Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г



страница14/19
Дата16.05.2017
Размер3.6 Mb.
#21436
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Вторите ДВтова са тези, които произхождат от прилагането на ГП-ни норми – вземания на д-вата от наеми,продажба на д-вна собственост, отстъпване право на строеж, отдаване на концесия и др. подобни. Тук няма значение , че д-вата участва като равнопоставен субект. Получените средства от продажба или наеми следва да влязат в д-вния бюджет;

  • Третите ДВ – това са вземания от наложени юридически санкции като глоби, конфискации, отнемане в полза на д-вата;

  • Четвъртите ДВ – може да ги определим като налогови (данъчни) и неналогови (всички останали, които не са данъчни);

  • Петите ДВ – това са съдебни и несъдебни вземания.


    ГАРАНЦИЯ за изпълнението на ДВ :

    Гаранциите в тес.см.са съвкупност от правни положения, мерки и способи, които са визирани в ПН, които регулират финансово изпълнителното производство. Гаранциите имат за предназначение да обезпечат приложението на ПН за събиране на ликвидните и изискуеми ДВ.



    О.Ликвидност - представлява съвкупност от наличие на две обстоятелства: вземането е установено безспорно по основание и по размер!

    О.Изискуемост - това е правото на к-ра да изиска от д-ка да престира веднага, т.е. има настъпил падеж. При безсорчине задължения изискуемостта настъпва с възникване на задължението. Когато едно задължение има срок, то изискуемостта му е отложена напред във времето. Този срок може да бъде и конклудентен, т.е. да зависи от естеството на престацията, а може да бъде установен и изрично - на определен ден, или при настъпване на определено събитие. Гаранциите биват 2 вида:

    1. Първата категория гаранции се отнасят до ДВ, които са станали ликвидни и изискуеми, но още Д не е приложила принуда за тяхното събиране. Примерно за да осъществи дадена сделка с НИ, прехвърлителя /учредителя на ОВП/ следва да подпише декларация, че няма непогасени подлежащи на принуд.изпълнение ДВ (данъци, такси и др.) по чл.264,ал.1 ДОПК. Докато в самата данъчна оценка на същия имот данъчния орган вписва наличието или липсата на данъчни задължения. Гаранционния ефект на представяните декларации засяга и длъжностните лица /нотариусите/ ангажирани с прехвърлителната сделка.

    2. Втората категория гаранции в полза на Д се изразяват в привилегированото удовлетворяване на ДВ, когато успоредно с Д, в качеството си на взискател, се явяват като кредитори други ЮЛ или ФЛ (чл.136 ЗЗД). Общата привилегия на Д обхваща всички ДВ освен тия произтичащи от глоби.

    В новия ДОПК, сда предвидени “обезпечения”, на публичните вземания! Подлежат на обезпечаване установените и изискуеми публични вземания. Облезпечението се извършва когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането а публ.задължение, вкл.когато същото е отсрочено или разсрочено.

    О.Отсрочване - по искане на д-ка, подадено до компетентния орган /ДОПК/, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло до определен срок;

    О.Разсрочване - по искане на д-ка, подадено до компетентния орган /ДОПК/, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши на части, съгласно одобрен погасителен план.

    Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, в следните случаи:


    • По искане на органа, издал акта за установ.на публ.вземане;

    • когато не е наложено обезпечение или когато наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.

    За исканото обезпечение длъжника не се уведомява !

    Обезпечението се извършва чрез т.нар. обезпечителни мерки:



    1. налагане възбрана в/у НИ или кораб;

    2. запор на ДВещи и вземания на д-ка;

    3. запор на с/ките на д-ка;

    4. запор на стоките в оборот на д-ка.


    ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на ДВ :

    Според Гл.12 от ДОПК, ПИ на публичните вземания се допуска въз основа на предвидения в закон Акт за установяване на вземането. ПИ се предприема въз основа на:



    1. ревизионен акт, независимо дали е бил обжалван;

    2. декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/;

    3. актовете на органа по приходите с които е установил задължението (при несъответствия в подадената ДД или с които е е установил задължението (когато той следва да го установи въз основа на подадена ДД);

    4. постановление за принудител.събиране издадено от митнич.орган, независимо дали е обжалвано;

    5. влязло в сила наказат.постановление;

    6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата;

    7. разпореждания за събиране на суми по Акт за начет, издаден от органите на НОИ, независимо дали е обжалван;

    8. разпорежданията на публичните изпълнители, с което е наложил обезпечителни мерки на друго лице, което въпреки запор е платило или предало вещи на д-ка (това лице отговаря солидарно с д-ка за ДВ).

    Страните в производството по ПИ са: публ.изпълнител, длъжниците и техните наследници (както и ТЛ отговарящи за плащането задълж.на д-ка), ТЛ със самостоятелни права в/у обекти на изпълнението, и обезпечените кредитори !

    Публ.изпълнители са: служителите на АДВ и органте на НАП!

    ПИ се извършва по реда на ДОПК, и се използват следните способи :



    1. изпълнение в/у вземания и парични ср/ва в ТБ;

    2. изпълнения в/у парични средства и вземания на д-ка;

    3. изпълнение в/у ДВ, НИ и ЦК.

    Когато публ.вземане не се плати в законовия срок, то съответното изпълнително основание се изпраща на публ.изпълнител от АДВ по пост.адрес или седалище на д-ка!

    Публ.изпълнител пристъпва към изпълнение като е длъжен да изпрати съобщение, с което да даде на д-ка 7 днев срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да сочи изпълн.основание, номера на изп.дело и взискателя и да съдържа предупреждение към д-ка, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към ПИ. Ако са наличе няколко изп.основания за различни публ.вземания, то се образува едно изп.дло, като се осигурява отчетност за погасяване на всяко едно задължение!

    Ако не са наложени обезпечителни мерки /посочени по-горе/, то действията на публ.изпълнител запозчат с налагане на запор/ възбрана в/у тези права на д-ка срещу които ще се насочи ПИ.

    ПИ спира, с разпореждане на публ.изпълнител, като не се начисляват лихви за срока на спирането, при:


    • при поставяне на д-ка под запрещение, до назначаване настойник/попечител;

    • при отбиване на наборна военна служба от д-ка, както и при повикване за уч.сбор;

    • при смърт на д-ка, до приемане на наследството;

    • в др.случаи, предвидени в закон.

    По искане на д-ка, или решение на публ.изпълнител, когато има условия за прихващане, изп.производство се спира до приключване действията за прихващане, но за неповече от 3 месеца.

    Извършване на ОПИС - ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора/възбраната, то ПИ се извършва чрез опис. Публ.изпълнител насрочвна времето за съставяне на опис. Опис на НИ се извършва ако публ.изпъл.се увери, че веща е собственост на д-ка, което става в деня на налагане на възбраната. Описаната ДВ се оставя на д-ка. Ако публ.изп.прецени, че щета не трябва да се оставя на д-ка, той може да я предаде на пазач или да я остави на съхранение в определено от него място. НИ се оставя във владение на д-ка до извършване на проданта на същия.

    Описаната вещ се оценява по нейната пазарна ст/ст от самия публ.изпълнител. При ноебходимост може да бъде привлечен оценител, по списък на АДВ.



    Продажбата на ДВ се извършва чрез:

    1. публична продажба на постоянно определените места от АДВ; или

    2. чрез търг - с явно или тайно наддаване. Тази продажба се смята за действителна дори когато в търга участва един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена. Когато никой от наддавачите не внесе предложената от него цена, провежда се нов търг, като продажната цена на веща при новия търг се определя в размер 80% от началната тръжна цена на предходния търг. На всеки следващ търг цената се намалява с по 10 на сто, но не по.малко от 50 на сто. Когато на последния търг веща не е продадена, по искане на публ.взискател, тя му се възлага.

    Начинът за продажба се определя от публ.изпълнител. Всички разноски са за с/ка на длъжника - както по обезпечаването, така и по ПИ!

