Кодекс част първа общи правила I. Основни положения

Чл. 97. Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпи след постановяване на решението.

Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.

(Ал.4 изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 55 от 1987 г., изм. доп. ДВ бр. 86//2005 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 25, т. 2, и чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

а) посочване на съда;

б) (доп. - ДВ, бр. 124/97 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

в) цената на иска, когато той е оценяем;

г) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

д) в какво се състои искането и

е) подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

Чл. 99. Към исковата молба се представят:

а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и

в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.

Чл. 100. Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

Ако ищецът не отстрани в срока нередностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

По същия начин се постъпва и когато нередностите в исковата молба се забележат в течение на производството.

Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.

Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавна такса, отговаря по чл.6 от Закона за държавните такси.

Чл. 101. Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

Чл. 102. Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.

Чл. 103. Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете.

Чл. 104. Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка в първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

       Глава дванадесета

Чл. 105. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия.

(Ал. 3 - предишна ал. 2, ДВ, бр. 124/97 г.) Ако поради обстоятелствата на делото публичното му разглеждане може да се окаже вредно за обществения интерес или ако тези обстоятелства се отнасят до интимния живот на страните, съдът служебно или по молба на някоя от страните постановява разглеждането на делото или извършването само на някои действия по него да стане при закрити врата. В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.

Чл. 106. Заседанието се ръководи от председателя. Той следи за реда в съдебната зала и може да отстрани всеки, който не спазва този ред.

Чл. 107. Неявяването на някои от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които страните са се явили.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

Чл. 108. (Доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В първото заседание по делото разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след като съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 109. В това заседание всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива.

Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна. Отговорите на тези въпроси се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола.

(Ал. 3 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

(Ал. 4, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола.

Чл. 110. (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. на ал. 1, ДВ, бр. 124/97 г.) В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях.

(Ал. 2 - нова, ДВ, бр. 124/97 г.) Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1. В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага.

(Ал. 3 - предишна ал. 2, ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 64 от 1999 г.).

(Предишна ал. 3 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 111. (Предишен чл. 110 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им.

(Предишна ал. 1-Изв., бр. 90 от 1961 г.) Определените от съда срокове за представяне на доказателствата и за внасяне на разноски за събирането им текат от деня на заседанието и за страната, която не се е явила.

(Предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание. Внасянето на разноските след дадения срок не е основание за отлагане на делото.

Чл. 112. Когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и не се налага да бъдат събрани непосредствено от него, той делегира местния районен съдия да ги събере.

Съдът съобщава на делегирания съдия срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.

Делегираният съдия се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнение на делегацията.

Чл. 113. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.).

Чл. 114. (Изм. на чл. 114 - ДВ, бр. 124/97 г.) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.

На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори.

Чл. 115. (1) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 64 от 1999 г.) Извън случаите по чл. 41, ал. 6, когато делото бъде отложено, съдът определя датата на следващото заседание, като явилите се по делото страни, свидетели и вещи лица се считат призовани.

Явилите се свидетели се разпитват в същото заседание, освен ако съдът намери за нужно всички свидетели да бъдат разпитани заедно. Повторно призоваване на разпитаните свидетели се допуска само в изключителни случаи.

Чл. 116. Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

Чл. 117. Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.

(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.) При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 124/97 г.) Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.

(Нова ал. 5 - ДВ, бр. 124/97 г.) В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.

Чл. 118. До приключване на устните състезания в първата инстанция както ищецът, тъй и ответникът могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Чл.119. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

Чл. 120. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава в лицето на правоприемника.

Чл. 121. Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 117, ал. 1.

Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл. 114 ЗС) и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се касае за движими вещи.

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 123. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

Чл. 124. Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това.

Чл. 125. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.

Когато прокурорът участвува като страна в делото, съдът одобрява спогодбата след като вземе и неговото мнение.

Съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

Чл. 126. (Доп. - ДВ,бр. 28 от 1983 г.) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.
(Изм. и доп. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря. 

       Глава дванадесета „а"

Чл. 126а. (1) При направено искане от ищеца по реда на тази глава се разглеждат следните дела:

а) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

б) (предишна б."а", ДВ, бр. 105 от 2002 г.)по искове, произтичащи от договор за заем, включително заем за послужване, както и по искове, произтичащи от договор за стоков кредит;

в) (предишна б."б", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за наем на недвижими имоти или движими вещи, както и по искове за освобождаването или предаването на отдадени под наем и аренда имущества;

г) (предишна б."в", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за влог;

д) (предишна б."г", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договори за изработка и за извършване на определена работа с цена до 1 000 000 лв.;

е) (предишна б."д", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за издръжка и за нейното увеличаване;

ж) (предишна б."е", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите;

з) (предишна б."ж", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по владелчески искове и по искове за определяне на граници;

и) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс;

к) (предишна б."з", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 252, 254 и 255;

л) (предишна б."и", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация;

м) (нова, ДВ, бр. 25 от 2001 г.; предишна б."к", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда;

н) (нова, ДВ, бр. 25 от 2001 г.; предишна б."л", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) за парични вземания по трудови правоотношения;

о) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско и сродно на него право;

п) (Нова -доп. ДВ бр. 113/2002 г.) по искове по чл. 302 и 306 от Кодекса на търговското корабоплаване.

