Колектив регистрирани експерти- гр. Бургас

1. Закон за водите, обн. ДВ бр. 67/1999 г. в сила от 28.01.2000 г.

2. Норми за проектиране на канализационни системи – кн.9 и кн.10 Бюлетин за строителство и архитектура от 1989 г.

3. Наредба № 5 за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на националната система за мониторинг на водите, ДВ бр.95/2000г.

4. Наредба № 6/09.11.2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, ДВ бр.97/2000г.

5. Наредба № 7/ДВ бр.96/1986 г. за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води.

6. Наредба №10 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисиони ограничения на точкови източници на замърсяване , ДВ бр.66/2001г, изм.бр.86/2003г, бр.70/2004г, бр.74 и бр.77/2005г.

7. Наредба за изискванията за опазване на почвите при употреба на утайки от пречистването на отпадъчните води за нуждите на земеделието /ДВ бр. 101/2000 г./

8. Наредба № 1/ДВ бр. 57/2000 г./ за проучването, ползването и опазването на подземните води.

9. 
   Боянов, Ив., Д.Кожухарово, Ал.Гораново, М.Русева, Ж.Щиляфова,
   

10. Тектонски строеж на България (ред.Й. Йовчев). 1971. ДИ”Техника”, София.

11. Ко­ле­ва, Е., Р. Пет­ро­ва. 1990. Кли­ма­ти­чен спра­воч­ник. Ва­ле­жи в Бъл­га­рия. Изд. БАН, Со­фия, 169 с.

12. Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление. Източнобеломорски район. Генерална схема за използване на водите на поречие Марица.

13. Антонов, Хр., Д. Данчев. Подземни води в НРБ. ДИ “Техника”. София, 1980.

14. Хидрогеоложка карта на РБългария, София, 1967 г.

15. Карта на прогнозно-експлоатационните ресурси на пресните подземни води в НРБ, Комитет по геология, Гл. Ред. Т. Нехайов, 1981 г.

16.Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 / 27.10.2000 г.)

1. Геоложка карта на България М:1:500 000 Ред. Четишев, Кънчев ПГПГК – София, 1989 г.

2. Атлас на почвите в България. Земиздат. С.

3. Закон за опазване на водите и почвата от замърсяване ДВ бр. 84/1963 посл. изм. и доп. бр. 45/1996 г.

4. Закон за опазване на земеделските земи , ДВ бр.35/1996г.

5. Инструкция за определяне на вида и степента на замърсяване на земеделските земи по землища и режима на тяхното ползване /Реш. № 29/1994 г./ на МЗ.

6. Методика за работа по кадастъра на селскостопанските земи в Република България, МЗ, 1988 г.

7. Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт. ДВ бр. 89/1996 г, изм. ДВ бр.30 от 22.03.2002г.

1. Растенията в нашата природа „определител”, изд.Просвета , София, 1999г.

2.Закон за защитени територии ДВ бр. 133/1998 г. посл. изм. ДВ бр. 28/2000 г.

3. Растително райониране на България /Бондев 1982 г./.

4. БАН – Червена книга на НРБ т. ІІ С. 1985 г.

5. Методи за физикогеографско и ландшафтно райониране, Георгиев М. Ландшафтознание, “Земиздат”, С. 1982 г.

6.Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда, МОСВ, 1997 г.

7.Троева В., Цолова /1997г./ Ланшафтно планиране, София.

8. Бешков, В., К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. София-Москва, Pensoft. 120 с.

9. Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). 1985. Червена книга на България, т. 2 Животни. Издателство на БАН, София, 185 с.

10. Живков, М., Д. Добрев. 2001. Рибите, земноводните и влечугите на Родопите. Бълг. Съюз за защите на Родопите, 128 с.

11. Михайлов, Х., С. Стоянов. 2001. Ловни птици и бозайници в България, практическо ръководство. Пенсофт, София-Москва, 208 с.

12. Михов, Ст. 2002. Земноводните в България, полеви определител. Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието, Бургас, 45 с.

13. Мичев, Т., Ц. Петров, Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България, Aves, Част 2, т. 26, София, Академично издателство”Проф. Марин Дринов” и Издателство “Пенсофт”, 427 с.

Нинов, Н., Д. Ишлимова, Св. Герасимов. 2002. Бозайниците на Родопите. Бълг. Съюз за защите на Родопите, 159 с.

