Кодекс част първа общи правила I. Основни положения

Чл. 307а. (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., наричана по-нататък “Люксембургската конвенция”, се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

1. Министерството на правосъдието;

2. страните по чуждестранното решение;

3. прокурор.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда.

(3) В производството по ал. 1 дирекция “Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15 от Закона за закрила на детето.

(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 307б. (1) Съдът спира производството по чл. 307а, ал. 1, когато:

1. решението е предмет на обжалване;

2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска;

3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в 30 дневен срок от уведомлението.

Чл. 307в. (1) Съдът се произнася с решение в 30-дневен срок от постъпването на молбата.

(2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 14-дневен срок при условията на чл. 197.

(3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно.

Чл. 307г. (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно.

(2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава - страна по Люксембургската конвенция, се отказва и в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.

(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.

Чл. 307д. Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Глава тридесет и трета

Чл. 308. (1) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Във всяко положение на делото, до влизане на решението в сила, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.

Обезпечение се допуска по всички видове искове.

Чл. 309. Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от районния съдия по местожителството на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В този случай съдията определя срок за предявяване на иска. Ако искът не бъде предявен в определения срок, районният съдия отменява обезпечението.

Чл. 310. Обезпечението на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то:

а) ако искът е подкрепен с писмени доказателства или

б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

Съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая на б. "а".

(3) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети се освобождават от представяне на гаранция.

Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

Чл. 311. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на предходния член. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.

Чл. 312. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Обезпечение на иск за парични вземания по реда на чл. 316, б. "а" и "б" не се допуска срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети.

Чл. 313. Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които той признава за достатъчно подкрепени с доказателства.

Чл. 314. В молбата за обезпечение трябва да се посочи обезпечителната мярка и цената на иска. На противната страна не се връчва препис от молбата.

Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.

Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104/96 г., бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението на съда по обезпечение на иска може да бъде обжалвано с частна жалба в срок, който за молителя тече от съобщаването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщението от държавния или частния съдебен изпълнител, от съдията по вписванията или от съда в случаите на чл. 316, б. "в".

Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.
 

Глава тридесет и четвърта

Чл. 316. Обезпечението се извършва:

а) с налагане на възбарана върху недвижим имот;

б) със запор на движими вещи и вземания на длъжника и

в) чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително и чрез спиране на изпълнението.

Съдът може да допусне няколко вида обезпечения на обща сума до размер на иска.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Запор и възбрана за парични вземания не могат да се налагат върху имуществата, посочени в чл. 399 (освен в случаите на чл. 340), както и върху възнагражденията срещу труд над размерите, посочени в чл. 341.

Чл. 317. (1) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне заменяването на един вид обезпечение с друг.

При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.

В тези случаи запорът и възбраната се отменят.

Чл. 318. Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно.

Чл. 319. (1) (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.; доп., бр. 105 от 2002 г.) Налагането на запор се извършва незабавно от държавния или частния съдебен изпълнител по молба на ищеца въз основа на заповедта на съда, съгласно чл. 343, ал. 1, 344, ал.1 и 2, 390 и 398, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор на движима вещ държавният или частният съдебен изпълнител извършва опис, оценка и предаване вещта за пазене съгласно чл. 360-366.

(Изм. - ДВ, бр. 104/96 г. и ДВ бр. 36/2004 г.) Налагането на възбрана става чрез вписване на заповедта на съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване службата по вписванията прави съобщение на ответника.

Чл. 320. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 345-347, 354, ал. 1, 391, 392 и 395-397. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 332, ал. 2 и 336.

Чл. 321. Отменяване на обезпечението се постановява по молба на заинтересуваната страна, препис от която се връчва на лицето, чието искане е обезпечено. Това лице може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.

Съдът в закрито заседание отменява обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията на чл. 317, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.

Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменяването на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

Чл. 322. Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

ЧАСТ ПЕТА

ДЯЛ ПЪРВИ

Глава тридесет и пета

Чл. 323. (Доп.- Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм. на ал. 1, ДВ, бр. 124/97 г.) държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.).

(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) В молбата си взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението. Той може едновременно да посочи няколко начина. Същият може в течение на производството да посочи и други имоти на длъжника за удовлетворение на своето вземане.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) Към тази молба намират съответно приложение разпоредбите на чл.100.

Чл. 324. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Молбите за изпълнение се подават на държавния или частния съдебен изпълнител, в чийто район се намират:

а) движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;

б) местожителството на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;

в) местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се касае за изпълнение на такива задължения;

г) (нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм. - ДВ, бр.1 от 1963 г.) местожителството на взискателя или длъжника, по избор на взискателя, когато се касае за присъдена издръжка.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Взискателят може да поиска от държавния или частния съдебен изпълнител по своето местожителство налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, макар и съобразно горните правила изпълнителните действия да подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната държавният или частният съдебен изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с местожителство в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

Чл. 325. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато пристъпва към изпълнение, държавният или частният съдебен изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника призовка, с която му дава седемдневен срок за доброволно изпълнение.

Призовката трябва да съдържа означение на изпълнителния лист, името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Ако длъжникът промени постоянно или временно адреса, на който е получил призовката за доброволно изпълнение, без да уведоми за това държавния или частния съдебен изпълнител, прилагат се чл. 51, ал. 2 и 4.

(4) (Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако длъжникът умре, след като е получил призовката за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, държавният или частният съдебен изпълнител, преди да продължи действията си, трябва да изпрати на наслениците нова призовка, за доброволно изпълнение.

(5) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; предишна ал. 4, изм., бр. 64 от 1999 г.) Когато държавният или частният съдебен изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг,той праща на длъжника съобщение за това.

Чл. 325а. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител се произнася по молбата за изпълнение в 7-дневен срок. Изпълнителните действия се насрочват за ден в рамките на един месец от постъпването на искането. Всички други действия, които не следва да бъдат извършени незабавно или за извършването на които не е определен друг срок, се извършват в 3-дневен срок.

Чл. 326. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отрекли от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, държавният или частният съдебен изпълнител определя срока по чл. 50 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тая вещ.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако местожителството на длъжника е неизвестно, районният съд по местоизпълнението, по искане на държавния или частния съдебен изпълнител, след като се удостовери и служебно за това, назначава представител на длъжника.

Чл. 328. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нарежда да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) При нужда държавният или частният съдебен изпълнител може да иска съдействие от органите на националната полиция или от кмета на общината, района или кметството.

Чл. 329. Изпълнителното производство се спира:

а) по нареждане на съда;

б) по искане на взискателя;

в) в случаите на чл. 182, б. "б" и "в", с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обяснение, и

г) в други случаи, предвидени в закона.

Чл. 330. Изпълнителното производство се прекратява:

а) когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя. Ако длъжникът представи разписка с неверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

б) когато взискателят е поискал това писмено;

в) когато изпълнителният лист бъде обезсилен;

г) когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отмене актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или се признае същият акт за подправен;

д) (изм. - ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 124/97 г.) когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си, и

е) когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 254, 255 и 336.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Във всички тези случаи държавният или частният съдебен изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължително лице плащане на държавния или частния съдебен изпълнител.

Чл. 331. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Държавният или частният съдебен изпълнител за всяко предприето и извършено от него действие е длъжен да съставя протокол, в който по сочва и деня, и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.
Чл. 331а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1963 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

Глава тридесет и шеста

1. Обжалване действията на държавния или частния съдебен изпълнител

Чл. 332. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Страните по изпълнението могат да подават жалби срещу неправилните действия на държавния или частния съдебен изпълнител и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие.

(Ал. 2 доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 124/97 г.) Трети лица могат да обжалват действията на държавния или частния съдебен изпълнител само когато той е насочил изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се касае за движима вещ, се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи,че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от това трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески иск.

