2. Във вторатачаст на книгата Във втората част на книгата героят претърпява известно преобразяване - от „простичък” и „лукавичък хитрец” той се превръща в обобщаващ образ на общественото зло. Променя се и отношението на повествователя - насмешката, иронията, добродушният хумор отстъпват място на сатиричната злъч и сарказма. Но въпреки това повествователят продължава да се надява, че героят може да бъде нравствено опитомен: „…но желаях да направя един опит дали е възможно да накарам тази нещастна рожба на обстоятелствата да съзнае всичкия ужас на своята постъпка”.
3. Функция на разказвачите: В първата част на книгата те олицетворяват положителните носители на българското, представителите на неганьовската България. Натоварени са и със специфични защитни функции - да смекчат ефекта от представянето на техния сънародник пред европейците, да покажат „другото лице” на българския човек. Във втората част разказвачите постепенно минават на по-заден план, но се появява нов духовен антипод на Бай Ганьо - Иваница Граматиков, разпознаваем като биографичен двойник на Алеко.
Образът на Бай Ганьо
1. Същност на героя и средства за неговото изграждане Действената част от характеристиката на героя е концентрирана в определенията за него: „отвратителен скъперник, егоист, лукав хитрец, лицемерен експлоататор, грубиян и простак до мозъка на костите”. Но тя не е достатъчна, за да се придобие пълна представа за същността на Алековия герой. Защото според автора у Бай Ганьо съществува и друг потенциал - все още ненамерил проявлениене. Той е загатнат във вече цитираната хипотеза „...злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив — главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи.”
Средствата, чрез които е обрисуван образът на героя, са свързани с косвените и преки характеристика. И в двете на части на произведението Бай Ганьо се „саморазкрива” - чрез поведението си, речта си, взаимоотношенията си с другите герои. Преките авторови характеристики имат по-ограничено присъствие.
