Глава четиридесет и първа

Чл. 390. Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника.

В запорното съобщение се запрещава на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.

От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

Чл. 391. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) В тридневен срок, считан от връчване на запорното съобщение, третото лице трябва да съобщи на държавен или частен съдебен
изпълнителя:

а) признава ли вземането, върху което се налага запорът, за основателно и готов ли е да го плати;

б) има ли претенции от други лица върху същото вземане и

в) наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.

Поканата за даване на тези обяснения трябва да бъде направена в самото съобщение за налагане на запора.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако третото лице не оспорва своето за дължение, то трябва да внесе дължимата от него сума по сметката на държавен или частен съдебен

Чл. 392. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника, а да я предаде на държавен или частен съдебен

(Изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.

Чл. 393. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или, по негово искане, му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на когото е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.

Чл. 394. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се насочва по реда на чл. 360-372.

Чл. 395. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Запорът върху трудово възнаграждение важи не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа в същото учреждение или предприятие.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако длъжникът премине на работа в друго учреждение или предприятие, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се счита като изпратено от държавен или частен съдебен

Лицето, което заплати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

(4) (Изм., ДВ, бр. 41/85 г., бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната, съответно трудовата, книжка на длъжника от лицето, което изплаща заплатата или трудовото възнаграждение. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение или при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получено друго запорно съобщение.

Вписването се заличава по нареждане на съдията-изпълнител, който е наложил запора.

(Ал. 6 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение длъжникът напусне местоработата си и в едномесечен срок не уведоми съдията-изпълнител за мястото на новата си работа, съдията-изпълнител му налага глоба до 20 лв.

Чл. 396. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря срещу длъжника по изпълнителния лист за вредите, които могат да произлязат от това.

Чл. 397. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на държавен или частен съдебен
изпълнителя точна сметка за събираните суми.

Чл. 398. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от държавен или частен съдебен
изпълнителя, който ги влага в банка.

(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации държавен или частен съдебен

(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:

а) възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;

б) извършване на публична продан.

(4) Наличните ценни книжа се продават от държавен или частен съдебен
изпълнителя съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. държавен или частен съдебен
изпълнителят прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.

Чл. 398а. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.

(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа.

(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.

(4) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 391 да съобщят на държавен или частен съдебен

(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на държавен или частен съдебен

(6) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин, като държавен или частен съдебен

Чл. 398б. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до окръжния съд по регистрацията на дружеството. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Съдът по регистрацията уведомява дружеството за вписания запор.

(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, държавен или частен съдебен

(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, държавен или частен съдебен

Чл. 398в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 1987 г., предишен чл. 398а, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнението за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност, като другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник. Разпоредбите на чл. 389б и 389д се прилагат съответно и при това изпълнение.

Б. (Загл. зал. - ДВ, бр. 124/97 г.)

Чл. 399. (Ал. 1 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

(2) (Нова, Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини, както и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, вишестоящото учреждение трябва да направи потребното,за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

(Нова ал. 3 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 401. (Доп.- Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 404. (Отм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.).
 

Глава четиридесет и трета

( Загл. "XLIII. Обръщане изпълнение върху суми по

Чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 406. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 407. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 408. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.) .

Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 411. (Отм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Чл. 412. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 413. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

ДЯЛ ТРЕТИ
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Глава четиридесет и четвърта

Чл. 414. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Присъдената движима вещ, която след поискване от държавен или частен съдебен

Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал листа, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица.

Определението на съда подлежи на обжалване. Жалбата се разглежда по реда на чл. 217.

Чл. 415. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия. Протоколът за въвода се написва от държавен или частен съдебен

(Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.) Решенията по чл. 288, ал. 2, се изпълняват след изплащане на другите съделители съответните части от стойността на имота.

(Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г.; отм., бр. 44 от 1996 г.).

(Нова - ДВ, бр. 27 от 1973 г.; изм., бр. 36/79 г.; отм., бр. 44 от 1996 г.).

(Нова - ДВ, бр. 36 от 1979 г.; отм., бр. 44 от 1996 г.).

Чл. 416. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако държавен или частен съдебен

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако това трето лице заявява върху при съдения имот права, които изключват правата на взискателя, държавен или частен съдебен

Чл. 417. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я намери за уважителна, той спира изпълнението и дава на третото лице седмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменява.