Чл. 333. (1) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Жалбите се подават чрез държавния или частния съдебен изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в седемдневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствувала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.

Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и взискателя, по молба на когото е образувано изпълнителното дело.

(3) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2002 г.) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичане на този срок държавният или частният съдебен изпълнител изпраща жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело на окръжния съд, като дава и писмени обяснения по обжалваните действия.

По отношение на тези жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198 - 200.

Чл. 334. (Ал. 1 доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.

Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молбата на когото е образувано изпълнителното дело.

Съдът разглежда жалбата въз основа данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.

(4) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

Чл. 335. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането.
(2) (Изм., ДВ, бр. 59/98 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.) .
 

2. Защита по исков ред

Чл. 336. Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
Взискателят отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи. 

ДЯЛ ВТОРИ

Глава тридесет и седма

XXXVII. Общи правила

Чл. 337. Взискателят може да насочи из пълнението върху който и да е имот на длъжника.

Чл. 338. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друг имот или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако държавният или частният съдебен изпълнител намери, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочения от длъжника имот.

Чл. 339. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:

а) вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

б) необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

в) необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

г) машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

д) земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви с площ до 30 дка, а в Добруджа - до 50 дка, или ливади с площ до 50 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

е) необходимите две глави работен добитък, една крава, 5 глави дребен добитък, 10 пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

ж) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

з) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.

Чл. 340. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) От постановленията на чл. 339 не могат да се ползват длъжниците относно вещта, върху която е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

(2) От постановленията на букви "д" и "ж" на чл. 339 не могат да се ползват:

а) длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

б) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.

Чл. 341. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:

а) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;

б) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;

в) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;

г) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;

д) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част.

Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.

Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(Ал. 4 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Върху вземания за изръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Чл. 342. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 399 и 341 е недействителен.

Чл. 343. (1) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в призовката за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Описът може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 104/96 г., бр. 124/97 г., бр. 36/2004 г.) Когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращане призовката за доброволно изпълнение, в което трябва да бъде посочен имотът, държавен или частен съдебен

Чл. 344. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от държавен или частен съдебен

Запор върху такава вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване призовката за доброволно изпълнение, ако в нея се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

Запорът върху вземането на длъжника се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня, когато му е връчено запорното съобщение, съгласно чл. 390.

Чл. 345. (Ал.1 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) От момента на налагане запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх на наказателна отговорност да изменява, поврежда или унищожава вещта.

Същите последици настъпват за длъжника от момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот и този имот е посочен в призовката.

Чл. 346. Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице приобретател може да се позове на чл. 78 ЗС.

Когато изпълнението е насочено върху недвижими имоти, недействителността важи само за извършените след вписване на възбраната разпореждания.

Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице, въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.

Чл. 347. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:

а) прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;

б) решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;

в) прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено след като третото задължено лице е получило запорното съобщение, и

г) отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна дата.

Чл. 348. (1) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на държавен или частен съдебен

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако длъжникът не плати някоя от тези вноски, държавен или частен съдебен

(3)(Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.

Чл. 349. (1) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 105 от 2002 г.) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на държавен или частен съдебен
изпълнителя.

(2) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 105 от 2002 г.) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на държавен или частен съдебен

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на държавен или частен съдебен

Глава тридесет и осма

Чл. 350. През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, могат да се присъединят в производството и други кредитори на същия длъжник.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Присъединяването става с писмена молба, към която взискателят прилага изпълнителния си лист или удостоверение от държавен или частен съдебен
изпълнителя, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на държавен или частен съдебен

Чл. 351. Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.

Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползуват и присъединилия се взискател.

Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.

Чл. 352. При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия, като страни се призовават първоначалният взискател и държавата и банките, ако са присъединени взискатели. Другите присъединили се взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.

