XVI. Спиране, възобновяване и прекратяване на производството

Чл. 182. Съдът спира производството:

а) по общо съгласие на страните;

б) в случай на смърт на някоя от страните;

в) когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

г) когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск;

д) когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, и

е) в изрично предвидени в закона случаи.

ж) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

В случаите на б. "а", ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите на букви "б" и "в", ако е било свършено устното състезание, производството се спира след постановяване на решението по делото.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само един път в течение на производството в една инстанция.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът, в случаите на смърт на ищеца и на букви "в" до "е" на предходния член, и сам взема нужните мерки.

При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.50. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.

При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Чл. 184. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.

В този случай решението по делото, ако е постановено такова, се обезсилва.

В случая намира приложение чл. 119, ал.1, второ изречение.

Чл. 185. Определението, с което се спира, прекратява или отказва възобновяването на производството, подлежи на обжалване с частна жалба. 

           Глава седемнадесета

        XVII. Решаване на делата

1. Постановяване на решението

Чл. 186. Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.

Чл. 187. Решението се постановява след тайно съвещание по мнозинство на гласовете на съдиите, участвували в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.

Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

Чл. 188. Съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение.

Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение на спорното право.

Чл. 189. Решението трябва да съдържа:

а) датата и мястото на постановяването му;

б) посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото, както и на страните;

в) делото, по което се постановява решението;

г) какво постановява съдът;

д) в тежест на кого се възлагат разноските;

е) подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;

ж) (нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) трите имена на страните, както и местожителството, адреса, местоработата и единния граждански номер на страната, срещу която искът е уважен.

Към решението съдът излага и мотиви, въз основа на които то е постановено.

Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

Чл. 190. (Изм. на чл. 190 - ДВ, бр. 124/97 г.) Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Чл. 191. Съдът при постановяване на решението може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

В изключителни случаи съдът може да реши това и след постановяване на решението. В този случай съдът призовава страните и се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

(Нова ал.3 - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на решението само един път. Той не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.

Чл. 192. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

Той, по свой почин или по молба на страните, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки, след като призове страните.

Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 124/97 г.) В срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това определение може да се обжалва с частна молба.

(Нова - Изв., бр.90 от 1961 г.) Съдът може да обезсили постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Чл. 193. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм. на ал. 1, ДВ, бр. 124/97 г.) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала, а за страната, която не е присъствувала при обявяване на решението и в случаите по чл. 190 срокът тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

Съдът разглежда молбата с призоваване на страните и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Чл. 194. Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. 

2. Постановяване на определения

Чл. 195. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.

Глава осемнадесета

Чл. 196. (Ал. 1 - предишен текст на чл. 196, изм. и доп., ДВ, бр. 124/97 г.) Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Чл. 197. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда,който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала в заседанието, както и в случаите на чл. 190, срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

Чл. 198. Жалбата трябва да съдържа:

а) името и адреса на страната, която я подава;

б) означение на обжалваното решение;

в) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) указание в какво се състои порочността на решението;

г) в какво се състои искането;

д) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.) новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;

е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 124/97 г.) подпис на жалбоподателя.

Чл. 199. Към жалбата се прилагат:

а) преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна;

б) пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и

в) държавната такса - ако се дължи такава.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които основава жалбата.

(Ал. 3 - предишна ал. 2, доп., ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи и на предходния член, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.

Чл. 200. Жалбата се връща:

а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и

б) когато не се отстранят в срок нередностите по предходния член.

В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3-5.

Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Чл. 201. (Ал. 1 - предишен текст на чл. 201, изм., ДВ, бр. 124/97 г.) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях, като представи писмените.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) След изтичането на срока по ал. 1 делото заедно с жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд.

Чл. 202. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.; ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Ако на страните не е съобщено от първата инстанция за деня за разглеждане на делото пред втората инстанция, те се призовават: от въззивния съд - по реда на чл. 41 - 52.

Чл. 203. При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.

Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Чл. 204. Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във втората инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи от нея за противната страна.

Чл. 205. (1) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; предишен текст на чл. 205, изм., бр. 64 от 1999 г.) Пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства. Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец.

