Невроанатомичнаорганизация на езика и речта Езикът и речта се реализират от обширни невронни мрежи, включващи голяма част от кората на доминантната хемисфера (при повечето хора ЛХ), райони на субдоминантната хемисфера (съответно ДХ) и подкорови структури, като ключова роля имат двете големи кортикални езикови зони в доминантната ЛХ.
С термина “афазия” се означават придобитите след локални мозъчни увреди в доминантната хемисфера нарушения на езиковите функции, т.е. на процесите на езиково кодиране (генериране на вербални съобщения) и на езиково декодиране (разбиране) на възприетите вербални съобщения. Афазията може да бъде причинена от мозъчен удар, кръвоизлив, тумор и всяка друга локална лезия на кортекса или субкортикалните райони.
Афазията може да засегне всички аспекти на езика и свързаната с него реч – разговор, слухово разбиране, повтаряне, назоваване, четивно разбиране и писмена експресия. Освен това, езиковите (афазични) дефицити може да се проявят в чист вид, но по-често се съчетават с инструментални моторни и сензорни нарушения – дизартрични и/или апраксични, и сензорни и/или агнозични.
Йерархичен структурно-функционален модел на процеса на вербална комуникация Представя основните етапи на процеса на пораждане и на процеса на разбиране на едно вербално съобщение.
Произвеждането на вербални съобщения включва следните равнища:
Психично (идеационно) равнище – прелингвистично равнище, на което възниква идеята (замисъла) на съобщението, която е в неразгърнат довербален вид.
Езиково (вербално, лингвистично) равнище – на това равнище става вербализирането на идеята (обличането й в думи). За целта от вербалната памет се извличат адекватни семантични единици и се свързват в граматично правилна фраза, т.е. протичат процеси на езиково кодиране, които завършват с формулирането на фразата “наум”.
