2. Бай-Ганьовите клонинги В логиката на произведението Бай-Ганьовото поведение не остава изолирано явление. Все едно дали е в Европа, или в родна среда героят неизменно има своеобразните си двойници - в чуждата действителност това са студентите Асланов, Бодков, Димитров, а след завръщането му в България - Гуньо Адвокатина, Гочоолу, Дочоолу.
3. Типология на героя - тези и контратези Като типаж образът на бай Ганьо се оценява различно от изследователите. Съществуват следните тези и контратези:
Първа теза: Героят е реалистично обрисуван представител на определена социална прослойка в конкретен исторически момент. Той олицетворява „рицаря на първоначалното натрупване на капитала” от 90-те години на Х/Х век.
Контратеза: Мантатилтетът на героя, житейското му кредо*, социалното му поведение са присъщи на хора с различен обществен статут* и се срещат в българския свят и в по-късни времена.
Втора теза: Героят е реалистичен образ, средоточие на негативните страни в националния ни характер; той е олицетворение на българина изобщо.
Контратеза: Името на героя - Балкански, загатва общобалканския характер на културните сблъсъци и проблеми, пред които е поставен персонажът по време на пребиваването си в Европа.
Трета теза: Героят не е правдоподобен, а измислен, анекдотичен герой.
Контратеза: Неуместно е да се пренебрегват националният колорит на героя и конкретната историческа ситуация, в която е поставен и разгледан от самия автор - още подзаглавието на творбата акцентира тази определеност („невероятни разкази за един съвременен българин”)
Четвърта теза: Героят е събирателен образ, изразяващ негативните страни на националния живот във време на преход.
Това е тезата, която досега сякаш не е намерила своя убедителна контратеза. Самата практика доказва, че байганьовският модел - нахалство, безскрупулност, меркантилност*, користолюбие*, келепирджилък, политическа безпринципност, спекулативност - са в основата и на съвременната социално-политическа нагласа.
