Праксисно равнище – на това постлингвистично равнище се извършва трансформирането на генерираните абстрактни езикови единици в материални физически сигнали. Тази трансформация се извършва с посредничеството на речевия праксис - ако съобщението ще се произвежда устно се програмират артикулаторните движения за произнасяне на речевите звукове, а ако се произвежда писмено - се програмират мануалните движения за изписване на буквите.
Равнище на елементарните двигателни функции и изпълнителните органи – това е едно глобално равнище от структури, които осъществяват крайната моторна реализация на праксисните програми. Тези структури не принадлежат към ВКФ, но тяхното увреждане може да наруши, и дори да направи невъзможно, реалното произвеждане (устно или писмено) на вербални съобщения. Тук се включват всички структури, които произвеждат елементарните невромускулни команди, структурите на периферната нервна система които ги провеждат до двигателните изпълнителни органи и накрая – самите мускули-изпълнители.
Реципрочният процес на възприемане на вербални съобщенияпреминава през следните основни равнища:
Равнище на елементарните сензорни функции – глобално равнище, включващо структурите на сетивните органи, които регистрират сензорната информация, нервните пътища, които я провеждат към мозъчната кора, и накрая самите първичните сензорни корови полета, в които се извършва анализът на физическите параметри на стимулите. Тези структури също не принадлежат към ВКФ, но тяхното увреждане може да наруши или да направи невъзможно сензорното възприемане.
Гнозисно равнище – на това прелингвистично равнище, чрез изградения речев гнозис става диференцирането и идентифицирането на речевите сигнали (фонемите при слухово и графемите при зрително възприемане), т.е. отнасянето им към определен клас звукове, които имат смислоразличителна функция. (Формирането на фонемния гнозис става чрез диференцирането на различното значение на думи, съдържащи фонеми от различни класове – например, гол – кол). Протичащите на това равнище процеси осигуряват идентифицирането на фонемния състав на чутите/прочетени думи, но не и разбирането на техния смисъл.
