9. „Защотомладите народи, както и младите хора са поети” Главата „Пробуждане” изразява историческия смисъл на въстанието така, както го е разбирал Вазов. Според него, „Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело Освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство, народите - срам, историята - престъпление.” Единствено поетите биха разбрали неговия смисъл - заради духа на въодушевление и опиянение, завладял „кротките анадолски абаджии”, заради превращението им от рая в хора на историята, заради наивната, но респектираща и впечатляваща амбициозност на тяхното дело (текстологична връзка с одите „Кочо”, „Опълченците на Шипка”, „Левски”).
„Де е българското?” („Дядо Йоцо гледа”)
1. Разказът като средоточие на традиционни за Вазовото творчество теми, мотиви и идеи Творбата излиза за първи път през 1901 г. - в сборника с разкази „Видено и чуто” В собствения си контекст, а и в този на цялостното Вазово творчество тя търси отговор на въпроса „Де е българското?”. Намира го в следния аспект: българското е в съхранената идеалистична представа за родното; в умението то възторжено да се възкресява и пази в душата; в готовността да се съпреживява празнично и да се пази от посегателствата на делника.
Основен мотив в разказа е този за загубения национален идеал – дядо-Йоцовите съселяни не възприемат свободна България така, както слепият старик; ако за него тя е опияняващо преживяване, за тях тя е даденост.
Изпитали разочарованията на вече свободни хора, чийто свят с нищо не се е променил, дядо-Йоцовите съвременници са равнодушни към символите на нова България. Апатията и равнодушието (констатирани и в „Линее нашто поколенье”) са обхванали душите им, защото животът в малкото планинско селце е оскъден и труден (подобно на живота, разкрит и в „Елате ни вижте!”). В него няма даскал (защото няма училище), няма поп (защото няма църква), няма и стражар, защото няма община. Умовете на хората тънат в тъма (обикната многозначна Вазова метафора, но употребена в конкретния случай с негативна характеристика); съзнанията им са безпросветни, сърцата им - несгрети от надежда, съществуването им - недокоснато от идеал.
