XIX. Обжалване на определенията. Жалба за бавност

Чл. 213. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:

а) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и

б) в случаите, изрично посочени в закона.

Чл. 214. Частните жалби се подават в седемдневен срок от съобщаване на определението. Но ако се обжалва определение, поставено в съдебно заседание, за страната, която е присъствувала, този срок тече от деня на заседанието.

По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198 - 200. Към жалбата съдът прилага служебно препис от обжалваното определение.

Чл. 215. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в тридневен срок от получаването му може да даде възражения по жалбата.

След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд.

Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Но въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение по разрешаването на частната жалба.

Чл. 217. Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа жалбата в открито заседание.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако е нужно това.

Постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния съд.

Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Чл. 217а. (Нов, ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

(1) Във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните може да подаде жалба за бавност, когато неговото разглеждане, постановяване на решение или изпращане на подадена срещу решението жалба се забавя необосновано.

(2) Жалбата за бавност се подава направо до по-горния съд, без да се връчват преписи на противната страна и без заплащане на държавни такси. Подаването й не се ограничава с никакъв срок.

(3) Председателят на съда, пред който е подадена жалбата, изисква делото и я разглежда незабавно в закрито заседание. Указанията му по действията, които трябва да извърши съдът, са задължителни. Определението не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата.

(4) При констатирана бавност председателят на по-горния съд може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност.

Чл. 218. (Изм. и доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Предходните разпоредби се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция. 

    Глава деветнадесета

    XIXа. Касационно обжалване 
(Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

Чл. 218а. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:

а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;

б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;

в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.

(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:

а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда;

б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква "а".

Чл. 218б. (1) (Предишен текст на чл. 218б, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба се подава:

а) когато решението е нищожно;

б) когато решението е недопустимо;

в) (изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба по осъдителни решения не спира изпълняването им.

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на решението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

а) по решения за парични вземания - присъдената сума;

б) по решения относно вещни права върху движими вещи - цената на иска;

в) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г.) по решения относно вещни права върху недвижими имоти - 1/4 от стойността, върху която е определена цената на иска.

(4) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание по искането за спиране на изпълнението и по размера на обезпечението.

Чл. 218в. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 30-дневен срок, при условията на чл. 197.

Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Ако жалбата не отговаря на изискванията, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.

Жалбата се връща:

а) когато е подадена след срока на обжалване;

б) когато не са отстранени в срок нередовностите по предходната алинея.

В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3, 4 и 5.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд - пред петчленен състав.

Чл. 218г. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.

Чл. 218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Чл. 218е. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, в което страните могат да дадат обяснения до приключване на заседанието по делото.

Участието на прокурора е задължително, когато това е предвидено в закон.

Чл. 218ж. (1) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2.

Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат привилата на чл. 209.

Чл. 218з. (1) (Доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.) .

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Чл. 218и. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество.

(2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

Чл. 218к. В производството по частните жалби срещу определенията на въззивния съд се прилагат правилата на глава XIX. 

      Глава двадесета

      XX. Влизане в сила на съдебните решения

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) В сила влизат решенията:

а) които не подлежат на обжалване;

б) (изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

в) по които подадената касационна жалба не е уважена.

Чл. 220. Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.

Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действува по отношение на всички.

Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Чл. 221. Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Решението влиза в сила и по отношение разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания.

Чл. 222. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Чл. 223. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

Чл. 224. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. 

Глава двадесет и първа

1. Преглед по реда на надзора

Чл. 225. (Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 226. (Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 228. (Изм.- ДВ, бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 229. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 55 от 1987 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 230. (Изм.- ДВ, бр. 55 от 1987 г.; отм., бр. 124/97 г.).

2. (Загл. на раздел 2 - зал., ДВ, бр. 124/97 г.)

Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:

а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;

б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, за заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;

в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен,или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

д) (нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.);

е) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; предишна буква "д", изм., бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;

ж) (предишна буква "е", изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал.5, макар да е имала установено местожителство;

з) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.; предишна буква "ж", изм., бр. 64 от 1999 г.)) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(Изм. - ДВ, бр.55 от 1987 г.) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок.