    ПИ се прекратява с разпореждане на публ.изпълнител, когато:



    1. задължението и разноските бъдат погасени изцяло;

    2. актът с който е установено публ.вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по надлежния ред;

    3. починалия д-к няма наследници или те са се отказали от наследството;

    4. публ.изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, а изпълн.способи са изчерпани;

    5. при изменение на АУЗадължение с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото ПИ е била събрана дължимата сума - равна или надхвърляща ДВ; тогава публ.изпъл.разпорежда връщане на надвзетата сума до р-ра определен в изменения АУЗ;

    6. по писмено искане на публ.взискател;

    7. е предвидено прекратяване на ПИ в закон.


    49. Изпълнение на държавните финансови вземания. Видове изпълнение. Принудително изпълнение на държ.вземания.

    При изпълнение на държ.вземания възникват две групи въпроси: за същността на изпълнението и за производството по изпълнението. От юридически аспект изпълнението се характеризира като стадии в процеса на осъществяване на правото; като задължително дейност на лицата, визирана в правната норма и при участието им в изпълнителното производство. Изпълнението на държавните вземания се извършва чрез доброволно плащане или чрез принудително събиране на дължимата сума. Доброволно изпълнение – от юридически аспект за такова изпълнение говорим след момента на определянето на държавното вземане по размер, когато то е станало ликвидно и изискуемо. Освен това трябва да бъде проявена воля за плащане от ЗЛ. Принудително изпълнение – метод за въздействие от държавата върху ЗЛ да ги застави сами да извършат визираните в правната норма действия или да търпят въздействието, упражнявано от държавния орган върху собствените си доходи и имущество, когато не подчиняват своите действия на разпорежданията на правната норма. Тази дейност се осъществява от Агенцията за държавни вземания /АДВ/, съгласно Закона за събиране на държавните вземания /ЗСДВ/. Агенцията организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от публичните изпълнители на НАП по реда на ДОПК; установява и събира определени със закон частни държавни вземания; представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, когато тя е кредитор с публични или определени със закон частни държ.вземания и др. Производството по принудително изпълнение обхваща способи и гаранции, които осигуряват събирането на държавните вземания. Оперативните органи по принудително изпълнение са: публичните изпълнители, съдия изпълнителите, министерствата и ведомствата. Основание за предприемане на принудително изпълнение е липсата на изпълнение или частично изпълнение. Предпоставки за започване на ПИ /изпълнителни основания/:



    1. Наличност на акт за изпълнение. Актовете могат да бъдат: ревизионен акт; декларация, подадена от ЗЛ с изчислени от него задължения за данъци и осигур. вноски;постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи; влязло в сила наказателно постановление; влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата; разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от компетентен орган при спазване на установения ред и форма. 2. Ликвидно и изискуемо изпълнимо право. 3. Покана за доброволно изпълнение.4. Липса на отсрочено или разсрочено държавно вземане.5. Изпадане в забава.