14. Петров Б., П. Стоев. 1997а. Земноводни (Amphibia) в Източни Родопи: видов състав, разпространение, относителна численост, мерки за опазване, територии с високо видово разнообразие. В: Опазване на биологичното разнообразие в Източни Родопи, София, Българо-Швейцарска програма за опазване на биологичното разнообразие в Източни Родопи, том 2, 228-239.

15. Петров Б., П. Стоев. 1997б. Влечуги (Reptilia) в Източни Родопи: видов състав, разпространение, относителна численост, мерки за опазване, територии с високо видово разнообразие. В: Опазване на биологичното разнообразие в Източни Родопи, София, Българо-Швейцарска програма за опазване на биологичното разнообразие в Източни Родопи, том 2, 240-263.

16. Петров Б., П. Стоев, В. Бешков, 2001. Преглед на видовия състав и разпространението на земноводните (Amphibia) и влечугите (Reptilia) в Източни Родопи. – Hist. nat. bulg., 13: 127-153.

17. Пешев, Ц., Д. Пешев, В. Попов. 2004. Фауна на България, 27, Mammalia. Акад. издателство “Марин Дринов”, София, 632 с.

18. Попов, В., А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България. Библиотека Витоша, София, 291 с.

19. Симеонов, С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. "Д-р П. Берон", С., 250 с.

20. Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България, 20, Aves, част I, София, Изд. БАН, 350 с.

21. Стойчев, Ст., А. Петрова, 2003. Защитените територии в Източни Родопи и Сакар планина. Българско дружество за защита на птиците – Природозащитна поредица, кн. 7, София, БДЗП, 49 с.

22. Янков, П. 1991. Птиците на Източните Родопи. I. Срокове на пребиваване и динамика на орнитофауната.- Екология, 24, 26-42.

23. Янков, П., Л. Профиров. 1985. Необходимост и предпоставки за създаване на народен парк "Източни Родопи". - В: Междун. симп. по проект 8-МАБ (ЮНЕСКО) "Опазване на природните територии и съдърж. се в тях ген. фонд", Благоевград, т.II, БАН, С., с. 50-62.

24. Beron, P. & A. Popov (Eds). 2004. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). National Museum of Natural History, Biodiversity of Bulgaria, No 2: 951 pp.

25. BirdLife International. 2004. Birds in Europe: population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK, BirdLife International, (BirdLife Conservation Series No 12), 374 p.

26. Michev, T., L. Profirov. 2003. Midwinter Numbers of Waterbirds in Bulgaria (1977-2001). Results from 25 years of mid-winter count carried out at the most important Bulgarian Wetlands. Publ. House Pensoft, Sofia-Moskva, 160 pp.

27. Petrov, B. 2005. The Herpetofauna (Amphibia and Reptilia) of the Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). - Beron P., Popov A. (eds). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia.

28. Stoychev, S., H. Hristov, P. Iankov, D. Demerdzhiev. 2004. Birds in the Bulgarian part of the Eastern Rhodopes.- In: Beron P., A. Popov (Eds). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece), Pensoft & Nat.Mus.Natur.Hist., Sofia, 881-894.

1. Закон за управление на отпадъците /ДВ бр.86/2003 г./

2. Наредба № 3/2004 г. ДВ бр.44/2004 г. за класификация на отпадъците

3. Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки /ДВ бр.19/2004г./

4. Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на луминисцентни и др. лампи съдържащи живак /ДВ бр. 101/2000 г./

5. Наредба № 10/06.11.1998 г. за реда на документите относно отчета и информацията за управление на дейността по отпадъците, ДВ бр. 151/1998 г.

6. Постановление № 53 на МС от 19.03.1999 г. за третиране

и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци, ДВ, бр. 29/1999 г.

7. Наредба №7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, ДВ бр. 81 от 2004 г.

8. Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, ДВ бр. 112 от 2004 г.

9. Ръководство за определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъци МОСВ, 2004г.

5.2.6. Опасни вещества:

1. Постановление № 12/27.01.1999 г. “За режима на въвеждане на опасни вещества”.

2. Наредба за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични вещества, препарати и продукти (ДВ бр. 66/2004 г).

3. Закон за защита от вредното въздействие на химически вещества и препарати, ДВ бр.114/2003г.

