П. К. Яворов (1878 – 1914) 1. Житейска биография Яворов е роден в гр. Чирпан в семейство с ограничени финансови възможности. Учи в родния си град и в Пловдив, не завършва гимназия, издържа се сам. Работи като телеграфист на различни места, последно в Анхиало (Поморие). Изпраща свои творби на сп. „Мисъл”. Поканен е за негов сътрудник и в началото на века се мести в София. Близо две години - до разгрома на Илинденско-Преображенското въстание, пряко участва в македоно-одринските революционни борби. След потушаването на въстанието изпада в продължителна душевна криза. Трагичното самоубийство на съпругата му Лора Каравелова през 1913 г. го кара да направи опит за самоубийство - неуспешен! Следва една ужасна година на самота, отхвърленост, подозрения за убийството на Лора. През 1914 г. прави повторен опит за самоубийство - този път успешен - и така слага край на живота си.
2. Мястото на Яворов в литературния процес Според поета Атанас Далчев: „Яворов внесе в нашата литература безкрайната тревога на „свръхземните въпроси”; безизходния кръг на страданията; призрака на смъртта, който превръща в призрак света; ужаса на самотата и още по-големия ужас на съзнанието, че никога и никъде не можеш да бъдеш сам; мотива на раздвоението. По отношение на формата новото, което донесе, беше музиката - едно невиждано дотогава разнообразие от звукови съчетания, от словесни обрати и движения; най-богатия синтаксис в нашия език. Пределно изгаряне в драмата на битието и словото.”
3. Трите лица на поета В различните етапи от житейската си и творческа биография Яворов проявява предпочитание към различни теми, но творчеството му е споено от общи мотиви и идеи.
Изявява се като:
социалист народник - създава творби, ориентирани към съдбата на селския човек, към социалната му и житейска безизходица („Градушка” , „На нивата” и др.);
певец на националните борби – създава стихотворения, провокирани от съдбата на малцинствени етнически групи („Арменци”) и от македонските националноосвободителни борби, („Заточеници”, „Хайдушки песни”) -
поет философ - стреми се да прозре абсолютната истина за съдбата на човека, за законите на битието, за тайните на универсума*; опитва се да дефинира принципите на човешкото привличане или отблъскване; проследява и изследва движенията на човешкия дух („Песен на песента ми”, „Песента на човека”, „Маска”, „Аз страдам”, „Две души”, „Шепот насаме”, „Нирвана”, „В часа на синята мъгла”)
