Кодекс част първа общи правила I. Основни положения

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако призоваваният в съда свидетел или вещо лице не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба в размер до 100 лв. и постановява принудителното му довеждане за следното заседание.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако свидетелят или вещото лице откаже да даде показания или заключение без уважителни причини, съдът му налага глоба до 100 лв.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 124/97 г.) Ако трето, неучаствуващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба от 20 до 50 лв. в зависимост от обстоятелствата и го подканва отново да го представи.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 124/97 г.) На длъжностно лице, което е връчило неправилно призовката или не е върнало в съда своевременно разписката за връчването й, или което не е изпълнило други нареждания на съда, а така също и на частните лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 46, ал. 2, съдът налага глоба до 50 лв.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 124/97 г.) За нарушение реда в съдебно заседание и за неизпълнение разпоредбите на председателя на състава съдът налага на виновния глоба до 50 лв.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124/97 г.) Срещу наложената глоба в седемдневен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите по чл. 73 и 74 - от деня на съобщението. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

Чл. 77. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Глоби по чл. 71-75 налага и държавният или частният съдебен изпълнител в случаите на несвоевременно или нередовно връчване на призовките и съобщенията, както и за неизпълнение на други негови нареждания.

(Ал.2 изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 124/97 г.) Същият налага глоба в размер 30 лв. на лицата, които пречат да се преразглежда вещта, обявена за продан.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Постановлението, с което съдия-изпълнителят налага глобата, може да се обжалва в седмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.

ЧАСТ ВТОРА

ДЯЛ ПЪРВИ

Глава десета

Чл.79. На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

(2) (Ал. 2, отм.-ДВ, бр. 55 от 1992 г.).

Чл. 80. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

б) (изм.- ДВ, бр. 55/92 г., бр. 43 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.; доп., бр. 105 от 2002 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда;

в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд;

г) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район.

Чл. 81. (Ал. 1, доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника.

Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.

Чл. 82. Исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват по местожителството на техния законен представител.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Чл. 84. Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако наследодателят е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителството си в Република България, горните искове могат да се предявят по последното негово местожителство или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

Чл. 85. Иск за вреди от непозволено увреждане се предявява по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника.

Чл. 86. Искове срещу лица, които живеят на едно място при условия, които по своето естество показват, че тия лица са в това място за по-продължително пребиваване, като: студенти, курсисти, ученици и др., са подсъдни на съда в мястото,гдето пребивават, когато исковете се отнасят за парични вземания. Същото важи и за ония военни лица или трудоваци ⁽¹⁾ , които отбиват службата си. Исковете срещу тях са подсъдни на съда, гдето е седалището на частта им. 



⁽¹⁾ Сега "войници" (ДВ, бр. 34 от 1969 г.).

Чл. 87. Иск срещу ответници от разни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Чл. 88. Иск срещу лице с неизвестно местожителство се предявява в съда по местожителството на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по местожителството на ищеца.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Същите правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България.

Ако и ищецът няма местожителство в Републиката, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Чл. 89. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на последните.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Искове против държавата освен в случаите по чл.83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.

Чл. 90. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменявана по съгласие на участвуващите в делото лица.

Чл. 91. С договор, сключен в писмена форма, страните могат да посочат за разглеждане на определен имуществен спор и друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не важи за подсъдността по чл. 83.

Чл. 92. Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция.

Във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание.

Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Чл.93. Ако съдът намери, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.

Чл. 94. Решението на окръжния съд не може да бъде отменено само за това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Чл. 95. Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът. 

Глава единадесета

Чл. 97. Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпи след постановяване на решението.

Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.

(Ал.4 изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 55 от 1987 г., изм. доп. ДВ бр. 86//2005 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 25, т. 2, и чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

а) посочване на съда;

б) (доп. - ДВ, бр. 124/97 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

в) цената на иска, когато той е оценяем;

г) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

д) в какво се състои искането и

е) подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

Чл. 99. Към исковата молба се представят:

а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и

в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.

Чл. 100. Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

Ако ищецът не отстрани в срока нередностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

По същия начин се постъпва и когато нередностите в исковата молба се забележат в течение на производството.

Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.

Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавна такса, отговаря по чл.6 от Закона за държавните такси.

Чл. 101. Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

Чл. 102. Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.

Чл. 103. Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете.

Чл. 104. Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка в първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

       Глава дванадесета

Чл. 105. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия.

(Ал. 3 - предишна ал. 2, ДВ, бр. 124/97 г.) Ако поради обстоятелствата на делото публичното му разглеждане може да се окаже вредно за обществения интерес или ако тези обстоятелства се отнасят до интимния живот на страните, съдът служебно или по молба на някоя от страните постановява разглеждането на делото или извършването само на някои действия по него да стане при закрити врата. В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.

Чл. 106. Заседанието се ръководи от председателя. Той следи за реда в съдебната зала и може да отстрани всеки, който не спазва този ред.

Чл. 107. Неявяването на някои от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които страните са се явили.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

Чл. 108. (Доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В първото заседание по делото разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след като съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 109. В това заседание всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива.

Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна. Отговорите на тези въпроси се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола.

(Ал. 3 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

(Ал. 4, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола.

Чл. 110. (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. на ал. 1, ДВ, бр. 124/97 г.) В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях.

(Ал. 2 - нова, ДВ, бр. 124/97 г.) Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1. В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага.

(Ал. 3 - предишна ал. 2, ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 64 от 1999 г.).

(Предишна ал. 3 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 111. (Предишен чл. 110 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им.

(Предишна ал. 1-Изв., бр. 90 от 1961 г.) Определените от съда срокове за представяне на доказателствата и за внасяне на разноски за събирането им текат от деня на заседанието и за страната, която не се е явила.

(Предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание. Внасянето на разноските след дадения срок не е основание за отлагане на делото.

Чл. 112. Когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и не се налага да бъдат събрани непосредствено от него, той делегира местния районен съдия да ги събере.

Съдът съобщава на делегирания съдия срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.

Делегираният съдия се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнение на делегацията.

Чл. 113. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Чл. 114. (Изм. на чл. 114 - ДВ, бр. 124/97 г.) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.

На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори.

Чл. 115. (1) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 64 от 1999 г.) Извън случаите по чл. 41, ал. 6, когато делото бъде отложено, съдът определя датата на следващото заседание, като явилите се по делото страни, свидетели и вещи лица се считат призовани.

Явилите се свидетели се разпитват в същото заседание, освен ако съдът намери за нужно всички свидетели да бъдат разпитани заедно. Повторно призоваване на разпитаните свидетели се допуска само в изключителни случаи.

Чл. 116. Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

Чл. 117. Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.

(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.) При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 124/97 г.) Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.

(Нова ал. 5 - ДВ, бр. 124/97 г.) В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.

Чл. 118. До приключване на устните състезания в първата инстанция както ищецът, тъй и ответникът могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Чл.119. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

Чл. 120. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника.

Чл. 121. Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1.

Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи.

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 123. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

Чл. 124. Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това.

Чл. 125. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.

Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение.

Съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

Чл. 126. (Доп. - ДВ,бр. 28 от 1983 г.) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.
(Изм. и доп. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря. 

       Глава дванадесета „а"