Чл. 353. (Изм., ДВ, бр. 26 от 1996 г., бр. 124/97 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2005 г.)  Държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника данъци и други вземания, размерът на които е бил съобщен на държавен или частен съдебен изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел държавен или частен съдебен изпълнителят изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Чл. 354. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Кредиторът, в полза на когото е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечение кредитор сума се запазва по сметката на държавен или частен съдебен
изпълнителя и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

Същото важи и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.

Чл. 355. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.) Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, държавен или частен съдебен
изпълнителят извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползуват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Чл. 356. Взискателят, върху когото е възложен имотът, може да прихване от дължимата срещу стойността на имота сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.

Чл. 357. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) държавен или частен съдебен
изпълнителят предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от него ден.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако в тридневен срок от деня на предявяване разпределението не се подаде жалба, то се счита окончателно и държавен или частен съдебен

Чл. 358. (1) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който се произнася в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

Чл. 359. Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за взискателя с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в месечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.

Глава тридесет и девета

1. Опис, оценка и предаване за пазене

Чл. 360. (1) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) държавен или частен съдебен

Чл. 360а. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Принудително изпълнение може да се насочи и върху необрани насаждения и плодове, които се описват не по-рано от два месеца преди обикновеното време за събирането им.

Чл. 361. Описът трябва да съдържа:

а) посочване на изпълнителния лист;

б) мястото, където се извършва;

в) подробно описание на вещта;

г) оценката на вещта и

д) възраженията на страните и заявените от трети лица права върху описания имот.

В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника имотите, върху които не се допуска принудително изпълнение.

(3) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В описа се посочва също и мястото за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Описът се подписва от държавен или частен съдебен
изпълнителя.

Чл. 362. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; предишен текст на чл. 362, доп., бр. 105 от 2002 г.) Описаната вещ се оценява от държавен или частен съдебен

(2) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако оценката не може да се направи при извършването на описа, държавен или частен съдебен

Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Описаната движима вещ, се дава за пазене на длъжника. В този случай длъжникът може да се ползува от нея само ако това може да стане, без да се намалява стойността й.

Чл. 364. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако държавен или частен съдебен
изпълнителят намери, че тя не трябва да се остави у него, вещта се дава на пазач, който се определя по взаимно съгласие на страните. Ако не се постигне съгласие, пазачът се назначава от държавен или частен съдебен
изпълнителя.

Пазачът се избира с оглед на мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, и с оглед на лицето и естеството на вещта.

Вещта се предава за пазене срещу подпис.

Чл. 365. Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако пазачът не изпълнява тия задължения, държавен или частен съдебен
изпълнителят може да предаде за пазене вещта другиму.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.) За непредставяне на вещта без уважителни причини държавен или частен съдебен

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) На вещите лица и на пазача, когато той е трето лице, държавен или частен съдебен

Чл. 367. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Проданта на запорираната вещ се извършва чрез магазин или борса. Взискателят или длъжникът посочва магазина или борсата, като представя писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от магазина или борсата.

(2) За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисиона в размер 5 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума.

(3) Вещи с оценка над 3000 лв., моторните превозни средства, корабите и въздухоплавателните средства, както и вещите, за които не е представено писмено съгласие по ал. 1 в 7-дневен срок от описа, се продават от държавен или частен съдебен
изпълнителя съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс. Проданта се обявява съгласно чл. 368, ал. 3. държавен или частен съдебен
изпълнителят предава владението на вещта, след като постановлението за нейното възлагане влезе в сила. В това производство се прилагат правилата на чл. 372, ал. 2-6 и чл. 414.

Чл. 367а. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Необрани насаждения и плодове се продават от държавен или частен съдебен

Чл. 368. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Вещта се пренася в магазина от длъжника, а ако той откаже да стори това - от взискателя. При съпротива на длъжника се прилага чл. 328, ал. 2.