Чл. 418. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, държавен или частен съдебен
изпълнителят по искане на взискателя отново го изважда от него.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Същото лице отговаря и наказателно по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Глава четиридесет и пета

Чл. 419. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от държавен или частен съдебен

Чл. 420. Взискателят може да поиска от съда да бъде осъден длъжникът да внесе предварително сумата, която е нужна за извършване на действието.

Чл. 421. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, държавен или частен съдебен
изпълнителят, по искане на взискателя, принуждава длъжника да извърши действието, като му наложи глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, държавен или частен съдебен
изпълнителят му налага последователно нови глоби до същия размер.

Това правило не се прилага за задълженията на работниците, произтичащи от трудов договор.

Чл. 422. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, държавен или частен съдебен
изпълнителят по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

Чл. 423. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Действията на държавен или частен съдебен

Чл. 423а. (Нов, ДВ, бр. 84 от 2003 г.)

(1) Правилата на тази глава се прилагат при принудително изпълнение на съдебно решение относно родителските права и мерките и относно личните отношения между родители и деца.

(2) (В сила от 1.08.2003 г.) Алинея 1 се прилага и при изпълнение на съдебните решения по глава тридесет и втора “а” и част седма.

ЧАСТ ШЕСТА

Глава четиридесет и шеста

Чл. 424. Предвидените в законите охранителни производства се уреждат от правилата на тази част, доколкото за тях не са установени особени правила.

Чл. 425. Охранителното производство се започва с писмена молба от заинтересуваното лице.

Молбата се подава до районния съд, в чийто район е местожителството на молителя. Ако молителите са няколко и имат различно местожителство, тя се подава до съда по местожителството на един от тях.

Чл. 426. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът счете, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.

Чл. 427. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Чл. 428. Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.

Чл. 429. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.

Чл. 430. Охранителното производство се спира:

а) когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с този акт;

б) когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът дава на молителя месечен срок за предявяване на иска. Производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.

Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и границите на чл. 221.

Чл. 431. Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.

Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява.

Прокурорът може да предяви иск за отменяване на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата по ал. 2.

Чл. 432. Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на страната, че решението е изготвено.

Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

Решението, с което молбата се отхвърля, не пречи да бъде подадена повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

Чл. 433. Охранителното производство се прекратява:

а) когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта и

б) когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

Чл. 434. За охранителните производства се прилагат съответно, освен общите правила на този кодекс, още и чл. 127, 132-137, 142-151, 157-170, 186-190, 192, ал. 2 и 3, 193 и 194.

Чл. 435. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Глава четиридесет и седма

XLVII. Установяване на факти

Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

Чл. 437. В молбата трябва да се посочи:

а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;

б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и

в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.

Чл. 438. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това се призовава и прокурорът:

Заинтересувани се считат:

а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;

б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, и

в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване.

Ако заинтересуваното лице по б."а" не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните организации или учреждения по б."в" могат да се представляват и от техните местни поделения.

Чл. 439. Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя.

В този случай като заинтересувано учреждение по б. "в" на предходния член се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.

Чл. 440. В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които този факт е установен.

Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.

Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 438, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.

Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 436, когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.

Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, в територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

Глава четиридесет и осма

Чл. 443. Молбата за обявяване отсъствието или смърт на едно лице е подсъдна на районния съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

В молбата трябва ла се посочат и пред полагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

Чл. 444. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Съдът в закрито заседание постановява да се съберат сведения за отсъствуващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от националната полиция и от всяко друго подходящо място.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Съдът изпраща извлечение от молбата на общината, района, съответно кметството по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва на лицата по ал.2 на предходния член.

Чл. 445. Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл.443, ал.2, както и другите заинтересувани.

Чл. 446. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт в последното местожителство на лицето.

Чл. 447. По молбата на всеки заинтересуван или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

Чл. 448. Искът по предходния член се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт.

Глава четиридесет и девета

       XLIX. Производство по открито наследство

Чл. 449. Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице се запечатва в установените от закона случаи от районния съдия.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Районният съдия може да възложи на държавения или частения съдебен
изпълнител да извърши запечатването.

Чл. 450. Запечатване може да иска:

а) всеки, който претендира, че има право на наследство;

б) кредиторът, който има изпълнителен лист срещу умрелия;

в) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) прокурорът и кмета на общината, района или кметството, когато има отсъствуващи наследници.

Чл. 451. За запечатването се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. и кратко описание на незапечатаните предмети. Този протокол се подписва от длъжностното лице и присъствуващите страни.

Чл. 452. Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото.

Разпечатването и описът се извършват от районния съдия. В случая се прилага ал. 2 на чл. 449.

Чл. 453. В протокола за описа се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице.

При описа могат да присъствуват наследниците на умрелия и кредиторите.

Може да се извърши опис и без да е на правено запечатване.

Чл. 454. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, те се предават за пазене на трето лице.

Чл. 455. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато запечатването, разпечатването и описът се извършват от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия.

Глава петдесета

       Обезсилване на ценни книжа

Чл. 456. Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед (запис на заповед, менителница и др.) или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.

Не се допуска обезсилване на облигации и други ценни книжа, издавани по държавните заеми.

Чл. 457. В молбата си молителят трябва:

а) да възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;

б) да изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея, и

в) да потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.

Чл. 458. Ако молбата отговаря на горните изисквания, съдът в закрито заседание издава заповед, която трябва да съдържа:

а) означение на молителя;

б) покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването, с предупреждение, че ако не стори това ценната книга ще бъде обезсилена, и

в) нареждане до платеца да не върши никакви плащания на приносителя на ценната книга.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Заповедта се залепя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник".

Препис от заповедта се изпраща на платеца.

Чл. 459. Денят на заседанието се определя както следва:

а) ако се касае за ценни книжа на заповед, до деня на заседанието трябва да са изтекли 45 дни от обнародването на заповедта по предходния член или от падежа на ценната книга - ако това обнародване е станало преди падежа;

б) ако се касае за ценни книжа на приносител, по които са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта, и

в) ако се касае за ценни книжа на приносител, по които не са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на самата ценна книга.

Чл. 460. Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това на съда най-късно в заседанието и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора.

В такъв случай съдът спира производството по обезсилването и дава месечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Ако това доказателство не бъде представено, съдът прекратява производството по обезсилването.

Чл. 461. Решението по обезсилването се поставя в открито заседание с призоваване на молителя.

Решението, с което се отхвърля молбата за обезсилване може да се обжалва по общия ред.

Чл. 462. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат.

Чл. 463. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, макар и да не е предявило своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от онзи, по молбата на когото е постановено обезсилването, ако той не е имал право да иска това.

Чл. 464. Ако производството за обезсилване се свърши без да се издаде решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменява служебно от съда и се съобщава на платеца.

Глава петдесет и първа

    LI. Нотариални производства

Чл. 465. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:

а) правни сделки с нотариални актове;

б) удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;

в) вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени от закона;

г) (изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;

д) (нова - ДВ, бр. 104/96 г.) приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа, и;

е) (предишна б. "д", ДВ, бр. 104/96 г.) даване справки по нотариалните книги и извършване на други нотариални действия, предвидени в други закони.

Чл. 466. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 104/96 г. и бр. 36/2004 г.) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижими имоти и удостоверяване на право на собственост върху такива имоти се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът.

Другите нотариални действия, както и завещанията, могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удовтоверяване.

Чл. 467. (Изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) Нотариалните производства се започват с устна молба. Молбата трябва да бъде писмена само когато се иска извършване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот, удостоверяване право на собственост върху такъв имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.

Чл. 468. Страни по нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участвуващите в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.

Чл. 469. Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район.

(Изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) Извършване на подлежащи на вписване нотариални актове става само в канцеларията на нотариуса, и то през работното време.

Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на участвуващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.

Чл. 470. (Изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.

Чл. 471. Нотариусът не може да извършва нотариални действия, при които страна в нотариалното производство или участвуващо в него лице са: самият нотариус, неговият съпруг, роднините му по възходяща и низходяща линия, тия по съребрена линия до четвърта степен, сватовство до първа степен, а така също лицата, спрямо които нотариусът е настойник, осиновен или осиновител.

Същото важи, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1.

Чл. 472. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал.1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2.

Чл. 473. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) Отказите на нотариусите и на съдиите по вписванията да извършат нотариално действие могат да се обжалват пред окръжния съд в 7-дневен срок от отказа.