4. ПМС № 130 с Наредба за опасните химически вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба (ДВ бр.69/2002 г).

5. „Пестициди в околната среда” –проф.д-рСт.Стоянов, София, 1999г.

6.Списък на разрешените в страната препарати за растителна защита-2007г.
5.2.7.Вредни физични фактори:

1.БДС 12471 – 82, Шум. Методи за измерване и оценка в помещения на жилищни, обществени сгради и населени места.

2.Наредба № 4 за защита от шум на територията на населените места, МРРБ, ДВ, бр. 41/1999 г.

3.Хигиенни норми 0 – 64 за пределно допустимите нива на шум в жилищни и обществени сгради и жилищни райони. ДВ, бр. 87/1972 г., изм. и доп. ДВ, бр. 16/1975 г.

1. Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (изд. от министъра на здравеопазването обн. ДВ бр. 46 от 04.06.1992 г., изм. и доп. бр. 46 от 07.06. 1994 г., бр.89 от 22.10.1996 г., изм. бр. 101 от 26.11.1996, изм. и доп. бр.101 от 4.11.1997 и бр.20 от 5.03.1999 г.)

2. Вредни вещества в промишлеността – част І – органични вещества, под ред. на Лазарев, Н.В., Техника, София 1970 г.

3. White paper on research needs in atmospheric chemistry, Reiner, E. et all. STOTS, 1998.

4. Environmental and human exposure assessment research. Feijtel, T. et all. STOTS, 1998.

5. Ecosystem dynamics research. Solbe, J.F. et all. STOTS, 1998.

Извършването на строителните дейности по изграждането на голф игрищата е желателно да става при повишена влажност на почвата. Когато такива условия не са налице е необходимо да се предвиди оросяване на временните транспортни пътища.

Преди започване проектиране и строителство да се установят всички водопроявления и извори, разсредоточени прояви на подземни води в дерета, както и провеждане на хидрогеоложки проучвания с оглед локализиране на по-водообилни зони, установяване нивото на подземните води и проектиране на дренажната система.На основата на получените резултати, да се проектират мерки за намаляване водопритока към строителните изкопи и оцени възможната промяна на нивото на подземните води. При подходящи условия-проектиране използването на подземните води за питейно-битови и поливни цели ( включително и дренажната система ).

При наводняване на строителните изкопи е необходимо да не се допуска изхвърляне и складиране на отпадъци, които могат да замърсят директно подземните води.
-повърхностни води

При строг контрол на изпълнение на проекта при изграждане на канализационната мрежа и пречиствателните съоръжения, както и използването на висококачествени материали не се очаква замърсяване на повърхностните, подземни води и почвите в района.

За дъждовните води се предвижда отделна канализационна система със съответните съоръжения за улавяне и отвеждане към микроязовира с оглед последващото им оползотворяване.

Предвижда се дренажната система (пясък,чакъл, тръбен дренаж) чрез клонове и главен колектор да отвежда употребените за оросяване води в микроязовир “Жълти бряг”, без да е необходимо допълнително пречистване. Контрол върху качествата на дренажните ще се извършва периодично по показателите, по които ще се анализират подземните води. В случай на замърсяване (проскок на химически активни вещества) ще бъдат взети съответните мерки (най-вече с торовете и препаратите за растителна защита).

За недопускане на течове и овлажняване на терена, е необходимо дъната на изкуствените езера да бъдат водоплътни и се използват изолационни материали.
Изложените в инвестиционното предложение условия и мерки, както и направените такива в доклада са систематизирани както следва:

• 
  недопускане на замърсяване на площадката от аварийни разливи на нефтопродукти при използване на строителната механизация, своевременното й почистване от отпадъци;
  
• 
  строг вътрешен ред за генерираните отпадъци по време на строителството и експлоатацията;
  
• 
  надеждна канализационна мрежа и пречиствателна станция гарантираща качества на изход за ІІ категория водоприемник и съоръжения за третиране на утайките;
  
• 
  ефективен вътрешен контрол и мониторинг за качествата на дренажните, пречистените и дъждовни води;
  
• 
  рационално използване на водите чрез акумулирането им в яз. “Жълти бряг” /за поливане на затревените терени и озеленени площи;
  

Във връзка със необходимостта от ползването на минерални торове и препарати за растителна защита, е необходимо да се предвидят, периодични опробвания на почвите и водите, като резултатите от първото опробване, направено по време на строителството ще служи като фон и база за сравняване с резултатите от бъдещите опробвания.

