Раздел II
|
Призоваване
|
|
|
|
Призовки
|
|
Чл. 56.(1) Съдът призовава страните за заседанията по делото.
|
|
(2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
|
Чл. 41.(6) Първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът е длъжен отново да призове страните в съответствие с изречение първо след отстраняване на пречката за развитието му.
|
(3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
|
Чл. 41.(5) Страната трябва да се призове най-късно седем дни преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
|
|
|
Съдържание на призовката
|
|
Чл. 57. В призовката се посочват:
|
Чл. 45. Призовката трябва да съдържа:
|
1. съдът, който я издава;
|
съда, който я издава,
|
2. името и адресът на призовавания;
|
името и адреса на призования,
|
3. по кое дело и в какво качество се призовава;
|
по кое дело и в какво качество се призовава,
|
4. мястото и времето на заседанието, и
|
мястото и времето на заседанието и
|
5. законните последици от неявяването.
|
посочване законните последици от неявяването.
|
|
(изр.2.) В призовката се отбелязва задължението по чл. 41, ал. 6.
|
|
|
Ред за връчване на призовките
|
|
Чл. 58. Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията.
|
Чл. 52. По реда, посочен в предходните членове, се връчват и съобщенията и другите книжа по делото.
|
|
|
Глава седма
|
|
СРОКОВЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРОКОВЕ
|
|
|
|
Раздел I
|
|
Срокове
|
|
|
|
Определяне на сроковете
|
|
Чл. 59. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
|
Чл. 32.(1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.
|
|
|
Изчисляване на сроковете
|
|
Чл. 60.(1) Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни.
|
Чл. 32.(2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни.
|
(2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
|
|
(3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
|
Чл. 33.(1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
|
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
|
(2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
|
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
|
(3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.
|
(6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
|
(4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
|
|
|
Спиране на срока
|
|
Чл. 61. При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.
|
Чл. 35. При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.
|
|
|
Изтичане на срока
|
|
Чл. 62.(1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
|
Чл. 34.(1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
|
(2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.
|
(2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.
|
(3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.
|
Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.
|
|
|
Продължаване на срока
|
|
Чл. 63.(1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.
|
Чл. 36.(1) Законните и определени от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна.
|
(2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
|
|
(3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.
|
(2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.
|
|
|
Раздел II
|
|
Възстановяване на срокове
|
|
|
|
Условия
|
|
Чл. 64.(1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
|
Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго.
|
(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
|
Чл. 37.(1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
|
(3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
|
(2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му.
|
(4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.
|
|
|
|
Молба за възстановяване
|
|
Чл. 65.(1) В молбата се посочват:
|
|
1. всички обстоятелства, които я обосновават;
|
|
2. всички доказателства за основателността й.
|
|
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
|
Чл. 39.(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
|
(3) Подаването на молбата не спира хода на делото.
|
|
|
|
Процедура
|
|
Чл. 66.(1) Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито заседание.
|
Чл. 39.(1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие5, като се призовават страните.
|
(2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.
|
(3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.
|
(3) Когато уважаването на молбата налага провеждане на открито съдебно заседание, съдът при необходимост може да отмени действията, извършени преди възстановяването на срока.
|
|
|
|
Разноски
|
|
Чл. 67. Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя.
|
|
|
|
Глава осма
|
|
ТАКСИ И РАЗНОСКИ
|
|
|
|
Раздел I
|
|
Цена на иска
|
|
|
|
Цена на иска
|
|
Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.
|
|
|
|
Размер на цената на иска
|
|
Чл. 69.(1) Размерът на цената на иска е:
|
Чл. 55.(1) Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя:
|
1. по искове за парични вземания-търсената сума;
|
а) по искове за парични вземания - от търсената сума;
|
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот-данъчната оценка, а ако няма такава-пазарната цена на вещното право;
|
б) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор - от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава - от 1/4 от пазарната цена на имота;
|
3. по искове за нарушено владение-една четвърт от размера по т. 2;
|
в) по искове за нарушено владение - от 1/2 от размера по предходната буква;
|
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор-стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот-размерите по т. 2;
|
г) по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор - от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот - по размерите на буква "б";
|
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем-наемът за една година;
|
д) по искове за съществуването или прекратяването на договор за наем - от наема за една година;
|
6. по искове за периодични платежи за определено време-сборът на всички платежи;
|
е) по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи;
|
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи-сборът на платежите за три години.
|
ж) по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - от сбора на платежите за три години.
|
(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.
|
(2) По искове, които не са посочени по-горе, както и по неоценяемите искове, таксата се определя от районния съдия или от председателя на съда.
|
|
|
Определяне на цената на иска
|
|
Чл. 70.(1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.
|
Чл. 56.(1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска.
|
(2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.
|
(2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.
|
(3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.
|
Чл. 57. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът ще определи при решаване на делото.
|
|
|
Раздел II
|
|
Държавни такси и разноски
|
|
|
|
Задължение за такси и разноски
|
|
Чл. 71.(1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
|
Чл. 53. По водене на делото се събират държавна такса и разноски за производството.
|
(2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.
|
|
|
|
Държавни такси при съединяване на искове
|
|
Чл. 72.(1) За предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск.
|
Чл. 55.(3) Когато с една молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора на отделните искове.
|
(2) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск.
|
|
(3) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу различни лица се събира държавна такса по исковете срещу всяко лице.
|
|
|
|
Държавни такси
|
|
Чл. 73.(1) Държавните такси са прости и пропорционални.
|
|
(2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса.
|
|
(3) Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.
|
Чл. 54. Държавната такса се събира в случаите и в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него.
|
|
|
Изменение на искането
|
|
Чл. 74. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.
|
Чл. 58. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.
|
|
|
Определяне на разноските
|
|
Чл. 75. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.
|
Чл. 61. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда.
Чл. 62. Възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.
|
|
|
Предварително внасяне на разноските
|
|
Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.
|
Чл. 59. Сумите за разноски по призоваването на свидетели, вещи лица и по извършване на оглед се внасят в съда предварително от страната, която ги е искала, в размер, определен от съда. Ако призоваването или огледът става по почин на съда, сумите могат да се искат от една от страните или от двете според обстоятелствата.
|
|
|
Принудително събиране на разноски
|
|
Чл. 77. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.
|
Чл. 60. Ако страната остане задължена за разноски, съдът издава определение за събирането им принудително.
|
|
|
Присъждане на разноски
|
|
Чл. 78.(1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
|
Чл. 64.(1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
|
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
|
Чл. 65.(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, освен в случаите по чл. 63, ал. 1, буква "д".
|
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
|
(2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
|
(4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
|
(3) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
|
(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
|
(4) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
|
(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
|
(5) изр.1 Когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски.
|
(7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
|
(6) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, следващите се такси и платени разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
|
(8) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
|
(5) изр.2 В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
|
(9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
|
Чл. 66. При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
|
(10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
|
Чл. 67. Третото лице-помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски.
|
(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.
|
Чл. 68. Когато в делото участвува като страна прокурорът, следуемите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.
|
|
Чл. 65.(1) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.6
|
|
|
Разноски по изпълнението
|
|
Чл. 79.(1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:
|
Чл. 69. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите:
|
1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
|
а) когато делото се прекрати съгласно чл. 330 и
|
2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
|
б) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
|
(2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
|
|
|
|
Списък на разноските
|
|
Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските.
|
|
|
|
Присъждане на разноски
|
|
Чл. 81. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
|
|
|
Чл. 70. Решението на съда относно разноските, както и определението за допълнителна държавна такса по чл. 65, ал. 1, може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение.7
|
Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции
|
|
Чл. 82. Внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми.
|
Чл. 70а. Внесените суми за разноски за свидетели, вещи лица и командировки и гаранциите в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от 1 година от датата, когато са станали изискуеми.
|
|
|
Освобождаване от такси и разноски
|
|
Чл. 83.(1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
|
Чл. 63.(1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
|
1. от ищците-работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
|
а) от ищците, посочени в чл. 5, букви "в - ж" от Закона за държавните такси;
|
2. от ищците-по искове за издръжка;
|
|
3. по искове, заведени от прокурор;
|
в) по искове, заведени от прокурора;
|
4. от ищеца-по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
|
д) от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
|
5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.
|
|
(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
|
б) от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските;
|
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
|
|
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
|
|
3. семейното положение;
|
|
4. здравословното състояние;
|
|
5. трудовата заетост;
|
|
6. възрастта;
|
|
7. други констатирани обстоятелства.
|
|
(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.
|
(2) В горните случаи разноските по производството се плащат от сумите, предвидени в бюджета на държавата.
|
|
|
Освобождаване в особени случаи
|
|
Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
|
Чл. 63.(4) Държавните учреждения, общините и Българският Червен кръст се освобождават от заплащане на такса, но не и от съдебни разноски.
|
1. държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост;
|
|
2. Българският червен кръст;
|
|
3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи-частна общинска собственост.
|
|
|
|
Глава девета
|
|
ГЛОБИ
|
|
|
|
Глоба на свидетел
|
|
Чл. 85.(1) Ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание.
|
Чл. 71. Ако призованият в съда свидетел или вещо лице не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба в размер до 100 лв. и постановява принудителното му довеждане за следното заседание.
|
(2) Ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба.
|
Чл. 72. Ако свидетелят или вещото лице откаже да даде показания или заключение без уважителни причини, съдът му налага глоба до 100 лв.
|
|
|
Глоба на вещо лице
|
|
Чл. 86. Ако вещо лице не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителна причина, съдът му налага глоба.
|
вж. чл. 71 и 72.
|
|
|
Глоба на трето лице
|
|
Чл. 87. Ако трето неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да го представи.
|
Чл. 73. Ако трето, неучаствуващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба от 20 до 50 лева в зависимост от обстоятелствата и го подканва отново да го представи.
|
|
|
Глоба за нарушения при връчването
|
|
Чл. 88.(1) Съдът налага глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването.
|
Чл. 74. На длъжностно лице, което е връчило неправилно призовката или не е върнало в съда своевременно разписката за връчването й, или което не е изпълнило други нареждания на съда, а така също и на частните лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 46, ал. 2 , съдът налага глоба до 50 лв.
|
(2) Съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението.
|
|
|
|
Глоба за нарушения при разглеждането на дело
|
|
Чл. 89. Съдът налага глоба за:
|
Чл. 75. За нарушение реда в съдебно заседание и за неизпълнение разпоредбите на председателя на състава съдът налага на виновния глоба до 50 лв.
|
1. нарушение на реда в съдебно заседание;
|
|
2. неизпълнение на разпорежданията на съда;
|
|
3. обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице.
|
|
|
|
Неправомерно получаване на правна помощ
|
|
Чл. 90.(1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ.
|
|
(2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97.
|
|
|
|
Размер на глобата
|
|
Чл. 91.(1) Глобата за нарушения по чл. 85-90 е в размер от 50 до 300 лв.
|
|
(2) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.
|
|
|
|
Обжалване
|
|
Чл. 92.(1) Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието-от деня на съобщението.
|
Чл. 76. Срещу наложената глоба в седемдневен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите по чл. 73 и 74 - от деня на съобщението.
|
(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.
|
Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.
|
(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.
|
Определението подлежи на обжалване с частна жалба.
|
|
|
Глоби при принудително изпълнение
|
|
Чл. 93.(1) Съдебният изпълнител налага глоба в размерите по чл. 91 за:
|
Чл. 77.(1) Глоби по чл. 71 - 75 налага и съдия-изпълнителят в случаи на
|
1. нарушения по чл. 85-88;
|
несвоевременно или нередовно връчване на призовките и съобщенията,
|
2. създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан;
|
(2) Същият налага глоба в размер 30 лв. на лицата, които пречат да се преглежда вещта, обявена за продан.
|
3. неизпълнение на други негови нареждания.
|
както и за неизпълнение на други негови нареждания.
|
(2) Постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.
|
Чл. 78. Постановлението, с което съдия-изпълнителят налага глобата, може да се обжалва в седмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.
|
|
|
Глава десета
|
|
ПРАВНА ПОМОЩ
|
|
|
|
Съдържание на правната помощ
|
|
Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.
|
|
|
|
Предоставяне на правна помощ
|
|
Чл. 95.(1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.
|
|
(2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.
|
|
(3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.
|
|
(4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства.
|
|
(5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба.
|
|
(6) Определението на съда по частната жалба е окончателно.
|
|
|
|
Прекратяване на правната помощ
|
|
Чл. 96.(1) Правната помощ се прекратява:
|
|
1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена;
|
|
2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена.
|
|
(2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето й.
|
|
|
|
Лишаване от правна помощ
|
|
Чл. 97.(1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.
|
|
(2) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното от съда възнаграждение на назначения й служебен адвокат.
|
|
|
|
Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ
|
|
Чл. 98.(1) Назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или за лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици.
|
|
(2) От постановяването до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ се прекъсват сроковете за обжалване, след което започват да текат отново.
|
|
|
|
Напътване на страните за правната помощ
|
|
Чл. 99. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.
|
|
|
|
Глава единадесета
|
|
ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА СТРАНИТЕ
|
|
|
|
Форма
|
|
Чл. 100. Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма.
|
|
|
|
Нередовност на процесуалното действие
|
|
Чл. 101.(1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
|
Чл. 25.(1) Съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото.
(2) Съдът определя съответен срок за поправяне на тия недостатъци, след изтичането на който, ако не бъдат поправени, производството се прекратява.
|
(2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.
|
|
(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.
|
(3) Когато тия недостатъци засягат извършването на някое процесуално действие в течение на производството, ако те не бъдат поправени в определения от съда срок, счита се, че действието не е извършено.
|
|
|
Писмени изявления
|
|
Чл. 102.(1) Писмените изявления до съда съдържат:
|
|
1. посочване на съда;
|
|
2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно-името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението;
|
|
3. в какво се състои изявлението;
|
|
4. подпис.
|
|
(2) Към писмените изявления се прилагат:
|
|
1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник;
|
|
2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат;
|
|
3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.
|
|
|
|
Ч А С Т В Т О Р А
|
|
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС
|
|
Д Я Л П Ъ Р В И
|
|
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ
|
|
|
|
Глава дванадесета
|
|
ПОДСЪДНОСТ
|
|
|
|
|