Окръжният съд разглежда жалбата по реда на чл. 217.

Чл. 473а. (Нов - Изв., бр. 92 от 1952 г.; отм., ДВ, бр. 104/96 г.).

    2. Особени правила

(Ал. 2, изм.- ДВ, бр. 104/96 г.) Всички екземпляри на проекта трябвада бъдат изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синъо мастило или да са напечатани.

Съдържащите се в проекта цифри трябва да бъдат написани и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места трябва да бъдат зачертани.

Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да извърши акта, проверява самоличността и представителната власт на явилите се пред него лица.

(Ал. 5, изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност, издаден от надлежния държавен орган. По същия начин нотариусът удостоверява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето установява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.

Чл. 475. Нотариусът прочита на участвуващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, актът се подписва от тях пред нотариуса, а ако е вече подписан, те трябва да потвърдят пред него своите подписи.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Когато някое от участвуващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 151 като актът не се приподписва от свидетели.

Когато се наложи да бъдат направени поправки, прибавки или съкращения, прави се в акта изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.

Чл. 476. Нотариалният акт трябва да съдържа:

а) годината, месеца, деня, а когато е потребно - и часа, и мястото на извършването му;

б) името на нотариуса, който го извършва;

в) името, презимето и семейното име на лицата ⁽¹⁾, участвуващи в производството, а така също и местожителството им;

г) съдържанието на акта;

д) кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1, и

е) подпис на страните и на нотариуса.



⁽¹⁾ Вж. чл. 7 от Наредбата за гражданското състояние (ДВ, бр. 75 от 1975 г.)

Чл. 477. След извършване на акта единият екземпляр от него се подрежда в нарочна за това книга, а другите екземпляри се предават на участвуващите лица, таксувани като преписи.

Чл. 478. Когато някое от участвуващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат на нотариуса, той назначава преводач.

Чл. 479. Когато участвуващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва, след прочитането на документа, да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.

Когато тези лица са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице.

Нотариусът трябва да се удостовери по някакъв начин дали тълковникът и тези лица се взаимно разбират.

В случаите на предходните два члена нотариусът прави съответна бележка в акта.

Чл. 480. Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи:

а) недееспособните;

б) неграмотните на български език;

в) тези, които се намират с лицата по чл. 468 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 471 отношения. Тълковникът може да бъде роднина на участвуващото в производството лице;

г) лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;

д) слепите, глухите и немите и

е) (изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията.

Чл. 481. Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 138.

Те трябва да подпишат акта.

Чл. 482. При извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота. Освен това той трябва да провери дали са налице особените изисквания, които законите поставят за сключване на тия сделки.

Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява в същото производство по реда на чл. 483, ал. 2.

Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1 като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания.

Когато документът за собственост на праводателя не е бил вписан, нотариалният акт не се извършва, докато този документ не бъде вписан.

Чл. 483. Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.

Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава нотариален акт на молителя за собственост върху недвижимия имот.

Чл. 484. Нотариалният акт по предходния член трябва да съдържа:

а) указанията по б. "а", "б", "д" и "е" на чл. 476;

б) името, презимето и семейното име на собственика, а така също и занятието и местожителството му, и

в) точно описание на недвижимия имот, с посочване на границите и местонахождението му.

При издаване на този нотариален акт не се спазват разпорежданията на чл. 474, ал. 4 и 5, 475, 478 и 479.

Чл. 485. Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или пък неговото съдържание.

При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи. В случая се прилагат чл. 474, ал. 4 и 5, 475, ал. 2, 478-481.

(Нова - ДВ, бр. 104/96 г.) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, прилага се съответно чл. 478.

Чл. 486. Удостоверяването на датата,съдържанието и подписите на частни документи се извършва с надпис върху документа. В случая, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476.

За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в нарочен регистър за тия удостоверявания. При удостоверяване на съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга.

След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.

Чл. 487. При удостоверяване на верността на преписи от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да упомене в удостоверяването от кого е бил представен документът, от които е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, прибавки, поправки и други особености.

В случая се прилагат съответно чл. 485, ал. 1 и чл. 486.

Чл. 488. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр.104/96 г.) За връчване на нотариална покана мотителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки един от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата изхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса.

По същия начин се извършват чрез нотариуса всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.

Чл. 488а. (Нов - ДВ, бр.104/96 г.)

При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия.

За съставяне на констативния протокол, доколкото няма особени правила, нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 476. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват и от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се подрежда в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис.

Чл. 488б. (Нов - ДВ, бр. 104/96 г.)

При приемане за съхранение от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от тях се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, заверен като препис.

За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от нарочен пълномощник, след което се завежда в регистъра.

Глава петдесет и втора

      LII. Вписване на юридически лица и еднолични търговци

Чл. 489. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица възстановяването на кооперации, както и регистрацията и заличаването на еднолични търговци и обстоятелствата, които се отнасят до тях, когато със закон е предвидено вписване в регистър на съд.

Регистрите се водят от окръжните съдилища.

Чл. 490. В регистрите се вписват:

а) (изм. и доп. - ДВ, бр. 124/97 г.) видът, наименованието, седалището и адреса на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец;

б) предметът на дейност;

в) (изм. и доп. - ДВ, бр. 124/97 г.) органите и лицата, които представляват юридическото лице или фирмата на едноличния търговец, начинът на представляване, както и ликвидаторите и синдиците;

г) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) други обстоятелства, предвидени в закон.

Вписват се и промените в обстоятелствата, посочени в ал. 1.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Вписването се обнародва в Държавен вестник, ако закон предвижда това.

Чл. 491. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Вписването се извършва въз основа на решение на съда, в района на който се намира седалището на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец. Решението съдържа обстоятелствата, които подлежат на вписване. Вписването има действие само за подлежащите на вписване обстоятелства.

Чл. 491а. (Нов, ДВ, бр. 85 от 2000 г.)

(1) Когато закон предвижда, че в търговския регистър се представя документ, съдът по седалището на търговеца с определение допуска прилагането на документа по съответното фирмено дело и това обстоятелство се вписва в търговския регистър.

(2) Когато закон предвижда, че се обнародва представянето в търговския регистър на документ, това става чрез съобщение на съда, в което се посочват документът, дружеството, до което се отнася, и фирменото дело, по което е представен.

Чл. 492. Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписване в регистрите обстоятелство.

Чл. 493. Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване от датата на обнародването.

Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.

Невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за трети добросъвестни лица.

(4) (Нова, ДВ, бр. 85 от 2000 г.) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство, третите лица могат да се позоват на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство.

Чл. 494. Производството по вписване започва с писмено искане на:

а) оправомощено лице;

б) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице;

в) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) едноличния търговец;

г) ликвидатор;

д) (отм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.).

Чл. 495. Искането трябва да съдържа:

а) името и адреса на лицето, направило искането;

б) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) вида, наименованието и седалището на юридическото лице или на фирмата на едноличния търговец;

в) обстоятелството, чието вписване се иска.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице или фирмата на едноличния търговец.

(3) (нова - доп. ДВ бр. 38/2005 г., в сила от 01.01.2006 г. ) Към искането, когато се вписва прекратяване на юридическо лице или на едноличен търговец, които нямат правоприемник, се прилага удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 496. (Ал. 1, доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искането за вписване се разглежда от съда по реда на чл. 105, ал. 2 в закрито заседание, освен ако съдът счете за необходимо да го разгледа в открито заседание.

(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което съобщава на молителя.

Чл. 497. Решението за вписване подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 498. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице.

Чл. 499. Поправки в регистрите се правят по искане на органите и лицата по чл. 494 или служебно от съда по реда на чл. 496.

Чл. 500. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Решението, с което е отказано вписване, се обжалва пред апелативния съд.

Чл. 501. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.

ЧАСТ СЕДМА 
ПРОИЗВОДСТВО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕТЕ ИЛИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ 
(Нова, ДВ, бр. 84 от 2003 г. – в сила от 1.08.2003 г.)

Чл. 502. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, наричана по-нататък “Хагската конвенция”, се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват: 1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането; 2. заинтересуваните лица; 3. прокурор. (2) В производството по ал. 1 дирекция “Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето. (3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име.

Чл. 503. Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 504. (1) Съдът се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпването на молбата. (2) В производството по ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.

Чл. 505. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 502, ал. 1. (2) Жалбата се подава чрез Софийския градски съд в 14-дневен срок при условията на чл. 197. (3) В 30-дневен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.

