Конкурентоспособност на национално-културна общност в Япония
Жертвоготовност / нежертвоготовност
Изтегляне 497.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Възпитание на подрастващото поколение
- Придобиване на обществено положение
- Организационно поведение и управление
- Напористост (твърдост и мекост) Особености на напористата (твърда / мека) култура на населението в Япония
- Заключение – изводи и препоръки.
- Критерии за конкурентоспособност Hi Aib Aif
Жертвоготовност / нежертвоготовност.
Жертвоготвоността в Япония основно се свързва с учението на конфуцианството. Този термин идва от древно китайския философ Конг Дзе. Той е описал принципите на доброто поведение. Така описаните принципи за добро и достойно поведение са били преподавани в течение на 2500 години във висшите общества на далекоизточните народи и по този начин оказали влияние върху културата, като са подсилили онова, което тя е имала поначало. В някои страни като Олония един от принципите и на древнокитайската култура, е че „подчиненият дължи безприкосновена вярност и изпълнителност на господарят си” е бил налаган по жесток начин. Всеки който се е отклонявал от този принцип , просто е бил унищожаван физически. Обобщавайки всичко казано за източната култура, можем да кажем , че има една съществена особеност, която се нарича жертвоготовност. Това означава , че нейните представители са готови да работят много и то старателно, за малко пари. От гледна точка на всички останали култури ,западни или не, родови или безродови, бедни или богати, това е неразбираемо, защото представлява безсмислена жертва на време и усилия, но японците не мислят така.
Следвайки неизменно традициите си японците възпитават децата си в духа на жертвоготовността. Вярност, лоялност и готовност за саможертва са ценности, познати на островните жители още от времената, когато самураите са били готови до последния си дъх да следват и защитават честта на своя господар. Освен това японците никога не са живели с химерата, че имат стабилна почва под краката си. Земетресения, тайфуни и цунамита са неразделна част от тяхната цивилизация и затова те са наясно за преходността на тленното. Най-ценното шинтоистко съкровище - Великият олтар Исе - всеки 20 години бива разрушен и след това отново трябва да бъде издигнат. Жертвоготовността е един от най-важните фактори за постигнатото от японския народ – мисълта за благото на държавата пред своето собствено е дало плод в лицето на една от най-силните икономика на света, която успя да преживее опустошителни природни стихии и заплаха от ядена катастрофа.
Японците работят много и усилено. В Япония служителите имат не повече от 10 дни годишен отпуск, дори и по-малко. Освен това прави лошо впечатление, ако човек не жертва няколко от тези дни за компанията, в която работи. Но очевидно това не е проблем за тях. Безспорно е, че жертвоготовността им се преплита и с работохолизма. Фактът, че японецът не очаква никакво допълнително материално възнаграждение за старанието си или за извънредно изработеното време говори не само за жертвоготовната му и работохолична природа, но и за това, че той изпитва удоволствие от вършената работа. Японците се задоволяват със сравнително малко потребности. Това твърдение е обосновано от факта, че Япония и Сингапур са на първо място в света по спестявания по глава от населението. Пестеливостта, препоръчвана от Конг Дзе преди 2500 години, и днес е основна черта на далекоизточните култури. Американците например са добре известни с това, че обичат не да спестяват , а точно обратното, да живеят на кредит. Основната ценност сред японците, заявена от самите тях, е да имаш малко желания. Очевидно това обяснява достатъчно добре защо ги наричат жертвоготовен народ. Малкото желания се отнасят до материални придобивки, не до работата и постигане на цели в нея. Философията е “желай да работиш много, но не пожелавай големи материални награди”.
Това, в което най-вече се изразява жертвоготовнаостта в управлението, е използването на цялата енергия и способности на мениджърите за просперитета на фирмата. Те не са задължавани от никого да са толкова педантични в работата си, но такова е тяхното възпитание и възприятие за изпълняваната от тях дейност. Те са готови да пожертват свободното си време или време, което да прекарат с близки и роднини, но да свършат планираната от тях работа на време. Жертвоготовността в Япония е изконна добродетел и на тези, които не я притежават или отказват да я възприемат, не се гледа с добро око.
