Творческата история на книгата „Бай Ганьо”

• 
  дочутите още в детството истории за „подвизите” на българи, озовали се в чужбина, които Алековият баща - търговец от голям мащаб, разказва;
  
• 
  срещата на Чикагското изложение с един от прототипите* на бай Ганьо - продавачът на розово масло Ганьо Сомов;
  
• 
  бруталното и безнравствено поведение на Стамболовия прокурор Ганьо Чолаков, поискал смъртна присъда за своя благодетел митрополит Климент (писателя Васил Друмев, чието духовно име е Климент) поради факта, че последният се е обявил срещу диктатурата на Стамболов;
  
• 
  принадлежността на Алеко към неформалния кръг „Весела България”, състоящ се предимно от интелектуалци с европейско образование и поведение (част от техните имена са споменати като разказвачи на Бай-Ганьовите истории).
  

Теза № 1
По своята жанрова определеност книгата е роман, защото:

• 
  всеки отделен разказ може да бъде възприет като отделна глава на роман;
  
• 
  във всички ситуации е налице един главен герой, представите за когото се изграждат постепенно и последователно;
  
• 
  произведението има единен творчески замисъл - да открои актуални социално-политически, културни и нравствени пороци и да ги отрече чрез силата на смеха и сатиричното изобличение.
  

Подобна теза обаче поражда и следните възражения:

• 
  книгата не съдържа традиционните сюжетно- композиционни характеристики на класическия роман – липсва система от събития, изградена въз основа на причинно-следствени или хронологически връзки; не може да се твърди, че произведението откроява „важни събития” или представя многостранна картина на живота; отсъстват и традиционните сюжетни звена: експозиция, завръзка на действието, кулминация, развръзка;
  

• 
  героят не е представен цялостно - той дори няма своя биография или подробна и постоянна физиономичност;
  
• 
  връзките на Бай Ганьо със света не са обхванати в пълнота.
  

Теза №2 По своята жанрова определеност книгата е набор от анекдотични истории, защото:

• 
  в подзаглавието е налице определението „невероятни” („невероятни разкази”) - подсказва наличието на известно преувеличение, което е сред белезите на анекдотичността;
  
• 
  разказваните случки са с комичен характер;
  
• 
  повествованието се базира на отделни истории, всяка от които има свой разказвач
  
• 
  разказването често протича в шумна и весела среда, сред компания от близки приятели.
  

Теза №3 По своята жанрова определеност книгата представлява цикъл от фейлетони, защото:

• 
  в подзаглавието е упоменат изразът „съвременен българин”, като по този начин авторът сам насочва към актуалността на всички явления, изобразени в нея - особеност, присъща на фейлетонната жанрова специфика
  
• 
  представените актуални явления имат негативен характер
  
• 
  реакцията на повествователя спрямо изобразените негативни актуални явления се изразява в атакуването им чрез средствата на комичното;
  
• 
  образът на главния герой - Бай Ганьо - е обобщен и типизиран; представен е като въплъщение на изобразените съвременни негативи
  

Единственото възражение спрямо тази теза е, че у Бай Ганьо за разлика от класическия фейлетонен герой се наблюдава известна еволюция – от безобиден карикатурен продавач на розово масло той „израства” до социално зловредна фигура. За някои изследователи това е достатъчно условие за усъмняване във фейлетонната жанрова определеност на творбата. Всъщност обаче противоречие няма. Макар и представян в различни ситуации, героят е един и същ - просто едни обстоятелства способстват изявата на едни черти от неговия облик, а други - по-различни, непроявявани до момента.