    Принудителното изпълнение се прилага единствено и след като са изчерпани способите на доброволно изпълнение – съобщение, с което се дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Страни в производството по принудително изпълнение са: 1. Публичния взискател 2. Длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и трети лица, отговорни за плащането на задължението на длъжника 3. Третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението / напр. съсобственици/ 4. Обезпечените кредитори. В производството по принудително изпълнение публичните изпълнители / служители на АДВ или НАП/ могат да искат съдействие от органите на МВР в рамките на правомощията им, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи. Действия в производството по ПИ: 1. Образуване на изпълнително дело – когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител на АДВ по постоянен адрес или седалище на длъжника , съответно в компетентната ТД на НАП или друг публичен изпълнител за образуване на изпълнително производство. 2. Започване на производството – когато задължението не е изплатено в 7-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, публичния изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава нов 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание /подлежащия на ПИ акт/, номера на изп.дело и взискателя, както и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще пристъпи към ПИ. При започване на производството публичния изпълнител може да извърши налагане на запор или вписване на възбрана с постановление върху вземания на длъжника или негови движими и недвижими вещи, както и да поиска от органите на МВР да забранят на длъжника да напуска страната; да не му издават или да отнемат издадените паспорти за преминаване на държ.граница; да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.3. Спиране на производството по ПИ става при: 1. Поставяне на длъжника под запрещение – до назначаване на настойник или попечител; 2. Отбиване от длъжника на редовната военна служба – до завършването и; 3. Смърт на длъжника – до приемане на наследството; 4. В други случаи – започнало изпълнение срещу трето лице /недлъжник/, което може да предяви иск за установяване на правото си. При спирането е налице започнало, но неприключило производство по ПИ. Същото се изразява в наличие на временна забрана за извършване на последващи изпълнителни действия като извършените до момента действия запазват силата си. 4. Възобновяване на производството–извършва се с разпореждане на органа по принудителното изпълнение след отпадане на обстоятелствата, поради което е разпоредено спирането. /напр. при приемане на наследството след дадения от районния съдия срок за приемане или отказ от него/. 5.Отлагане на производството-има за условие започнало и незавършено изпълнително производство. Извършените до момента на отлагането действия запазват силата си, но за периода на отлагането не могат да бъдат извършени никакви действия от органа по принудително изпълнение. Ако такива бъдат извършени те биха били незаконосъобразни. При отлагането се начисляват лихви за срока на отлагане, за разлика от спиране на производството, където не се начисляват такива за срока на спиране. 6. Прекратяване на производството-има две последици: а/ окончателно преустановява изпълнителните действия;б/ съставлява пречка за извършване на нови валидни изпълнителни действия. Основанията са изрично посочени в закона и могат да бъдат следните: когато актът , с който е установено публичното вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато починалият длъжник няма наследници или всички са се отказали от наследството; когато публичният изпълнител прецени, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани; когато задължението бъде погасено и др. случаи. Органът по принудително изпълнение вдига служебно наложените запори и възбрани като издава разпореждане в 7-дневен срок от изпълнението на посочените основания. В изпълнение на правомощията си по събиране органът по принудително изпълнение издава няколко вида документи: постановления, разпореждания, протоколи. Установеният принцип е, че за всяко предприето и извършено действие от него се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ПИ действия, както и издадените постановления и разпореждания, други документи, удостоверяващи изпълнението.

    Защита срещу ПИ – действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото ЗЛ пред изпълнителния директор на АДВ, съответно пред териториалния директор на ТД на НАП чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение. Жалбата не спира действията по ПИ, освен, ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено ПИ. Решаващия орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Решаващият орган в 14-дневен срок се произнася с решение, което може да бъде обжалвано пред ОС /от 01.03.2007г. пред АС/ по местонахождението на публичния изпълнител. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
    50 въпрос

    Способи за ПОГАСЯВАНЕ на ДФВземания

    Финансова амнистия. Прихващане, давностни и преклузивни срокове
    Освен чрезд изпълнение, ДФВземания могат да бъдат погасени и чрез други способи:

    1. Амнистия

    2. Опрощаване

    3. Давност

    М/у изпълнението и погасяването на ДВ има съществена разлика. Изпълнението се свежда до реално постъпване на ср/ва в бюджета. Докато амнистията или опрощаването са СПОСОБИ за ЗАЛИЧАВАНЕ на едно ликвидно и изискуемо вземане. Това налага да се проследи д/ето на способите за погасяване на ДВ.

    Способите за погасяване на ДВ са обусловени от х-ра на възникналите ФПО. Тези отн/я възникват под въздействието на ФПН, в която е отразена волята на законодателя. Оттук следва Първия ИЗВОД, че погасяване на ДВ не е възможно по пътя на договарянето. Следва Втория ИЗВОД - погасяването не е възможно и по отказ от страна на ДО от ДВ. Това е така, тъй като носителя на материалното право е Д. Затова органите, които я представляват не могат нито да се спогаждат с длъжниците й, нито да направят отказ от правото на ДВ!

    Д може да се откаже от материалното си право - да получи едно вземане, като това трябва да стане чрез акт на държавна власт. Такива актове са финансовата амнистия и опрощаването.