(2) За предаването на вещта в магазина длъжникът или взискателят представят на държавен или частен съдебен

(3) Независимо от това държавен или частен съдебен

Чл. 369. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато пренасянето на вещта в магазина е свързано с неудобства за нейната продажба, държавен или частен съдебен

Чл. 370. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Продажбата се извършва по цена, равна на оценката, като вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от тази цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, държавен или частен съдебен

Чл. 371. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Ако в продължение на 3 месеца от предаването на вещта в магазина или от обявяването на проданта съгласно чл. 369 вещта не бъде продадена, тя се освобождава от запор и се връща на длъжника освен ако взискателят в 7-дневен срок от изтичането на 3-месечния срок заяви на държавен или частен съдебен
изпълнителя, че е съгласен да вземе вещта вместо плащане по цена, равна на оценката, или поиска да се извърши нова продан.

(2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от 2 седмици от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан вещта не бъде продадена, тя се освобождава от запор и се връща на длъжника.

(3) Когато вещта е възложена на взискателя и продажната цена е по-висока от сумата на разноските по изпълнението и вземането на взискателя, последният внася разликата. Постановлението на държавен или частен съдебен
изпълнителя за възлагане на вещта се издава, след като взискателят установи плащането.

(4) Ако взискателите, които искат да им бъде възложена вещта, са няколко, държавен или частен съдебен

(5) Собствеността на вещта се прехвърля от деня на постановлението за възлагането й. Въз основа на постановлението взискателят получава владението на вещта.

Чл. 371а. (Нов - ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

Чл. 371б. (Нов - ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

Чл. 371в. (Нов - ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

Чл. 371г. (Нов - ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

Чл. 372. (1) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Извършената продажба не може да бъде обжалвана, нито оспорвана по исков ред.

Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това, дали вещта е принадлежала на длъжника.

Предишният собственик има право да получи цената, ако тя не е изплатена, а ако тя е била изплатена, има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.

(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Когато вещта е била възложена на взискателя, собственикът може да я иска от него, ако той е знаел, че вещта не е била на длъжника. В противен случай той има право да получи от взискателя сума, отговаряща на вземането, срещу което вещта е била възложена. Ако то по размер е помалко от цената, собственикът има право да търси разликата от лицата, които са я получили.

Взискателят запазва вземането си.
Взискателят, когато е бил недобросъвестен, отговаря спрямо собственика за причинените му вреди. Във всички случаи той понася разноските по изпълнението.

Глава четиридесета

Чл. 373. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) След изтичане на срока за доброволно изпълнение съдия-зпълнителят пристъпва към опис на посочения в призовката възбранен имот. Описът се извършва само ако държавен или частен съдебен

Чл. 374. (Изм. - ДВ, бр. 104/96 г.) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2005 г.) При описа се спазват правилата на чл. 361, като в него се посочват и местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци за имота. Сведения за тия тежести държавен или частен съдебен изпълнителят изисква от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната и от съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Имотът се оценява по пазарната му цена от държавен или частен съдебен
изпълнителя при помощта на едно или повече вещи лица.

Чл. 375. Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява този имот като добър стопанин. Длъжникът получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на трети лица да го преглеждат, държавен или частен съдебен
изпълнителят предава на друго лице управлението.

Чл. 376. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.) държавен или частен съдебен

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Това обявление се поставя на съответните места в канцеларията на държавен или частен съдебен

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) В същия ден държавен или частен съдебен

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) държавен или частен съдебен

Чл. 377. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Проданта се извършва в канцеларията на държавен или частен съдебен

Чл. 378. Книжата за проданта се държат в канцеларията на разположение на всеки, който се интересува от имота.

За участие в наддаването се внася задатък 10% върху оценката. Взискателят не внася тоя задатък, ако вземането му надвишава този размер.

(3) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в канцеларията на държавен или частен съдебен

(4) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Проданта приключва в края на работното време на последния ден.

(5) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цената под оценката са недействителни.

Чл. 379. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на държавен или частен съдебен

Когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, проданта е недействителна.

