Когнитивна психология
Изтегляне 77.89 Kb.
|
Свързани:
обучение на деца с множественни увреждания, проф. Анелия Гърбачева(2)
- Навигация на страницата:
- Диференциране на натрапливи от свръхценни идеи
| В психопатологията разнообразните симптоми на разстройства на мисленето се обособяват в две основни групи:
(1) Разстройства на съдържанието на мисленето; (2) Разстройства на формата (структурата) на мисленето. Разстройствата на съдържанието на мисленето представляват неадекватно отражение на съществените качества, аспекти, отношения и закономерности на обективната действителност, обусловено от болестен процес в главния мозък. Към разстройствата на съдържанието на мисленето се отнасят: (1) Натрапливи идеи(натрапливости) (2) Свръхценни идеи(свръхценности) (3) Налудни идеи(налудности). Натрапливите идеи (за краткост натрапливости) са мисли, които възникват извън волята и желанието на субекта и от които той не може да се освободи по своя воля. По съдържание са носители на неадекватна информация и субектът, който иначе има контрол над поведението си, разбира това и ги оценява критично. По правило натрапливостите се съпътстват от отрицателни емоционални преживявания и душевен дискомфорт. Свръхценните идеи (свръхценности) са логически обосновани убеждения, тясно свързани с особеностите на личността на субекта. Базират се на реална ситуация, емоционално силно заредени са, доминират в духовния живот на индивида, предопределят дейността му и го водят до социална дезадаптация (биват: дисморфофобични, хипохондрични, за самоусвършенстване и др.) Диференциране на натрапливи от свръхценни идеи. Това, което отличава свръхценните идеи от натрапливите идеи е отношението на индивида към тях: докато към натрапливостите субектът е критичен и ги възприема като нещо чуждо и неприсъщо, с което се бори и от което иска да се освободи, то свръхценностите често дори са част от светогледа на субекта, така че той не само не е критичен към тях, но дори подчинява дейността си на тях. Налудните идеи (налудности) представляват непоколебими погрешни съждения и умозаключения, които не съответстват на реалността, не се поддават на промяна под влияние на данни от опита или по пътя на логиката и нарушават биологичната и социална адаптация на субекта. Налудностите са базирани на извратена и дълбоко погрешна логика и на асоциации по несъществен признак. Например: Аз я харесвам следователно тя ме обича. Той носи кафяви чорапи– значи е фашист. Имам раничка в устата– значи съм болен от СПИН. (хипохондрична, за знатен произход, откривателство, величие, за преследване, въздействие) Изтегляне 77.89 Kb. Сподели с приятели:
|