Жетрвоготовността в Япония е наистина феноменално явление. Невероятно звучи фактът, че японският народ успя да се справи с връхлетелите го природни стихии и последвалата беда с ядрената централа Фукушима през март 2011 г. Поредното потвърждение за самоотвержената смелост на японците са "героите на Фукушима" - 50-те мъже, които се борят срещу фаталната авария с ясното съзнание, че шансът им за оцеляване е почти нулев. Неколкократно тези мъже са сравнявани с полицаите и пожарникарите, осмелили се да влязат в сградата на Световния търговски център на 11 септември 2001 година. Подобна саможертва даде своя резултат като аварията в централата постепенно бива овладяна, макар и известна опасност все още да съществува. Месеци след опустошителните бедствия в Япония страната е във възход. Силен икономически растеж отбеляза икономиката на страната през третото тримесечие на годината. В периода юли – септември 2011 г. прирастът на икономическата продукция на островната държава е 1.5% на тримесечна и 6% на годишна база. След като предходните три тримесечия бяха белязани със спад, предварителните данни на японското правителство показват постижение, което никой не очакваше. Според японски коментатори, то на първо място говори за възстановяване на веригите на доставките след земетресението на 11 март, довело до ръст на производството и консумацията. Силният импулс в японската икономика дойде в първите летни месеци на годината. Данните за износа и особено за промишленото производство, отбелязало 4% спад в през септември, вече показват забавяне. Така че силното трето тримесечие е може би прелюдия към рязко падане на БВП през четвъртото. Икономистите на Financial Times и BBC също така отбелязват, че икономиката на Япония остава уязвима от кризата в Европа и забавянето в САЩ. Заедно с това те напомнят, че много често японското правителство драстично ревизира първоначалните си икономически статистики. Но всички тези дежурни коментари не могат да скрият, че една икономически развита държава, по-известна с дефлационните си процеси и нулеви лихви, регистрира 6% годишен прираст. Рецесията от 2008/09 г. продължи доста по-дълго в Япония. Според ревизираните днес данни, Q4 на 2010 г. е със 0.7% икономически спад, същото е понижението през Q1 на 2011 г., а през Q2 понижението на БВП се забави до 0.3%. И изведнъж – 1.5% тримесечен растеж през Q3. Този ръст се дължи най-вече на частното потребление. Публичното потребление е било слабо през разглеждания период, като правителствените инвестиции са намалели с 2.8% на тримесечна база. Но частният сектор е отбелязал много съществено увеличение, което е отговорно за 1.1% от растежа, докато нетният износ формира останалите 0.4%. Тоест държавните разходи за възстановяване на инфраструктурата – стотици километри опустошен бряг по източните брегове на страната – не са били решаващи за разглеждания икономически скок. Според експерти, държавните инвестиции тепърва ще нарастват в следващите месеци. Очевидно компаниите, които са се сблъскали със смущения в производствените процеси след земетресението, бързо са поправили щетите. Японските предприятия са едни от най-големите спестители в страната и разполагат с парични резерви за стотици милиарди долари. Инвестициите не са се забавили и са оживили икономиката. Също така, финансово силните домакинства в азиатската икономика са развързали кесиите си и най-вероятно са показали не само бързина в поправянето на разрушенията, а и солидарност в тази силно колективистична капиталистическа система. В този ключов момент, правителството оказва сериозна подкрепа за производителите, като със стимули за десетки милиарди ги насърчава да оставят производствените си мощности в Япония, вместо да ги прехвърлят в други страни. То ги обезщетява и заради скъпата йена, която подкопава печалбите от експортните пазари. Японската централна банка интервенира масивно на пазара, за да смъкне стойността на йената, макар че тази тактика все повече изглежда безполезна в дълъг период. Преди няколко месеца долната камара на парламента на Япония прие план на стойност 12 трилиона йени /155 млрд. долара/ за възстановяване на щетите от земетресението; очаква се парите ефективно да потекат в началото на следващата година. Така че стимулите за БВП ще продължат и може би ще компенсират „изпускането на парата“, което се наблюдава от август насам. Рестартът на икономиката на Япония е много силен и е възможно да се потвърди източната поговорка, че кризата е възможност: възстановяването след земетресението слага край на рецесията. Що се касае до мрачните западни коментари за лошите японски перспективи, за тях Япония от десетилетие е сякаш абонирана.
В японското общество мъжете са по-устремени към успех и поставят професионалната кариера над семейството. Имат засилена склонност да се включват в съревнования и да показват, че са нещо повече от другите. Тези особености са доста по-слабо изразени сред жените, за които е характерно да проявяват отстъпчивост, сътрудничество, състрадателност залягат на личните отношение и ценят семейството повече от професионалната кариера. Тези общества се наричат мъжествени. По принцип понятието мъжественост-женственост се бърка с наличието или отсъствието на права у жените. Всъщност женските права и равноправие нямат нищо общо с мъжествеността. Редица мюсюлмански страни се определят като женствени. В тях например на мъжете е позволено да изразяват болка и скръб, дори да плачат – типични проявления на културната женственост. Затова Минков предлага културната дихотомия да се разглежда като твърдост-мекост, или напористост-отстъпчивост.
Твърдостта и мекостта водят до редица културни особености. В твърдите и напористи култури като японската децата се възпитават в дух на съревнование и себедоказване. Развива се убеждението, че човек не само може да е господар на съдбата си но и трябва, длъжен е да успее. Следствията от възпитание в твърдост за отделния човек са силно изразеният стремеж към постижения, подвизи и невероятни прояви, които веднага получават широка гласност, за да са пример и урок за останалите (типичен пример е Япония). За тази култура е характерна липсата на взаимопомощ в ситуации, които налагат съревнование – това е обяснението защо японските студенти считат за непростим грях преписването и подсказването по време на изпит. Според тях е изключително глупаво от твоя страна да помагаш на твой конкурент да постигне успех, ако можеш да го победиш. В твърдите култури като японската се развива работохолизъм и свръхамбициозност.
