XXI. Отмяна на влезли в сила решения

1. Преглед по реда на надзора

Чл. 225. (Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 226. (Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 228. (Изм.- ДВ, бр. 31 от 1990 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 229. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 55 от 1987 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 230. (Изм.- ДВ, бр. 55 от 1987 г.; отм., бр. 124/97 г.).

2. (Загл. на раздел 2 - зал., ДВ, бр. 124/97 г.)

Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:

а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;

б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, за заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;

в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен,или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

д) (нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.);

е) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; предишна буква "д", изм., бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;

ж) (предишна буква "е", изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал.5, макар да е имала установено местожителство;

з) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.; предишна буква "ж", изм., бр. 64 от 1999 г.)) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(Изм. - ДВ, бр.55 от 1987 г.) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 198, букви "а", "б", "в", "г" и "е" и на чл. 199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок.

(3) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 218в, алинеи 3, 4 и 5.

(4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 2, ДВ, бр. 124/97 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 64 от 1999 г.) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в седемдневен срок от получаване на преписа.

Чл. 233. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Отмяна на решението в срока по чл.232 може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото (чл.172, ал.2).

Чл. 234. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии, а когато се иска отмяна на решение или на определение на Върховния касационен съд - в състав от петима съдии.

(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.; предишна ал. 2, изм., бр. 124/97 г.) Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменява решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

(Изм., Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 124/97 г.) В случая на чл.231, б."г", Върховният касационен съд отменя неправилните решения.

(5) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.; отм., бр. 105 от 2002 г.).

Чл. 235. При по-нататъшното разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Чл. 236. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Но съдът, по искане на страната, може да спре изпълнението при условията на чл. 218б, ал. 2 - 5.

Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира.В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 214, ал. 3, второ изречение. 
 

     ДЯЛ ТРЕТИ

      Глава двадесет и втора

     XXII. Подлежащи на изпълнение актове

Чл. 237. Подлежат на принудително изпълнение:

а) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60/88 г. и бр. 93/93 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебно-спогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение, а така също и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражните дела;

б) решенията на чуждестранните съдилища, на които е допуснато изпълнение от български съд;

в) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 70/98 г.; изм., бр. 105 от 2002 г., доп. бр. 105/2005 г.) документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките Централното управление на Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, ако задължението не е изпълнено;

г) (нова, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения;

д) (предишна буква “г”, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

е) (доп., ДВ, бр. 31 от 1989 г.; изм., бр. 124 от 1997 г.; предишна буква “д”, бр. 84 от 2003 г.) записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях;

ж) (предишна буква “е”, ДВ, бр. 84 от 2003 г.) нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване владението на определени вещи;

з) (нова, ДВ, бр. 124 от 1997 г.; предишна буква “ж”, бр. 84 от 2003 г.) спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

и) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “з”, бр. 84 от 2003 г.) извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадените или отдадените на лизинг вещи;

к) (предишна б. "ж", ДВ, бр. 124 от 1997 г.; предишна б. "з", бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “и”, бр. 84 от 2003 г.) други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист;

л) (нова, ДВ, бр. 103 от 1999 г.; предишна б. "и", изм., бр. 105 от 2002 г.; предишна буква “к”, бр. 84 от 2003 г.) влезлите в сила актове за установяване на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс.

Чл. 238. (Ал. 1, изм. и доп., ДВ, бр. 84 от 2003 г.) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетения за работа.

Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и:

а) когато присъжда вземане, основано на официален документ;

б) когато присъжда вземане, което е признато от ответника, и

в) когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди на ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило.

В случаите на предходната алинея съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

Чл. 239. Предварително изпълнение не се допуска, даже и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Това не важи за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Срещу държавните учреждения и общините, както и лечебните заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

Чл. 240. Постановлението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

Чл. 241. Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може освен в случаите на чл. 238, ал. 1 да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

          Глава двадесет и трета

Чл. 242. Изпълнителен лист се издава по писмена молба на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 237 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.

(Изм. ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 60 от 1988 г. и бр. 93/93 г., бр. 84 от 2003 г.) Молбата се подава: в случаите на чл. 237, букви "а" и "б" - до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела - до Софийския градски съд; в случаите на букви "в", "г" и "д" - до районния съд, в района на който е издаден документът или постановлението; в случаите на букви "е" до "з" - до районния съд по местожителството на длъжника или местоизпълнението.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил въззивното решение.

