1. Липсата на идеали – лични и обществени Довчерашен роб, българинът получава свободата да участва в изграждането на собствената си национална държава. Той обаче развива деятелност тип „Бай Ганьо”. Скептичен* и недоверчив към властта, той се затваря както преди в своя малък битов свят и губи, както казва Алеко, „вярата в себе си и в съдбата си”; превръща се в "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост” човек. „Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...” - това е според Алеко истината за неговия следосвобожденски съвременник.
Разбира се, съществува и една друга, неганьовска България, но тя е представена от ограничен кръг хора. Принципът, който ги обединява, наподобява клубния - само изолирайки се от масовата посредственост и бездуховност, „другите” хора на България могат да се предпазят и опазят от действията на ганьовците. И макар че, докато Бай-Ганьовите събратя вилнеят и дават тон на обществения живот, те само тънат в „сладко far niente” (безделие – италиански език) - присъствието им само по себе си е оптимистична тенденция. Разбира се, има и такива, които са готови да се изправят „лице в лице” с Бай Ганьо и неговите поддръжници - като Иваница Граматиков например. Той не се бои да противостои на новоизпечения користолюбив и безпринципен политик в лицето на Бай Ганьо, нито на шайката му от наемници с цветисти и красноречиви имена: Адамчо Копоя, Серсем-Пециното Копеле и Данко Харсъзина. Граматиков губи изборите, но все пак участва в битката - съпротивата му е съпротивата на идеалиста срещу политическата бруталност. И в това е единствената надежда, че има и други българи...
2. Морално-етични проблеми Превръщайки образа на Бай Ганьо в средоточие на актуалните български нравствени, социални и политически пороци, Алеко изгражда персонифициран облик на съвремието си. Определящите черти на това съвремие са бруталността, користолюбието, безпринципността - морална, гражданска и политическа. В поведението на Бай Ганьо те се преплитат. Героят е груб и безпардонен* - издава вестник, за да може да „напопържа” публично всеки честен демократ; стреми се да извлече максимална полза и от хората, с които се среща, и от ситуациите, в които попада. Всеки, когото може да излъже, за него е „ахмак”; политическите му пристрастия са пряко зависими от потенциалния келепир, обвързан със съответната партийна принадлежност. Той не се срамува нито от простотията и арогантността* си, нито от гражданското си хамелеонство*. Без нравствени убеждения, без твърди принципи на поведение, Бай Ганьо се чуди на кой Господ да служи и възкликва: „На маймуни ни обърнахте, да ви земе дявол, с маскари…”. Нито за миг той не се замисля дали вината за това затруднително положение не е у него самия. А и не би могъл, защото, лишен от себеуважение и нравствено достойнство, героят не може да проумее низостта на постъпките си.