    ФИНАНСОВА АМНИСТИЯ - тя се постановява чрез закон. При нея се амнистира ДВ, а не ФС, от който се е родило ДВ. С оглед на това, ако на същото основание е възникнало друго ДФВземане и то изрично не е амнистирано, същото следва да бъде изпълнено от длъжника. Амнистията може да бъде:


    • цялостна или частична;

    • да засегне основното задължение или лихвите;

    • може да е условна (пр.ако до определена дата се платят лихвите - погасява се осн.зад).

    ОПРОЩАВАНЕТО - става с акт на Президента на републиката (чл.98 КРБ) и винаги се отнася до индивидуалното задължение на конкретно лице. Това му индивидуализиране го отличава от амнистията.

    ПОГАСЯВАНЕ по ДАВНОСТ - ДФВ могат да се погасяват и при условията на изтекла предвидена от закона давност. Когата става въпрос за гражданите, то техните вземания се погасяват в едни кратки срокове предвидени в съответните з-ни (пр.общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД - С изтичане на 5 год давност се погасяват всички вземания, за които з-на не предвижда друг срок; Докато вземанията за: възнагр.за труд, от обезщетения, неустойки, за наем, за лихви и други периодични плащания /пр.дивиденти/, се погасяват с ичтичане на 3 год давност! Но, когато става въпрос за ДФВ, давностнте срокове за погасяването им са значително по-дълги! Съобразно разпоредбата на чл.171 ДОПК - Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 год давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в з-н е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10 год давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, когато е трябвало да се плати публ.задължение, се погасяват всички публ.вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е било отсрочено или разсрочено!

    Давността спира да тече, когато :

    1. е започнало производство по установ.на публ.вземане (до издаване на АУВземане, но не повече от 1 година);

    2. изпълнението на АУВ бъде спряно - за срока на спирането;

    3. е дадено разрешене за отсрочване или разсрочване на плащането - за дадения срок;

    4. е обжалван АУВ;

    5. са наложени обезпечителни мерки;

    6. е образувано наказат.производсто, от изхода на което зависи установяването или събиране на вземането.

    Давността се прекъсва, когато :

    1. е издаден АУВ; или

    2. са предприети действия по ПИ.

    От прекъсването на давността започва да тече нова давност!

    Но ако АУВ бъде отменен, то давността не се счита за прекъсната. За неплатените в законноустановените срокове ДВ се дължи лихва. Лихви в/у лихви и лихви в/у глоби не се дължат! Публ.вземания се погасяват в следната последователност - главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публ.вземания, които д-ка не е в състояние да погаси едновременно до започване на ПИ, той може да заяви кое от тях погасява. Ако д-ка не е заявил това, то те се погасяват съразмерно. Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, д-ка има право да заяви кое от тях погасява.


    50. Способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Прихващане и преклузивни срокове.
    Способите за погасяване на публичните вземания се определят от обекта, върху който се насочва изпълнението. Предвидени са следните видове изпълнителни способи: І. Изпълнение върху вземания и парични средства в банките – извършва се чрез налагане на запор с постановление на публичния изпълнител. Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметка на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането за изпълнение. Право на длъжника е да поиска т.н. “разрешение за неотложни плащания”, което дава възможност определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да остават на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. То се издава от публичния изпълнител, наложил запора, с разпореждане до банката и може да се изменя или отменя само от органа, който го е издал. ІІ. Изпълнения върху вземания на длъжника – тук се разграничават следните изпълнителни способи:

    1. принудително събиране от трети лица, които не са банки – ако вземането е ликвидно и изискуемо. По общите правила, вземането е ликвидно, когато е определено по основание и размер и е изискуемо, когато е с настъпил падеж /срок на изпълнение/. Чл. 230 ал.1 ДОПК „ Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.” Независимо дали вземането е изискуемо и ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника се задължава към публичния изпълнител в същия размер. Третото задължено лице има задължение за внасяне на дължимата сума по сметката на публичния изпълнител в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска 2. изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства – изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичния изпълнител с постановление се суброгира /встъпва/ спрямо лицата, които са задължени по ЦК или чрез продажбата им. Наличните ЦК се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по ДОПК. Те се продават в пакети и поотделно. Безналичните ЦК се продават чрез банка по установения за тях ред, като в случая публичния изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника. Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като се прилагат съответно разпоредбите на ДОПК за изпълнение спрямо трети лица. Публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й и удовлетворяване на публичното вземане.