Чл. 206. (Ал. 1 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 124/97 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 208. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124/97 г.) Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.

Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно.

Чл. 209. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.)

(Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред.

Чл. 210. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 211. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124/97 г.) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция.

Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; отм., бр. 124/97 г.).

          Глава деветнадесета
         XIX. Обжалване на определенията. Жалба за бавност
(Изменение на заглавието, ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

Чл. 213. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:

а) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и

б) в случаите, изрично посочени в закона.

Чл. 214. Частните жалби се подават в седемдневен срок от съобщаване на определението. Но ако се обжалва определение, поставено в съдебно заседание, за страната, която е присъствувала, този срок тече от деня на заседанието.

По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 198 - 200. Към жалбата съдът прилага служебно препис от обжалваното определение.

Чл. 215. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в тридневен срок от получаването му може да даде възражения по жалбата.

След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд.

Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Но въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение по разрешаването на частната жалба.

Чл. 217. Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа жалбата в открито заседание.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако е нужно това.

Постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния съд.

Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Чл. 217а. (Нов, ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

(1) Във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните може да подаде жалба за бавност, когато неговото разглеждане, постановяване на решение или изпращане на подадена срещу решението жалба се забавя необосновано.

(2) Жалбата за бавност се подава направо до по-горния съд, без да се връчват преписи на противната страна и без заплащане на държавни такси. Подаването й не се ограничава с никакъв срок.

(3) Председателят на съда, пред който е подадена жалбата, изисква делото и я разглежда незабавно в закрито заседание. Указанията му по действията, които трябва да извърши съдът, са задължителни. Определението не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата.

(4) При констатирана бавност председателят на по-горния съд може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност.

Чл. 218. (Изм. и доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Предходните разпоредби се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция. 

    Глава деветнадесета

    XIXа. Касационно обжалване 
(Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г.)

Чл. 218а. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:

а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;

б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;

в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.

(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:

а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда;

б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква "а".

Чл. 218б. (1) (Предишен текст на чл. 218б, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба се подава:

а) когато решението е нищожно;

б) когато решението е недопустимо;

в) (изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба по осъдителни решения не спира изпълняването им.

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на решението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

а) по решения за парични вземания - присъдената сума;

б) по решения относно вещни права върху движими вещи - цената на иска;

в) (изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г.) по решения относно вещни права върху недвижими имоти - 1/4 от стойността, върху която е определена цената на иска.

(4) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание по искането за спиране на изпълнението и по размера на обезпечението.

Чл. 218в. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 30-дневен срок, при условията на чл. 197.

Жалбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Ако жалбата не отговаря на изискванията, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.

Жалбата се връща:

а) когато е подадена след срока на обжалване;

б) когато не са отстранени в срок нередовностите по предходната алинея.

В случая се прилагат съответно чл. 100, ал. 3, 4 и 5.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Разпореждането за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд, а когато определението или разпореждането е на председателя или на съдия от Върховния касационен съд - пред петчленен състав.

Чл. 218г. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.

Чл. 218д. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Чл. 218е. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, в което страните могат да дадат обяснения до приключване на заседанието по делото.

Участието на прокурора е задължително, когато това е предвидено в закон.

Чл. 218ж. (1) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в който случай намират приложение чл. 206 и чл. 208, ал. 2.

Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат привилата на чл. 209.

Чл. 218з. (1) (Доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.) .

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При новото разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Чл. 218и. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

(1) Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който решава спора по същество.

(2) При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторното разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане.

Чл. 218к. В производството по частните жалби срещу определенията на въззивния съд се прилагат правилата на глава XIX. 

      Глава двадесета

      XX. Влизане в сила на съдебните решения

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) В сила влизат решенията:

а) които не подлежат на обжалване;

б) (изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

в) по които подадената касационна жалба не е уважена.

Чл. 220. Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.

Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително и по брачни искове, действува по отношение на всички.

Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Чл. 221. Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Решението влиза в сила и по отношение разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващания.

Чл. 222. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Чл. 223. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

Чл. 224. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. 

Глава двадесет и първа