р) (Нова -доп. ДВ бр. 58/2003 г.) по искове по чл. 263о и чл. 264к от Търговския закон.

с) (нова - доп. ДВ бр. 86//2005 г.) по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

т) (нова - доп. ДВ бр. 99/2005 г.) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите.

(2) (Доп., ДВ, бр. 25 от 2001 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) При обективно съединяване на исковете, освен тези по ал. 1, буква "м" и "с", и при  изменение на иска при условията на чл. 116 не се допуска бързо производство.

(3) (Нова, ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. ДВ бр. 28/2004 г.) По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл. 87, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания и по чл. 120 от Закона за обществените поръчки.

Чл. 126б. В деня на подписването на исковата молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията за връчване на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок.

Чл. 126в. (1) В 5-дневен срок след изтичането на срока за отговор в закрито заседание съдът се произнася по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото за след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1.

(2) Сроковете по ал. 1 се спазват и при отлагане на делото, както и във въззивната инстанция.

Чл. 126г. Съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Чл. 126д. Съдът може да постанови по искане на ответната страна разглеждане на делото по общия ред, ако установи фактическа или правна сложност на делото или ако събирането или проверката на допустимите по закона доказателства изискват продължително време. Определението, с което се преминава към общото производство, подлежи на обжалване.

Чл. 126е. Доколкото няма особени правила за бързото производство, прилагат се правилата на общото исково производство.

Чл. 126ж. (1) Когато едно лице е лишено по насилствен или скрит начин от владението си на недвижим имот, то може да подаде молба до районния съд за възстановяване на владението по административен ред.

(2) Същото право има лицето и срещу ползвател, когото е допуснал в имота си и който отказва след покана да го напусне.

(3) Молбата трябва да бъде подадена в месечен срок от отнемане на владението или от връчване на поканата.

(4) Районният съд най-късно в 7-дневен срок от получаването на молбата проверява изложените в нея данни, като взема предвид и обясненията на извършителя, ако той е известен. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, той издава заповед за възстановяване на владението, която подлежи на незабавно изпълнение от органите на полицията или от кмета. В същата заповед районният съд може да наложи на нарушителя глоба от 100 000 до 500 000 лв.

(5) Заповедта за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен.

Чл. 126з. (1) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Заповедта или отказът да се издаде такава от районния съд може да се обжалва в 3-дневен срок от произнасянето пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Окръжният съд се произнася по жалбата при същите данни в 3-дневен срок от постъпването й в закрито заседание.

(3) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Определението на окръжния съд не подлежи на обжалване.

Чл. 126и. Съдебни такси по това производство за възстановяване на владението не се плащат при подаване на молбата, а се определят в размер от 10 000 до 200 000 лв., ако проверката е била извършена, и се възлагат върху страната, против която е взето решението. 

Глава тринадесета

Чл. 127. Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.

Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Чл. 128. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предложения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това.

(Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.

Чл. 129. (Ал. 1 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство.

Чл. 130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.

Чл. 131. Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото да се гледа без него.

Чл. 132. (Отм. ДВ бр. 42/2005 г.) 

Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Свидетелските показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:

а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;

б) за опровергаване съдържанието на официален документ;

в) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1 000 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;

д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;

е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

В случаите на букви "в", "г", "д", и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Чл. 134. В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците,когато сделката е насочена срещу тях.

Чл. 135. Никой няма право да се отказва от свидетелствуване освен:

а) роднините на страните по права линия, съпругът, братята и сестрите, и роднините по сватовство от първа степен;

б) лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в буква "а", непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване, и

в) лицата, които със своите отговори биха издали държавна тайна.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Свидетелите по делото не могат да бъдат повереници на страните по същото дело.

Чл. 136. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират с противната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Чл. 137. При тежка болест, предстоящо пътуване, както и при особено обществено или служебно положение на свидетеля съдът може да постанови разпита на последния да стане от делегиран член на съда и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит трябва да бъдат призовани страните.

Чл. 138. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелствуване.

Свидетелят дава обещание да каже истината.

Чл. 139. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът намери, че разпитването му е необходимо за осветляване обстоятелствата по делото.

Чл. 140. Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъствуват при разпита на другите свидетели.

Свидетелят може да бъде разпитан повторно, в същото или в друго заседание, по негово искане, по молба на страната или по почин на съда.

Чл. 141. При разногласие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.