Кодекс част първа общи правила I. Основни положения

Чл. 126а. (1) При направено искане от ищеца по реда на тази глава се разглеждат следните дела:

а) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

б) (предишна б."а", ДВ, бр. 105 от 2002 г.)по искове, произтичащи от договор за заем, включително заем за послужване, както и по искове, произтичащи от договор за стоков кредит;

в) (предишна б."б", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за наем на недвижими имоти или движими вещи, както и по искове за освобождаването или предаването на отдадени под наем и аренда имущества;

г) (предишна б."в", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договор за влог;

д) (предишна б."г", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове, произтичащи от договори за изработка и за извършване на определена работа с цена до 1 000 000 лв.;

е) (предишна б."д", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за издръжка и за нейното увеличаване;

ж) (предишна б."е", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите;

з) (предишна б."ж", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по владелчески искове и по искове за определяне на граници;

и) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс;

к) (предишна б."з", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 252, 254 и 255;

л) (предишна б."и", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация;

м) (нова, ДВ, бр. 25 от 2001 г.; предишна б."к", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда;

н) (нова, ДВ, бр. 25 от 2001 г.; предишна б."л", ДВ, бр. 105 от 2002 г.) за парични вземания по трудови правоотношения;

о) (нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско и сродно на него право;

п) (Нова -доп. ДВ бр. 113/2002 г.) по искове по чл. 302 и 306 от Кодекса на търговското корабоплаване.

р) (Нова -доп. ДВ бр. 58/2003 г.) по искове по чл. 263о и чл. 264к от Търговския закон.

с) (нова - доп. ДВ бр. 86//2005 г.) по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

т) (нова - доп. ДВ бр. 99/2005 г.) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите.

(2) (Доп., ДВ, бр. 25 от 2001 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) При обективно съединяване на исковете, освен тези по ал. 1, буква "м" и "с", и при  изменение на иска при условията на чл. 116 не се допуска бързо производство.

(3) (Нова, ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. ДВ бр. 28/2004 г.) По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл. 87, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания и по чл. 120 от Закона за обществените поръчки.

Чл. 126б. В деня на подписването на исковата молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията за връчване на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок.

Чл. 126в. (1) В 5-дневен срок след изтичането на срока за отговор в закрито заседание съдът се произнася по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото за след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1.

(2) Сроковете по ал. 1 се спазват и при отлагане на делото, както и във въззивната инстанция.

Чл. 126г. Съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Чл. 126д. Съдът може да постанови по искане на ответната страна разглеждане на делото по общия ред, ако установи фактическа или правна сложност на делото или ако събирането или проверката на допустимите по закона доказателства изискват продължително време. Определението, с което се преминава към общото производство, подлежи на обжалване.

Чл. 126е. Доколкото няма особени правила за бързото производство, прилагат се правилата на общото исково производство.

Чл. 126ж. (1) Когато едно лице е лишено по насилствен или скрит начин от владението си на недвижим имот, то може да подаде молба до районния съд за възстановяване на владението по административен ред.

(2) Същото право има лицето и срещу ползвател, когото е допуснал в имота си и който отказва след покана да го напусне.

(3) Молбата трябва да бъде подадена в месечен срок от отнемане на владението или от връчване на поканата.

(4) Районният съд най-късно в 7-дневен срок от получаването на молбата проверява изложените в нея данни, като взема предвид и обясненията на извършителя, ако той е известен. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, той издава заповед за възстановяване на владението, която подлежи на незабавно изпълнение от органите на полицията или от кмета. В същата заповед районният съд може да наложи на нарушителя глоба от 100 000 до 500 000 лв.

(5) Заповедта за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен.

Чл. 126з. (1) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Заповедта или отказът да се издаде такава от районния съд може да се обжалва в 3-дневен срок от произнасянето пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Окръжният съд се произнася по жалбата при същите данни в 3-дневен срок от постъпването й в закрито заседание.

(3) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Определението на окръжния съд не подлежи на обжалване.

Чл. 126и. Съдебни такси по това производство за възстановяване на владението не се плащат при подаване на молбата, а се определят в размер от 10 000 до 200 000 лв., ако проверката е била извършена, и се възлагат върху страната, против която е взето решението. 

Глава тринадесета

Чл. 127. Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.

Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Чл. 128. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предложения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това.

(Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.

Чл. 129. (Ал. 1 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство.

Чл. 130. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.

Чл. 131. Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото да се гледа без него.

Чл. 132. (Отм. ДВ бр. 42/2005 г.) 

Чл. 133. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Свидетелските показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:

а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;

б) за опровергаване съдържанието на официален документ;

в) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1 000 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;

д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;

е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

В случаите на букви "в", "г", "д", и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Чл. 134. В случаите, в които законът иска писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците,когато сделката е насочена срещу тях.

