Раздел II
|
Съдебни заседания
|
|
|
|
Видове заседания
|
|
Чл. 134.(1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.
|
Чл. 105.(1) Разглеждането на делата става устно в открито заседание,
|
(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.
|
освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.
|
|
|
Място и време
|
|
Чл. 135.(1) Заседанията по делата се провеждат в сградата на съда. Провеждането на заседанията извън сградата на съда е допустимо, ако по този начин може да бъдат избегнати по-големи разноски.
|
|
(2) Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания.
|
|
(3) Заседанията не може да се провеждат в неприсъствени дни.
|
|
|
|
Изключване на публичността
|
|
Чл. 136.(1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато:
|
Чл. 105.(3) изр. 1 Ако поради обстоятелствата на делото публичното му разглеждане може да се окаже вредно за обществения интерес или ако тези обстоятелства се отнасят до интимния живот на страните, съдът служебно или по молба на някоя от страните постановява разглеждането на делото или извършването само на някои действия по него да стане при закрити врата.
|
1. общественият интерес налага това;
|
|
2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това;
|
|
3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;
|
|
4. са налице други основателни причини.
|
|
(2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.
|
(3) изр. 2 В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.
|
|
|
Разглеждане на молбата за изключване на публичността
|
|
Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.
|
|
|
|
Задължение за пазене на тайна
|
|
Чл. 138. Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.
|
|
|
|
Лица, които не може да присъстват на заседанието
|
|
Чл. 139. В съдебно заседание не може да присъстват без разрешение от съда:
|
|
1. ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели;
|
|
2. въоръжени лица, освен съдебната охрана.
|
|
|
|
Раздел III
|
|
Разглеждане на делото
|
|
|
|
Подготовка на делото в закрито заседание
|
|
Чл. 140.(1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
|
|
(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
|
|
(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
|
|
|
|
Задължения на председателя
|
|
Чл. 141.(1) Заседанието се ръководи от председателя.
|
Чл. 106. Заседанието се ръководи от председателя.
|
(2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.
|
Той следи за реда в съдебната зала
|
(3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.
|
и може да отстрани всеки, който не спазва този ред.
|
(4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
|
|
|
|
Даване ход и отлагане на делото
|
|
Чл. 142.(1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
|
Чл. 107.(1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които страните са се явили.
|
(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
|
(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
|
(3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.
|
Чл. 115.(1) Извън случаите по чл. 41, ал. 6 , когато делото бъде отложено, съдът определя датата на следващото заседание, като явилите се по делото страни, свидетели и вещи лица се считат призовани.
|
(4) Когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица.
|
|
|
|
Разглеждане на делото в открито заседание
|
|
Чл. 143.(1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
|
Чл. 108. (1) В първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
|
(2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът-да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
|
Чл. 110. В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях.
(2) Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства.
|
(3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
|
Чл. 109.(1) изр.1 В това заседание всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства.
|
|
|
Допълнителен срок
|
|
Чл. 144.(1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.
|
Чл. 110.(3) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1. В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага.
|
(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.
|
|
|
|
Указания на съда
|
|
Чл. 145.(1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
|
Чл. 109.(2) Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна. Отговорите на тези въпроси се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола.
|
(2) Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
|
|
(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.
|
Чл. 109.(1) изр.2 и3. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива.
|
|
|
Доклад по делото
|
|
Чл. 146.(1) Докладът по делото съдържа:
|
|
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
|
|
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
|
|
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
|
|
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
|
|
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
|
|
(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
|
|
(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
|
|
(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
|
|
|
|
Нови факти и обстоятелства
|
|
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
|
|
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
|
|
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
|
|
|
|
Събиране на доказателствата
|
|
Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.
|
Чл. 115.(2) Явилите се свидетели се разпитват в същото заседание, освен ако съдът намери за нужно всички свидетели да бъдат разпитани заедно. Повторно призоваване на разпитаните свидетели се допуска само в изключителни случаи.
|
|
|
Приключване на съдебното дирене
|
|
Чл. 149.(1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
|
Чл. 124. Преди да пристъпи към постановяване на решение, съдът отново поканва страните да се спогодят, ако естеството на спора допуска това.
|
(2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.
|
Чл. 186. Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.
|
(3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.
|
|
|
|
Протокол от заседанието
|
|
Чл. 150.(1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
|
Чл. 126.(1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
|
(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.
|
Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.9
|
(3) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.
|
|
(4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.
|
(2) изр. 1. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.
|
|
|
Поправка и допълване на протокола
|
|
Чл. 151.(1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
|
(2) изр. 2. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в седемдневен срок от изготвянето му.
|
(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
|
|
(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
|
|
(4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.
|
(2) изр. 3. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря.
|
(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане-до влизането в сила на решението по делото.
|
|
|
|
Доказателствена сила на протокола
|
|
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.
|
|
|
Чл. 126а – 126и10
|
Глава четиринадесета
|
|
ДОКАЗАТЕЛСТВА
|
|
|
|
|