Чл. 506. В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.

§ 1. Първоинстанционните дела, заварени в околийските и в окръжните съдилища при влизането на този кодекс в сила, се довършват в същите съдилища, макар и подсъдността им да се изменя съгласно разпоредбите на този кодекс.

§ 2. Второинстанционните дела, заварени в окръжните съдилища, се разглеждат от същите съдилища по същество.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Заварените във Върховния касационен съд дела се разглеждат по правилата на този кодекс.

Заварените дела за даване сметка се довършват по досегашния ред.

§ 3. Висящите пред околийските съдилища молби за постановяване на временни решения (чл. 162-а до 162-ф от ГС) се разглеждат по реда на този кодекс. По тези молби, в седмичен срок от съобщението, ищецът трябва да довнесе следващата се такса съгласно правилата на този кодекс, иначе молбата се оставя без разглеждане.

Делата, по които са постановени вече временни решения от околийския съдия, се довършват по досегашния ред.

§ 4. Висящите дела за развод по взаимно съгласие се прекратяват. Внесените от тях съдебни мита се прихващат като такса по иска за развод, ако такъв бъде предявен в 3-месечен срок от влизане на кодекса в сила.

По исковете за развод, предявени до влизането на този кодекс в сила, правилата по чл. 256-258 не се прилагат.

§ 5. Правилата досежно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в този кодекс, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила.

За всички събрани доказателства до влизане на кодекса в сила по висящите дела важат досегашните правила.

§ 6. До определяне на новите данъчни оценки на покритите недвижими имоти, при спор за цена на иска по чл. 55, б. "б",се взема средната пазарна цена на имота, посочена в удостоверение, издадено от общинския народен съвет по местонахождението на имота.

§ 7. Относно сроковете, които са започнали да текат по делата преди влизането на този кодекс в сила, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това.

§ 8. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените гражданскосъдопроизводствени закони важат, като препращания към съответните текстове от настоящия кодекс.

§ 9. (Изм., ДВ, бр. 84 от 2003 г. – в сила от 11.11.2002 г.) Не могат да се ползуват от разпоредбите на чл. 339, буква "ж" предприемачите-строители за задълженията им, произтичащи от строените от тях постройки, до влизането на този кодекс в сила, както и търговците за задълженията, направени от тях в това им качество.

§ 10. Този кодекс отменя:

- а) Закона за нотариата, с изключение на чл. 1, 4 и 7;

- б) чл. 11 от Закона за съдиите-изпълнители;

- в) разпоредбите в други закони, отнасящи се до установяване по исков ред на факти с правно значение, и

- г) всички други разпоредби, които му противоречат.

§ 11. Ал. 2 на чл. 1 от Указа за правата на БНБ при ликвидиране на вземанията й и пр. (Изв., бр. 51 от 1951 г.) и ал. 2 на чл. 49 от Закона за кооперациите се изменят така:

"Относно обжалването на решението, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване изпълнителен лист, както и относно реда за оспорване вземането по издадения изпълнителен лист се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс."

§ 12. Чл. 44 от Закона за лицата и семейството се отменя.

В чл. 48 ЗЛС на края се добавят думите: "ако искът се основава на вината на преживелия съпруг".

§ 13. Относно оспорването на изпълнителни листове (глава XXIV), издадени въз основа на несъдебни актове преди влизане в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите, които са действували преди кодекса.

§ 14. Публичните продажби на движими и недвижими имоти, за които при влизане на този кодекс в сила са били направени обявления за проданта, се довършват по досегашния ред.

Навсякъде в законите думите "държавени или частени съдебен
изпълнител" се заменят с думите "съдебен изпълнител".

(Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Изпълнението на настоящия кодекс се възлага на министъра на правосъдието и на председателя на Върховния касационен съд на Народна република България.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 13. Съществуващите бракове, сключени с чужди граждани без разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание се считат действителни.

§ 14. Съществуващите осиновявания на български граждани от чужд гражданин без разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание се считат действителни.

§ 15. Висящите помирителни брачни дела в народните съдилища се прекратяват, без да се препращат по подсъдност на окръжните съдилища.

Помирителната процедура, установена в чл. 259 от Гражданския процесуален кодекс, не се прилага към висящите бракоразводни дела в окръжните съдилища.