В този случай внесените от купувача пари се задържат за удовлетворение вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.

Чл. 380. (1) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) В 9,00 ч. на следващия работен ден държавен или частен съдебен

Купувачът трябва в срок от пет дни от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Чл. 381. Ако в този срок цената не бъде внесена:

а) внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;

б) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2002 г.) държавен или частен съдебен
изпълнителят поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка да купи имота. Ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота. Ако не се съгласи или ако не внесе цената в петдневен срок от обявяването му за купувач, държавен или частен съдебен
изпълнителят предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така при нужда до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена равна на оценката. Наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря съобразно предходната точка.

Чл. 382. (1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения или купувачът не е внесъл цената и имотът не е могъл да бъде възложен по реда на б. "б" на предходния член, взискателят има право в седемдневен срок от съобщението да поиска да бъде обявен той за купувач, в изплащане вземането му при цена равна на оценката, или да иска да се извърши нова продан.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от шест месеца от приключване на първата продан при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на държавен или частен съдебен
изпълнителя.

(3) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако взискателите, които искат да им бъде възложен имотът, са няколко, държавен или частен съдебен

(Ал. 4 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 383. Взискател, който по предходния член е бил обявен за купувач на имота, трябва в петдневен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели.Ако не внесе тая сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а с имота се постъпва съобразно чл. 382, ал. 2.

Чл. 384. (1) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Когато лицето,обявено за купувач по реда на чл. 380-383, внесе своевременно дължимата сума, държавен или частен съдебен

От деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Обаче правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тия права не могат да се противопоставят на взискателите.

Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 379 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума, заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

Чл. 385. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако проданта бъде обявена за недействителна съгласно чл. 384, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване.

Чл. 386. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Купувачът се въвежда във владение на имота от държавен или частен съдебен
изпълнителя въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление.

Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост.

Чл. 387. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска от общината и държавата връщането на платените от него такси по прехвърлянето.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) За връщането на тия суми районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверението по чл.386, ал.1, ако лицата, срещу които листът се издава, са били привлечени в делото, по което е било постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е била изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на държавен или частен съдебен

Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

Чл. 388. Когато изпълнението бъде насочено върху имот, който е съсобствен, за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.

Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

Чл. 389. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г. и бр. 64 от 1999 г.) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, държавен или частен съдебен
изпълнителят му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.

В случаите на чл. 382 и 383 ипотекарният кредитор, ако пожелае, взема участие наравно с другите кредитори.

Глава четиридесета-а

XLa. Изпълнение върху вещи в съпружеска общност
(Нов раздел - ДВ, бр. 89 от 1976 г.)

Чл. 389а. (1) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта в съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.

Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е имуществена общност, прилага се чл. 338.

Чл. 389б. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Едновременно със запора или възбраната държавен или частен съдебен

Съпругът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 389а.

Съпругът-недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред както съпругът-длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.

Съпругът-недлъжник може да участвува и в наддаването при публичната продан на вещта.

Чл. 389в. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато изпълнението е насочено върху движима вещ в съпружеска общност, държавен или частен съдебен
изпълнителят след проданта на вещта изплаща половината от получената сума на съпруга-недлъжник, а с останалата сума постъпва съобразно чл. 349,ал. 2 и 355-359.

Ако изпълнението се насочи върху недвижим имот, прилага се чл. 388.

Чл. 389г. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Съпругът-недлъжник може да осуети проданта на движимата вещ или на идеалната част от недвижимия имот, ако в едномесечен срок от оценката внесе по сметката на държавен или частен съдебен
изпълнителя равностойността на частта на съпруга-длъжник. Когато проданта на недвижимия имот се извършва от народния съвет, за правата на съпруга-длъжник важат правилата за тази продан.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 380, ал. 1 заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена.

Чл. 389д. В случаите по чл. 389в и 389г съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям.