Кодекс (нов) ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН кодекс (стар)


Раздел I Родова подсъдност



страница4/27
Дата23.07.2016
Размер5.65 Mb.
#2211
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27
Раздел I




Родова подсъдност










Основна подсъдност




Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

Чл. 79.(1) На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.







Подсъдност на окръжен съд




Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

Чл. 80. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

2. исковете по търговски спорове;

вж. б. „б”

3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;

вж. б. „б”

4. исковете по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

б) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда;

5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;

г) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд;




(2) Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район.8







Раздел II




Местна подсъдност










Обща местна подсъдност




Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Чл. 81.(1) Искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника.







Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение




Чл. 106. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.

Чл. 82. Исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват по местожителството на техния законен представител.







Искове срещу лица с неизвестен адрес




Чл. 107.(1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв-по постоянния адрес на ищеца.

Чл. 88.(1) Иск срещу лице с неизвестно местожителство се предявява в съда по местожителството на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по местожителството на ищеца.

(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.

(2) Същите правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България.

(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

(3) Ако и ищецът няма местожителство в Републиката, искът се предявява пред надлежния съд в София.







Искове срещу държавни учреждения и юридически лица




Чл. 108.(1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

Чл. 89.(1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на последните.


(2) Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

(2) Искове против държавата освен в случаите по чл. 83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.







Подсъдност по местонахождение на недвижим имот




Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Чл. 83. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.







Подсъдност по местооткриване на наследство




Чл. 110.(1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

Чл. 84.(1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

(2) Ако наследодателят е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителството си в Република България, горните искове могат да се предявят по последното негово местожителство или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.







Иск за парични вземания на договорно основание




Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.

Чл. 86. Искове срещу лица, които живеят на едно място при условия, които по своето естество показват, че тия лица са в това място за по-продължително пребиваване, като: студенти, курсисти, ученици и др., са подсъдни на съда в мястото, гдето пребивават, когато исковете се отнасят за парични вземания. Същото важи и за ония военни лица или трудоваци, които отбиват службата си. Исковете срещу тях са подсъдни на съда, гдето е седалището на частта им.







Искове за издръжка




Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.

Чл. 81.(2) Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.







Искове на потребители




Чл. 113. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.










Искове по трудови дела




Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.










Искове за непозволено увреждане




Чл. 115. Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

Чл. 85. Иск за вреди от непозволено увреждане се предявява по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника.







Множество подсъдности




Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Чл. 87. Иск срещу ответници от разни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.







Договорна подсъдност




Чл. 117.(1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

Чл. 90. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменявана по съгласие на участвуващите в делото лица.

(2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.

Чл. 91. С договор, сключен в писмена форма, страните могат да посочат за разглеждане на определен имуществен спор и друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не важи за подсъдността по чл. 83.

(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.










Раздел III




Производство по подсъдността










Проверка на подсъдността




Чл. 118.(1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Чл. 92.(1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

Чл. 93.(1) Ако съдът намери, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.







Възражение за неподсъдност




Чл. 119.(1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

Чл. 92.(2) Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

(2) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

(3) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция.

(3) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

(4) Във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание.

(4) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

(5) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.







Стабилизиране на подсъдността




Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

Чл. 93.(3) Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.







Обжалване на определението по подсъдността




Чл. 121. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

Чл. 93.(2) изр. 4 Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.







Спорове за подсъдност




Чл. 122. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По спора за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.

Чл. 93.(2) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.







Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд




Чл. 123. Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.

Чл. 96. Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.







Глава тринадесета




ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО










Раздел I




Предявяване на иск










Видове искове




Чл. 124.(1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Чл. 97.(1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.

(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.

(3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.




(4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.

(5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

(4) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5, или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 25, т. 2 и чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс , а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.







Предявяване на иска




Чл. 125. Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.










Прекратяване при висящ процес




Чл. 126.(1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Чл. 95.(1) Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.







Съдържание на исковата молба




Чл. 127.(1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

Чл. 98.(1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

1. посочване на съда;

а) посочване на съда;

2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

б) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

3. цената на иска, когато той е оценяем;

в) цената на иска, когато той е оценяем;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

г) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

д) в какво се състои искането и

6. подпис на лицето, което подава молбата.

е) подпис на лицето, което подава молбата.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.







Приложения към исковата молба




Чл. 128. Към исковата молба се представят:

Чл. 99. Към исковата молба се представят:

1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;

б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и

3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.







Проверка на исковата молба




Чл. 129.(1) Съдът проверява редовността на исковата молба.




(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

Чл. 100.(1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

(2) Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

(4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.

(3) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството.

(5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.

(4) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.

(6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

(5) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.







Проверка за допустимост на иска




Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.










Отговор на исковата молба




Чл. 131.(1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

Чл. 102. Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.

(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:




1. посочване на съда и номера на делото;




2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;




3. становище по допустимостта и основателността на иска;




4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;




5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;




6. подпис на лицето, което подава молбата.




(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.










Приложения към отговора на исковата молба




Чл. 132. Към отговора на исковата молба се представят:




1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;




2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.










Последици от неподаването на отговор




Чл. 133. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.












Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница