 

Глава двадесет и шеста
     XXVI. Производство по дела за гражданско състояние

Чл. 271. По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за отменяване на осиновяване.

(Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) По тези искове се прилагат съответно чл. 258, ал. 2, и 267 относно продължаване на иска от наследниците на осиновителя за установяване неговата основателност.

Чл. 272. С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иска за издръжка на детето, но привременна издръжка, по тия дела не може да се присъжда.

Чл. 273. С иска за отменяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.

Чл. 274. (Ал. 1 изм., Изв., бр. 50 от 1961 г.) По дела за оспорване бащинство производството се прекратява при смърт на детето.

(Ал. 2 заличена - Изв., бр. 50 от 1961 г.). 
 

Глава двадесет и седма
      XXVII. Поставяне под запрещение

Чл. 275. Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

По тези производства участието на прокурора е задължително.

(Ал.3 доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.

Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси.

Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.

Ако лицето е в болнично заведение, съдът изисква от управата сведения за неговото състояние.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под пълно запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество, за да се учреди настойничество или попечителство.

Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените разноски.

Чл. 277. Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му.

(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде по искана и от органа по настойничеството или от настойника. 
 

Глава двадесет и осма

      XXVIII. Съдебна делба

Чл. 278. Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:

а) удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;

б) удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти и

в) преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.

(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

Чл. 279. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Чл. 280.(Отм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Чл. 281.(Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.) В производството за делба се разглеждат оспорванията на произхождение, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Чл. 282.(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) В решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса, кой от съделителите ги държи.

В същото решение или по-късно, ако всички наследници не използуват наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане на някой от тях, постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползуват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползуването.

Определението по предходната алинея може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.

Чл. 283. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в собственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците от една страна и третите лица от другата не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

Чл. 284. (Отм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Чл. 285. (Отм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Чл. 286. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду им като посочат и доказателствата си.

(Ал. 2 отм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Чл. 287. Съдът съставя разделителния протокол въз основа заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 288. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 31 от 1990 г.)

(2) (Изм. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

(3) (Ал. 3 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

За вземанията по ал. 2 заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.

Искането по ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.

(Ал. 6 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

(7) (Ал. 7 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на другия съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

(Ал. 8 изм. - ДВ, бр. 44/96 г.; отм., бр. 124/97 г.).

(Ал. 9 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 289. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.

Чл. 290. Решенията по чл. 286, 288 и 289 подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение.

Чл. 291. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребие.

Чл. 292. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребие, когато съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно.

Чл. 293. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

(1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го закупи при условията на чл. 389г, ал. 2.

(2) Ако няколко съделители желаят да закупят имота при условията на предходната алинея, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава седем дни и се извършва по общите правила.

(3) Ако при тази продан никой от съделителите не закупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 64.

Глава двадесет и девета

Чл. 294. Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение (чл. 75 и 76 ЗС) са подсъдни на районния съд.

По тия дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението.

Чл. 295. Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот,не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124/97 г.) Когато владението или държанието е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 ЗС), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 100 лева. Решението от носно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.

Глава тридесета

Чл. 297. При иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключване на окончателен договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двеседмичен срок от влизане на решението в сила, включително и чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.

Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд, по искане на ответника, обезсилва решението.

Чл. 298. Когато се касае за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.

С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота за тия разноски.

(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и данъците и други публични задължения на праводателя му към държавата и към общината е по местожителството на праводателя.

Глава тридесет и първа

Чл. 299. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.; ДВ, бр. 12 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 92 от 2000 г.) Актовете за начет, съставени по Закона за държавния вътрешен финансов контрол в случаите, когато няма извършено престъпление, се изпращат от ревизионната служба, извършила ревизията, на съответния съд по местонахождението на ощетените лица, подлежащи на държавен вътрешен финансов контрол.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 64 от 1999 г.).

(Нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Актът за начет и писмото, с което той се изпраща в съда, имат действие на искова молба.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Писмото трябва да съдържа:

а) съда, до който се изпраща;

б) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) името и адреса на ищеца - ощетеното юридическо лице;

в) името и адреса на ответника;

г) размера на задължението;

д) доказателствата.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Към акта за начет и писмото се представят преписи от тях за ответната страна.

(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неизпълнение на изискванията на ал. 4 и 5 съдът прилага чл. 100.

Чл. 300. (1) (Изм.- Изв., бр. 90 от 1958 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Съдът изпраща препис от акта за начет и писмото заедно с приложенията на ответника и му дава двуседмичен срок за възражения и за посочване на доказателства, като го уведомява за последиците по ал. 6.

По допускането на доказателства съдът се произнася в закрито заседание.

(Ал. 3, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Делото се насрочва за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица.

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) По делото се призовава като ищец ощетеното юридическо лице.

По делото се призовава като страна и Министерството на финансите.

(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако в срока по ал. 1 не са постъпили възражения, съдът издава изпълнителен лист. Ответникът може да оспорва изпълнението по реда на чл. 250 и 254.

Чл. 301. (1) (Зал.; предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1958 г.; изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното.

(Предишна ал. 3 - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Постановеното по делото решение подлежи на обжалване по общия ред.

(Нова ал. 3 - Изв., бр. 90 от 1958 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.)

Чл. 302. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104/96 г., бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) По искане на органите на вътрешно-ведомствения финансов контрол съдията по вписванията налага възбрана, а държавният или частният съдебен изпълнител - запор за обезпечение сумата на начета. Такова обезпечение може да се иска и преди постъпване на акта за начет в съда.

Производството по тия дела, както и изпълнението на решенията по тях е безплатно. Страните внасят само разноски за възнаграждение на свидетелите и на вещите лица.

(Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Върху присъдената сума съдът присъжда и съответни лихви.

По влезлите в сила решения за начет съдът издава служебно изпълнителен лист.

Глава тридесет и втора