(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Молбата се разглежда в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването й. В случаите на б."а" и "б" на чл. 237 изпълнителният лист се издава по разпореждане на съдия от съответния съд.

(5) (Нова ал. 4 - Изв., бр. 90 от 1961 г.; предишна ал. 4, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.

Чл. 243. По тази молба съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Когато според представения акт изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещното задължение или от настъпването на друг факт, изпълнението на задължението или настъпването на факта трябва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ.

За издаване на листа съдът прави надлежни бележки върху акта.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седем дневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника - от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение.

Жалбата може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнение.

Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

Чл. 245. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно членове 192 - 194.

Чл. 246. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.

Чл. 247. Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

Чл. 248. Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.

Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1, още и възражение за погасяване на дълга.

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Постановеното определение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на такива основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.

Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.)

         Глава двадесет и четвърта

Чл. 250. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г., бр. 84 от 2003 г.) Когато изпълнителният лист е издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, букви "в", "г", "д" , "е", "ж", "з" и "и" или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може в седемдневен срок от получаването на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 ЗЗД.

В такъв случай съдът спира изпълнението.

Определението на съда по молба за спиране на изпълнението може да се обжалва в седемдневен срок от деня на съобщението му.

Чл. 251. При няколко задължени лица обезпечението по предходния член служи само за лицето или за лицата, за които е представено.

Когато възражението се отнася само за част от присъдената сума, както и когато представеното обезпечение не е равно на цялата тая сума, съдът спира изпълнението само за съответната част от сумата.

Чл. 252. Когато съдът спре изпълнението, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от деня, в който определението за спиране на изпълнението е влязло в сила. В противен случай издаденият изпълнителен лист се обезсилва.

Чл. 253. Ако кредиторът е предявил иск по предходния член, висящото производство по обжалване на решението за издаване на изпълнителен лист се прекратява служебно.

Чл. 254. Ако длъжникът не направи възражения в седемдневен срок по чл.250 или искането му за спиране не бъде уважено, той може да предяви възраженията си по исков ред.

Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато то е основано на други, извън посочените в чл. 250, актове. Когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви "а" и "б", възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове.

ЧАСТ ВТОРА

ДЯЛ ПЪРВИ

Глава десета

Чл.79. На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

(2) (Ал. 2, отм.-ДВ, бр. 55 от 1992 г.).

Чл. 80. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

б) (изм.- ДВ, бр. 55/92 г., бр. 43 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.; доп., бр. 105 от 2002 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда;

в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд;

г) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район.

Чл. 81. (Ал. 1, доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника.

Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.

Чл. 82. Исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват по местожителството на техния законен представител.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Чл. 84. Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако наследодателят е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителството си в Република България, горните искове могат да се предявят по последното негово местожителство или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

Чл. 85. Иск за вреди от непозволено увреждане се предявява по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника.

Чл. 86. Искове срещу лица, които живеят на едно място при условия, които по своето естество показват, че тия лица са в това място за по-продължително пребиваване, като: студенти, курсисти, ученици и др., са подсъдни на съда в мястото,гдето пребивават, когато исковете се отнасят за парични вземания. Същото важи и за ония военни лица или трудоваци ⁽¹⁾ , които отбиват службата си. Исковете срещу тях са подсъдни на съда, гдето е седалището на частта им. 



⁽¹⁾ Сега "войници" (ДВ, бр. 34 от 1969 г.).

Чл. 87. Иск срещу ответници от разни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Чл. 88. Иск срещу лице с неизвестно местожителство се предявява в съда по местожителството на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по местожителството на ищеца.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Същите правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България.

Ако и ищецът няма местожителство в Републиката, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Чл. 89. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на последните.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Искове против държавата освен в случаите по чл.83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.

Чл. 90. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменявана по съгласие на участвуващите в делото лица.

Чл. 91. С договор, сключен в писмена форма, страните могат да посочат за разглеждане на определен имуществен спор и друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не важи за подсъдността по чл. 83.

Чл. 92. Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция.

Във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание.

Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Чл.93. Ако съдът намери, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ДВ, бр. 124/97 г.) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.

Чл. 94. Решението на окръжния съд не може да бъде отменено само за това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Чл. 95. Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът. 

Глава единадесета