Необходимо е да се изготви програма за тяхната употреба.

За да бъдат засегнати възможно най-малки по площ и степен на увреждане земи е необходимо, да бъде разработен и стриктно използван ПОИС.

Отнетият хумусен слой по време на строителството ще бъде съхраняван на определени за целта площадки и голф-полетата ще бъде върнат и оползотворен изцяло. В тази връзка не е необходимо отреждане на площадка извън територията на голф-комплекса за съхранение на хумусния слой, т.е. не се предвижда прилагането на чл.10 раздел ІІ от „Наредба №26/1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и опозотворяване на хумусния пласт”.

За недопускане на преовлажняване на почви е необходимо да се разработи програма за напояването на тревните площи.

За определяне количеството земни маси за депониране в следващата фаза на проектиране, е необходимо да се изготвят проекти за вертикалната планировка и баланс на земните маси.

Поради минималната мощност на хумусния слой средно ~ 10 см не се очакват излишъци от последния, които да бъдат оползотворени за рекултивация.

Всички увреждания, временно нарушени терени и деградирали земи, по време на изкопните работи са възстановими.

6.4. Растителен свят
По отношение на растителен свят могат да се систематизират следните мерки:

• 
  при реализирането на този проект е необходимо да не се засягат широколистните гори и особено старите дъбови дървета.
  
• 
  при озеленяването на терена да се използват местни видове тревисти и дървесни растения.
  
• 
  да се направи информационен център, в който посетителите да се запознаят чрез цветни фотографии, хербарии, карти на местността и др. с богатството на флората и фауната на обекта.
  

Предлага се започване на строителството да стане извън размножителния период на птиците (април-юли).

За спиране развитието на ерозионните процеси и съхраняване на биоразнообразието се предлага запазване на всички съществуващи стоящи и течащи водоеми, разположени в околностите на терена на инвестиционното предложение.

Преди извършването на почвоподготовката и започване на строителството, инвеститора следва да уведоми РИОСВ - Хасково, за да може да бъдат събрани сухоземните костенурки и други влечуги от района и преместени на подходящо място, в близост до дадената територия с цел предпазването им от директно унищожаване.

• 
  За запазване сегашния облик на херпетофауната в проучената територия е необходимо да бъдат запазени всички влажни зони (малки езерца и дерета) в сегашния им вид, тъй като те са от изключителна важност от гледна точка на :
  

• 
  места за размножаване за всички осем вида земноводни (табл. 1.) и обикновената блатна костенурка;
  
• 
  постоянна среда за живот на 4 вида земноводни (Южен гребенест тритон, Малък гребенест тритон, Жълтокоремна бумка и Голяма водна жаба) и 3 вида влечуги (Обикновена блатна костенурка, Сива водна змия и Жълтоуха водна змия).
  

• 
  Да не се използват органични или неорганични торове в близост до водните басейни с цел избягване на еутрофикацията на влажните зони;
  
• 
  Дъбовата гора намираща се от западната страна на района да се запази непроменена;
  
• 
  Преди извършването на почвоподготовката и започване на строителството, инвеститора да уведоми РИОСВ - Хасково, за да може да бъдат събрани сухоземните костенурки в района и преместени на подходящото място в близост до дадената територия с цел предпазването им от директно унищожаване.
  

Мерките за въздействие върху ландшафта за разглежданите имоти, ще се изразят в планиране и съгласуване с инстанциите действия за изграждане на добре организирана територия за възстановяване и рекреация.

Не се налага предприемане на конкретни мерки, тъй като защитените територии и зони са разположени на разстояние от 5 до 22 км и няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение.

При реализацията на инвестиционното предложение по време на строителството, изкопните работи да се извършват в съответсвие с чл.18 от Закона за паметниците на културата, като се спре временно строителството и се посочат конкретни мерки за съответният обект.

Растителните отпадъци ще се изнасят на отредена площадка /в района на обекта/ за последващо ополотворяване.

Излишните земни маси ще се ползват за рекултивация на стари сметища, в съответствие с общинската програма за управление на отпадъците.

Необходимо е възложителят да оборудва обекта с необходимите съдове за разделно събиране на отпадъците,чрез внедряване на система. Да сключи договор с фирма по чистотата за извозване на отпадъците при експлоатацията на комплекса (смесените битови отпадъци и приравнени към тях). За останалите отпадъци е необходимо да се предават на лица притежаващи разрешители по чл.12 от ЗУО, като опасните се предават на лицензирани фирми за обезвреждане.

По отношение на отпадък – утайки от ПСОВ е необходимо да се третират до степен годни за оползотворяването им.

За цялостно управление на дейността с отпадъците е необходимо да се изготви програма за управление на отпадъците.

След засяване на терените с тревни смеси да се извършват необходимите анализи за индентификация на болести по растенията и вредители и се определи необходимостта от третиране. При доказване необходимостта ще се използват препарати за растителна защита. При третиране на тревните площи е необходимо да се анализират проби от подземните води и от водните площи.

Използването на торове и препарати, да се извършва по определени схеми, под контрола на специалисти за спазване точното дозиране.

Препаратите и торовете да се съхраняват разделно в заключващи се помещения на разстояние не по-малко от 15 м от най-близката сграда. Подовете трябва да са химически устойчиви и хидроизолиращи.

Всеки склад трябва да разполага със списък на съхраняваните препарати.
6.9.3. Шум и вибрации
Необходимо е да се предприемат допълнителни мерки за намаляване нивото на шум достигащо до защитените зони.

При изграждането на жилищни сгради следва да се предвиди тяхното разположение на възможно по-голямо разстояние от източниците на шум, да се предвидят шумоизолационни мазилки, подходящи дограми и др. Изтеглянето на основното движение по периферията на жилищните зони е задължително условие.

Такива мерки могат да бъдат подходяща настилка на пътищата. Особено добре влияе дървесна и храстова растителност, която се предвижда по периферията на целия комплекс и която трябва да се уголеми до възможните граници, като се степенува ниска и висока по посока разпространението на шума към защитените райони. Добро разположение на зелените маси води до намаляване на шума от порядъка на 7÷8 dB. Като радикална мярка за предпазване на защитените места се препоръчва поставянето на шумозаглушителни пана по протежение на автомобилния път които да бъдат изработени от шумопоглъщаща материя, съобразно атмосферните влияния на околната среда.

Що се отнася до шума от автотранспорта по вътрешните улици с разпределение на автомобилите в различните посоки се очаква нивото на шума да бъде значително по-ниско (броя на МПС значително ще намалее). Въпреки това и там е възможно да се наложи прилагането на някои мерки за намаляване на шума – по-голямо отстояние от уличните платна, по-широк тротоар, съобразена пътна настилка.

Изграждането на подземни и надземни паркинги, каквито се предвиждат решава в много случаи радикално проблемите с шума, но трябва да се вземат мерки за подходяща настилка на откритите паркинги. Такива са настилки от естествени материали (тревни площи и тревни фуги), поставяне на шумозаглушителни огради около местата за паркиране.

Необходимо е да се вземат мерки в случаите, за които продължава излъчването на шум по време на почивки. Проектирането, разположението и правилното използуване на строителните машини и съоръжения трябва да бъдат такива, че по възможност да оказват най-малко влияние на съседните СМР. Могат да се използуват технически средства изброени по-долу:

• 
  защитни преградни ограждения;
  
• 
  намаляване на структурния шум;
  
• 
  ограничаване продължителността на въздействие на шумните процеси до възможни граници;
  
• 
  организация на работното време;
  
• 
  ограничаване местата и достъпа до тях, където нивото на шума е над или близо до граничните стойности на експозиция на шум.
  

1. 
   наблюдения включващи определяне числената стойност на вибрациите.
   
2. 
   Изисква се от завода-производител информация за нивото на вибрациите на производството.
   
3. 
   Продължителността на въздействие на вибрациите трябва да се намали до минимум съобразно технологичния процес.
   
4. 
   Определя се най-доброто работно място по отношение на вибрациите.
   
5. 
   Прави се изследване за заместващо работно оборудване, като се вземат предвид постиженията на техническия прогрес.
   
6. 
   Подходящо работно облекло, предпазни виброзащитни ръкавици, достатъчно време за почивка.