1. Псевдонимът Щастливеца - самоирония и/или самопризнание Алеко Константинов подписва фейлетоните си, публикувани в периодичния печат, с псевдонима Щастливеца в момент, когато е изгубил почти цялото си семейство, работата си (за пореден път!) и е преследван от политическите си противници. Съществуването му е твърде проблематично - принуден е да живее в свят, който е меркантилен*, груб и управляван от байганьовци. Така погледнато, изборът на подобен псевдоним е очевидно израз на прословутото Алеково чувство за хумор. От друга страна обаче, в една от изповедите си („Страст”) писателят заявява, че е щастлив, защото има чиста съвест. В този смисъл, псевдонимът му сякаш издава сериозното отношение на Алеко към опорите на неговото съществуване, а те са:
2. Съвестта на нацията След трагичната смърт на Алеко се появяват много материали, разискващи мястото му в българското общество и в литературата. Мненията се обединяват около извода, че битката си с грозното и пошлото в обществения живот на България той е водил не само със средствата на хумора и сатирата, но и с личния си пример. Наложил на самия себе си високи нравствени и граждански критерии на поведение, Щастливеца се превръща в жив упрек към всеки, който не отговаря на тях.
3. Принципът на негатива и позитива Ключ към разбирането на Алековата личност и на отношението автор-герой в книгата „Бай Ганьо” е прословутата теза на проф. Иван Шишманов: „Вземете опакото на бай Ганя и ще имате Алека.” Съпоставката е изведена в 6 пункта:
„1. Колкото бай Ганю е прост, груб, циничен, нечистоплътен, толкова Алеко беше тънка, деликатна, срамежлива натура, а външно един напълно културен човек в най-добрия смисъл на думата.
2. Колкото бай Ганю е груб, неучтив, толкова Алеко беше мек и вежлив.
3. Колкото бай Ганю е скъперник и мисли само как да „удари келепира”, „кьоравото”, толкова Алеко беше безкористен и щедър. Той не мразеше нищо повече от скъперничеството.
4. Колкото бай Ганьо е мнителен и подозира във всичко някаква задна цел, толкова Алеко беше доверчив до наивност.
5. Колкото бай Ганю е човек без всякакви скрупули и принципи освен тези, които осигуряват неговите най-груби лични интереси, колкото е той изврътлив, цял ветропоказалец, толкова Алеко беше твърд в своите начала и не отстъпваше от веднъж вече взети решения и позиции.
6. Колкото бай Ганьо е самоуверен и се води от началото: от нищо да не се удивлява, за да не го вземат за много прост, толкова Алеко беше скромен и неуверен в себе си.”