Чл. 135. Никой няма право да се отказва от свидетелствуване освен:

а) роднините на страните по права линия, съпругът, братята и сестрите, и роднините по сватовство от първа степен;

б) лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в буква "а", непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване, и

в) лицата, които със своите отговори биха издали държавна тайна.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Свидетелите по делото не могат да бъдат повереници на страните по същото дело.

Чл. 136. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират с противната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Чл. 137. При тежка болест, предстоящо пътуване, както и при особено обществено или служебно положение на свидетеля съдът може да постанови разпита на последния да стане от делегиран член на съда и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит трябва да бъдат призовани страните.

Чл. 138. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелствуване.

Свидетелят дава обещание да каже истината.

Чл. 139. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът намери, че разпитването му е необходимо за осветляване обстоятелствата по делото.

Чл. 140. Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъствуват при разпита на другите свидетели.

Свидетелят може да бъде разпитан повторно, в същото или в друго заседание, по негово искане, по молба на страната или по почин на съда.

Чл. 141. При разногласие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните. 

Чл. 142. (Изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.

Чл. 143. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Чл. 144. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Чл. 145. Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.

За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.

Чл. 146. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на обстоятелствата по делото. Те могат да служат като доказателство и на лицето или организацията, които са водили книгите.

Чл. 147. Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съдът не може сам да провери верността на превода, той назначава вещо лице за проверка.

Чл. 148. Официалните документи другите удостоверения се представят от страните. Но съдът може сам да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.

Чл. 149. Печатни материали се представят от страните,но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде са те публикувани.

Чл. 150. Документ, извършен от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.

Чл. 151. Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

(Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

Чл. 152. Всяка страна може да иска от другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.

Чл. 153. Всяка страна може да иска с писмена молба от неучаствуващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.

Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.

Третото лице, което неоснователно не представи искания документ освен отговорността по чл. 73 отговаря и пред страната за причинените й вреди.

Чл. 154. Заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ най-късно в заседанието, в което той е представен. Ако страната не е присъствала в това заседание, оспорването може да стане най-късно в следващото заседание.

Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползува от него.

Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

Чл. 155. Съдът извършва проверка чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

Чл. 156. След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано или че документът е неистински. В последния случай той изключва документа от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. 

4. Вещи лица

Чл. 157. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от вещото лице и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) При сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица. Всяка от страните в тридневен срок от заседанието, в което е допусната тричленна експертиза, посочва по едно вещо лице, а третото се определя от съда. При несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица.

Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

Чл. 157а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г.; отм., бр. 124/97 г.).

Чл. 157б. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) В определението, с което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице.

Чл. 158. Не могат да бъдат назначавани за вещи лица роднините на страните по права линия, съпрузите, роднините по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство от първа степен, както и лицата, заинтересовани от изхода на делото.

(Нова - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по предходната алинея.

Чл. 159. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. То може да се откаже във всички случаи, когато се допуска отказ от свидетелствуване.

Чл. 160. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) След като снеме самоличността на вещите лица, съдът им напомня отговорността пред закона за даване неверни или заинтересовани заключения.

Вещите лица дават обещание, че ще дадат заключението си без всякакво пристрастие.

Чл. 161. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.

 5. Оглед и освидетелствуване

Чл. 162. Съдът може по молба на страните или по своя преценка да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелствуване на лица с участие или без участие на вещи лица.

Чл. 163. Оглед и освидетелствуване се допускат не само за проверка на други доказателства, но и като самостоятелно доказателство. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.

Чл. 164. При освидетелствуване на лица съдът постъпва по начин, че да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствувания. С оглед на това съдията може да не присъствува лично при освидетелствуването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица. 

Чл. 165. Когато съществува опасност, че някое доказателство ще се изгуби или неговото събиране ще се затрудни, страната може да иска да се събере това доказателство предварително.

Чл. 166. Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по местожителството на лицето, което ще се разпитва,или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.

Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.

Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.

Чл. 167. Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.

Чл. 168. Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител.

Чл. 169. Относно реда за събиране на доказателствата и тяхната сила се прилагат общите правила.

Глава четиринадесета

Чл. 171. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:

а) общи техни права или задължения, или

б) права или задължения, които почиват на едно и също основание.

Чл. 172. Всеки от другарите действува самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползуват, нито вредят останалите.

Когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършили тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

         Глава петнадесета

   XV. Трети лица

Чл. 174. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на устните състезания, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Чл. 175. Всяка страна може да привлече трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането може да се иска най-късно в първото по делото заседание с писмена молба, препис от която се връчва на третото лице. От третото лице зависи дали да встъпи или не в делото.

Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание.

Чл. 176. По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.

Привличането не се допуска, ако третото лице е с неизвестно местожителство или живее в чужбина.

Чл. 177. Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.

В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Чл. 178. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.

Чл. 179. Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна.

Това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Чл. 180. Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея.

В този случай делото продължава само между двамата кредитори. Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.

Чл. 181. Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.

Глава шестнадесета