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 218в, алинеи 3, 4 и 5.

(4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 2, ДВ, бр. 124/97 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 64 от 1999 г.) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в седемдневен срок от получаване на преписа.

Чл. 233. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Отмяна на решението в срока по чл.232 може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото (чл.172, ал.2).

Чл. 234. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, а когато се иска отмяна на решение или на определение на Върховния касационен съд - в състав от петима съдии.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; предишна ал. 2, изм., бр. 124/97 г.) Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменява решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

(Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 124/97 г.) В случая на чл.231, б."г", Върховният касационен съд отменя неправилните решения.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

Чл. 235. При по-нататъшното разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Чл. 236. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Но съдът, по искане на страната, може да спре изпълнението при условията на чл. 218б, ал. 2 - 5.

Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира.В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 214, ал. 3, второ изречение. 
 

     ДЯЛ ТРЕТИ

      Глава двадесет и втора

     XXII. Подлежащи на изпълнение актове

Чл. 237. Подлежат на принудително изпълнение:

а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60/88 г. и бр. 93/93 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражните дела;

б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;

в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 70/98 г.; изм., бр. 105 от 2002 г., доп. бр. 105/2005 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, ако задължението не е изпълнено;

г) (нова, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения;

д) (предишна буква “г”, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

е) (доп., ДВ, бр. 31 от 1989 г.; изм., бр. 124 от 1997 г.; предишна буква “д”, бр. 84 от 2003 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;

ж) (предишна буква “е”, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;

з) (нова, ДВ, бр. 124 от 1997 г.; предишна буква “ж”, бр. 84 от 2003 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

и) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “з”, бр. 84 от 2003 г.) извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадените на лизинг вещи;

к) (предишна б. "ж", ДВ, бр. 124 от 1997 г.; предишна б. "з", бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “и”, бр. 84 от 2003 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист;

л) (нова, ДВ, бр. 103 от 1999 г.; предишна б. "и", изм., бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “к”, бр. 84 от 2003 г.) влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.

Чл. 238. (Ал. 1, изм. и доп., ДВ, бр. 84 от 2003 г.) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетения за работа.

Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и:

а) когато присъжда вземане, основано на официален документ;

б) когато присъжда вземане, което е признато от ответника, и

в) когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди на ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило.

В случаите на предходната алинея съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

Чл. 239. Предварително изпълнение не се допуска, даже и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Това не важи за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

Чл. 240. Постановлението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

Чл. 241. Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може освен в случаите на чл. 238, ал. 1 да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

          Глава двадесет и трета

Чл. 242. Изпълнителен лист се издава по писмена молба на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 237 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.

(Изм. ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г. и бр. 93/93 г., бр. 84 от 2003 г.) Молбата се подава: в случаите на чл. 237, букви "а" и "б" - до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела - до Софийския градски съд; в случаите на букви "в", "г" и "д" - до районния съд, в района на който е издаден документът или постановлението; в случаите на букви "е" до "з" - до районния съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил въззивното решение.

(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Молбата се разглежда в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването й. В случаите на б."а" и "б" на чл. 237 изпълнителният лист се издава по разпореждане на съдия от съответния съд.

(5) (Нова ал. 4 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 4, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.

Чл. 243. По тази молба съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Когато според представения акт изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещното задължение или от настъпването на друг факт, изпълнението на задължението или настъпването на факта трябва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ.

За издаване на листа съдът прави надлежни бележки върху акта.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седем дневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника - от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение.

Жалбата може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнение.

Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

Чл. 245. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно членове 192 - 194.

Чл. 246. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.

Чл. 247. Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

Чл. 248. Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.

Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1, още и възражение за погасяване на дълга.

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Постановеното определение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на такива основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.

Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.)

         Глава двадесет и четвърта