Следствията от възпитанието в твърдост и напористост за обществото са липсата на състрадание и дори безчувственост към безработните, уволнените и просяците, както и дълбоките социални неравности. Японците обаче са безчувствени само към онези, които не споделят културните ценности на мнозинството – именно такива са уволнените, базработните и бедните млади или здрави хора. Според японеца те не са достатъчно амбициозни или способни да си намерят добра работа, следователно не заслужават състрадание. Самите те са си виновни. В твърдите страни съществува и доста сурово отношение към престъпниците – често има смъртно наказание или много тежки присъди. В същото време в Япония се харчат огромни суми за образование и здравеопазване, защото те правят хората способни да се съревновават и доказват. Съществува негативно отношение към всички, които са постигнали нещо без собствени усилия – тези, които получават големи наследства не само са обект на неодобрение, но и са облагани с много високи данъци. Родителите, дори свръхбогатите милионери, карат децата си да работят през лятото. Според японците подареното разлага човешкия дух, затова децата от рано трябва да се научат на труд и себедоказване. Тази тенденция е развита във всички индивидуалистични страни, но е обострена до краен предел в САЩ и Япония, нещо, което шокира членовете на колективистичните култури. В твърдите култури съществуват предразсъдъци за мястото и ролята на мъжа и жената в обществото, както и модели за мъжко и женско поведение. Мъжът трябва да бъде корав, да не плаче и да не показва емоция, силен, агресивен, напорист , а жената да е добра домакиня. В твърда Япония мъжете трябва да говорят насечено и агресивно, а жените да чуруликат и никога не повишават глас.
Напористостта у колективистичните култури обаче проличава при междуфирмените отношения. Чуждата фирма е чужд род, затова можем към нея да си позволим коравост и жестокост, дори желание за унищожение. Въпреки, че японците се възпитават в дух на твърдост спрямо другите фирми, избягват себеизтъкването над членовете на колектива, рода, класа. Изследвания установяват, че японските мениджъри повишават глас при преговори с чужди фирми, но се държат особено спокойно и почтително ,когато преговарят с роднини или приятели. Твърдостта в тези култури проличава и в поведения и нагласи, които не са пряко свързани с работата, или са насочени извън колектива.
Свръхизразената твърдост на Япония може да се обясни със съчетанието на няколко културни особености. Япония са силно индивидуалистична, себеудовлетворяваща се, спокойна култура, развила и силна вътрешна причинност. Индивидуализмът учи хората да вярват, че всеки е отговорен да преследва целите и успеха в живота си, а не да разчита на роднини и приятели. Всички хора се раждат равни имат еднакви шансове за развитие, независимо от потеклото им. Вътрешната причинност учи, че отговорността за успеха или неуспеха е само и единствено у индивида. Ако той е неуспял, значи е неспособен, и следователно не заслужава състрадание. Ако някой служител не се справя добре с работата си, моментално е уволняван. Заедно индивидуализмът и вътрешната причинност са основна предпоставка за засиления работохолизъм у японците. Именно тези явления са в основата и на икономическия просперитет на страната на изгряващото слънце.
В заключение можем да обобщим, че Япония се характеризира като родова държава. При японците надделява вътрешната причинност – те търсят причините за това, което им се случва, независимо дали то е хубаво или лошо, първо у себе си. Подобно на повечето съвременни развити общества и в японското се наблюдава неравновластие, което както видяхме може да има своите хубави и лоши страни. За съжаление японците спадат и към тревожните народи. Въпреки това обаче те се стараят да превъзмогнат тази своя характерна черта и усилията им видимо се оправдават в поколението, което японците оставят след себе си, и успехите, които постигат. Добре известно е, че японците са сред най-жертвоготовните народи. Само народ с подобна ценностна система би се жертвал без да се замисли за благото на страната си и населението й. Подобна жертвоготовност успява да гарантира челни позиции на японската икономика на световно ниво. В интерес на истината обаче страната едва ли щеше да е постигнала толкова много, а и да продължи да постига, ако не беше напориста и твърда държава подобно на Щатите. Конкуренцията сред хората тика напред не само отделните икономически обекти, но и икономиката като цяло. Това я прави една от най-успешните държави в света, дори и в условия на икономическа или бедствена криза. В таблицата по-долу ще посочим критериите за конкурентоспособност на Япония, основавайки се на проведения в изложението анализ на страната.
Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> Конкурентни%20предимства%20в%20туризма Lekcii -> Глобализация на търговията тенденции и влияние върху българския пазар Lekcii -> Изложение описание на обекта и предмета Lekcii -> Т е с т №1 за провеждане на изпит (іv-2005 г. Ббо) Lekcii -> “top rope”, “all free”, “yo-yo”, “red point”, “flash”, "on sight" и “solo” Lekcii -> Скалното катерене Lekcii -> Управление и контрол на качеството в туристическата фирма – общи постановки качеството в туризма като обект на фирмено управление Lekcii -> Професионална автобиография Lekcii -> Сигурност във фирма за разработка на Конкурентни%20предимства%20в%20туризма -> 2. описание на бизнеса Изтегляне 497.66 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