    3.изпълнение върху притежавани от длъжника дялове а/ изпълнение върху дял на неограничено отговорен съдружник – в този случаи публичния изпълнител като констатира изпълнението на условията по чл.96, ал.1 от ТЗ /а именно: “кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие”/, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. Той предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, след като изтекат 6 месеца от връчването на изявлението. Ако се установи, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва служебно в ТР. Следва ликвидация от назначен от съда ликвидатор; б/ изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник – в този случаи публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството. То има действие на изявление за напускане на съдружник. Три месеца след изявлението, публичния изпълнител предявява иск пред ОС по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Ако се установи, че дружеството е изплатило по сметката на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото или, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва в ТР. Следва ликвидация на дружеството от назначен от съда ликвидатор.

    ІІІ. Изпълнение върху вещи /движими и недвижими/ - извършва се чрез налагане на запор, съответно чрез вписване на възбрана с постановление на публичния изпълнител. Същото се извършва по следния начин: 1. Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис, който трябва да съдържа: изпълнителното основание; мястото, където се извършва; подробно описание на вещта; оценката на вещта и др. 2. Опис на недвижим имот се извършва само, ако органът по принудително изпълнение се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната. Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписва се временна оценка въз основа на ценова информация, данни за покупната й цена и др. данни за вещта. 3. Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост може да бъде привлечен оценител, който изготвя заключение в писмена форма. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по –ниска от данъчната оценка, а оценката на МПС не може да бъде по-ниска от застрахователната стойност. 4. Когато длъжникът или публичният изпълнител е недоволен от оценката на недвижими имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 20 хил.лв., както и на произведения на изкуството, предмети от благородни метали, антикварни предмети, той може да поиска контролна оценка, която се извършва от трима оценители.

    ІV. Прихващане – когато в хода на принудително изпълнение възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител , производството се спира до приключване на действията по прихващането , но за не повече от 3 месеца. Производството се спира по отношение на сумата, за която би могло да се извърши прихващането. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмени доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането и ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или отчасти, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането. Прихващането може да бъде направено до деня на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането вземането се погаси изцяло, включително и разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява. Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му. Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на ДОПК за защита срещу принудително изпълнение. Жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решение.



    V. Финансова амнистия – способ за заличаване на едно ликвидно и изискуемо вземане без постъпления в бюджета. Държавата може да се откаже от материалното си право да получи едно вземане чрез акт на държавната власт. Такива актове са финансовата амнистия и опрощаването. Финансовата амнистия се постановява със закон /регламентирано със Конституцията/. Характерно за нея е обстоятелството, че се амнистира държавното вземане, а не фактическия състав, от който произхожда амнистираното вземане. Финансовата амнистия може да бъде цялостна или частична; да засегне само лихвите или основното задължение. Тя може да бъде и условна /напр. ако до определена от закона дата бъдат погасени лихвите, се погасява основното задължение или обратното/. Опрощаването става с акт на президента. То винаги се отнася до индивидуалното задължение на едно лице. С този характер опрощаването се различава от амнистията. Тук лицето трябва с молба да сезира президента да опрости едно конкретно държавно вземане. VІ. Давностни и преклузивни срокове – финансови задължения могат да погасят и при условие, че е изтекла предвидената в закона давност. Когато гражданите имат вземания от Д, те се погасяват в кратки срокове и се изчисляват в месеци и дни, като сроковете са преклузивни /с изтичането им се погасяват самите субективни права, като не могат да се спират или прекъсват и са много по-кратки/. Що се отнася до вземанията на Д, те се погасяват с по-дълги и давностни срокове /погасява се правото на иск, но не и субективното право/. Чл.171 ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01 на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението отсрочено или разсрочено”. Различен е началният момент на започване на теченето на давността за данъци и давността за имуществената отчетническа отговорност по Закона за държавната финансова инспекция.

    Сподели с приятели:
  • 1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница