Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Изтегляне 3.6 Mb.
|
Финансовите актове трябва да отговарят на общите изисквания за законосъобразност на юридическите актове. Освен това те трябва да отговарят и на следните специфични изисквания за законосъобразност: да са законосъобразни по същество; да са издадени от компетентен орган; в изискваната от закона форма; съобразно целта на закона. 2. Видове финансови актове – 1. С оглед на юридическите им свойства: а/стабилни актове /актове-решение/-проява на обвързана компетентност /напр. ревизионни актове/ и обикновени /актове-разпореждания/ - проява на оперативна самостоятелност. Те са изключения. б/ актове на контрол в трите му проявни форми по време: предварителен, текущ и последващ и в/ актове, в които намира израз една юрисдикционна дейност /напр.решение на висшестоящ финансов орган/ 2. Според интензивността на правното им действие: а/ удостоверителни актове – актове, с които се удостоверява официално /едностранно властническо/ едно фактическо или правно положение /напр. данъчни удостоверения/ б/ декларативни актове – с които се решават финансови въпроси в съответствие със съдържанието и разпорежданията на финансово правната норма /напр. ревизионен акт/. в/ конститутивни – актове, с които финансовата администрация не декларира /не признава/ съществуващи права и изобщо правни положения, а напротив създава такива положения. Под тяхното въздействие възникват, видоизменят и се прекратяват финансови правоотношения. Тези актове са израз на оперативната самостоятелност и поради това са изключение в дейността на фин.администрация. 48 въпрос ФИНАНСОВИ ВЗЕМАНИЯ И ФИНАНСОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ Държавни фин.вземания. С-ми и производств.за определяне р-ра на държ.вземания Поставянето в ход на фин.ПН и развитието на ФПО в крайна с/ка целят:
В този смисъл, държавното вземане /ДВ/ представлява крайния резултат от ФПО Финансовата д/ст на Д се изразява в действия, с които практически се извършват процесите на разпределение на обществения продукт, респективно - на националния доход. Държавното вземане се набира от визираните в законите задължителни вноски - данъци, такси, глоби, мита, парични конфискации, начети обезщетения и др. Условно можем да разделим ДВ на 3 групи: Първа гр.ДВ - Произхождащи от бюджета - в бюджета на Д постъпват ср/ва, които се характеризират със своята постоянност и стабилност. Това са вноски от данъците за Д - резултат от приложението на ФПНорми, които регламентират процесите на разпределение и преразпределение на обществения продукт. Тези ДВ се основават на стабилни приходи в бюджета. Особености на ДВ - те се характеризират със съществени отлики от другите парични вземания, като тук вече вземанията възникват като последица от регламентирани обществени отн/я по разпределение на обществения продукт. При тези обществени отн/я, Д има:
Втора гр.ДВ - Произхождащи от щети - при използване и разпореждане с държ.ср/ва /парични ценности и матер.ср/ва, както и ср/ва при ликвидация на държавни имоти. Но тази група ДВ са с малък относит.дял в сравнение с ДВ от бюджета. Тези ДВ са резялтат от възникнали и развили се ПО диктувани от ПНи, които съществено се различават от ФПН. Тук много често Д е като една равноправна страна и често ДВ е с произход от изпълнението на един сключен договор. Трета гр.ДВ - Произхождащи от глоби и парич.конфискации - имат незначителен дял. Те са последица от неспазване на законови и подзаконови НА. Д е изградила с-ма от правни институции и органи за опазване на създадения обществено-икономически строй и гарантиране и защита на субективните права на гражданите. Тези глоби и конфискации целят едно възпитателно въздействие в/у нарушителя. Това е тяхната основна функция - наказанието! Тези 3 групи ДВ имат сходство, което се изразява в общите черти на ДВ :
О. ДВземане - парично вземане в полза на Д, което възниква: 1) по пряко разпореждане на ФПН; 2) при изпълнение или неизпълнение на договорни задължения; или 3) при нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму. ДВ се определят в различни съдебни или административно-юрисдикционни производства, чрез актовете на данъчната, финансовата администрация или съдебните органи, и се изпълняват по реда на ДОПК или общия ред. Събраните държавни средства постъпват в ребуликанския или местните бюджети. По реда на ДОПК се установяват задълженията за данъци и задължителните осиг.вноски, като чрез него се обезпечават и събират публичните вземания, които са били възложени на органите по приходите и публичните изпълнители! Възлагането следва да е визирано в закона. Държавните и общински публични вземания са публични и частни !
Публичните вземания се установяват и събират в левове! Публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в з-н е предвидено друго! Частни са държавните и общинските вземания извън тези посочени по-горе! Тези вземания се събират по общия ред ! СИСТЕМИ за определяне на размера на държавните фин.вземания : ФПО има определено предметно съдържание, което зависи от х-ра на ПО - дали става въпрос за материално или процесуално ПО! В процесуално отн/е, това съдържание се изразява в компетентността на страните - мястото им за решаването на проблема. Докато при материалното ПО, съдържанието им се изразява в правото на Д да получи определен размер сума пари, а насреща е задължението на пасивния субект да заплати или обратното - да получи /ЮЛ или ФЛ/ сума пари от Д.
С оглед казаното по-горе, определяне размера на ДВ може да стане по 2 начина:
+ Степенна прогресия (обикновена) - тя е несправедлива, тъй като облагаемата основа се разпределя в групи, като всяка група се облага с различен процент - все по-висок (пр.100 лв доход се облагат с 10%, 1000 лв - с 15%, а 10000 - с 25%). Това е така, защото може да се стигне дотам, че по-горна група след като е платила данък и го приспадне да получи чист доход по-нисък от предходната група, която е платила по-малък данък; + Разделна прогресия - и тук облагаемия доход се разделя на групи, но всяка такава група се разделя на две. Първата част от групата служи за определяне на данъчното задължение ( в установен процент), докато втората част служи за коректив, върху който също се определя данък, но се изчислява върху допълнително разделение. Колкото повече нараства това допълнително разделение на коректива, толкова повече начарства и данъка. Целта на тази с-ма е да се избегне недостатъка на предподната - степенната прогресия; + Етажна прогресия - таси с-ма е възприета у нас при определяне рзра на ДОД. Доходите също са разделени на групи, но и на етажи, като всички доходи от даден етаж ще се облагат по еднакъв начин. Тук нямаме разделение на групите на две части, както по-горе. Тази с-ма е по-справедлива. Колкото и справедлива да е една с-ма, не е допустимо да се изземва целия доход или имотното състояние. Поради това се ползва Дегресивното облагане - то се изразява в ограничаване размера на тарифната ставка от определен размер нагоре (пр.максималната ставка за определяне размера на ДОД е 24% за доход над……… лева). ПРОИЗВОДСТВО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ на ДФВ и задължения : От процесуално гледище, фин.задължения се разделят на 2 вида:
Облагането с облагателен акт е способ за определяне на данъчни задължения преди всичко на гражданите, понеже те не водят счетоводна отчетност и не всякога могат да определят сами и точно размера на облагането. Но принципно и самите граждани са привлечени в производството по облагане с данъци, тъй като са длъжни да подадат декларация в определен срок и дори сами да изчислят реализирания доход. Декларация за облагане подава всяко финансово задължено лице, поради това тя е лично задължение. Тя трябва да бъде писмена, по образец на МФ и да е подписана, а също подадена в срок. Съобразно разпоредбите на чл.99 ДОПК - Декларацията се подава в компетентната ТД на НАП, освен ако с НА е предвидено друго. Тя може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път (чрез универсален електронен подпис). Декларацията се подава в писмена форма, чрез попълване на утвърдените образци на хартиен носител, на технически носител по утвърдена форма на записа и по ел.път. Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващия декларацията следва да установи самоличността си и/или представителната си власт. Подаването на декларациите се отразява във входящ регистър, като на подателя се съобщава писмено входящия номер и датата на подадената декларация. След подаването на декл.,но преди изтичане законноустановения срок за подаването й, подателя й има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промените се извършват с нова декларация. Такива корегиращи декларации за задължителни осигур.вноски могат да се подават и след изтичане на законноустановение срок!
Поставянето в ход на финансовоправната норма, възникването и развитието на фин.правоотношения целят в крайна сметка да бъде определено правото на държавата да получи разпределената сума пари и задължението на пасивния субект да я заплати. В този смисъл държавното вземане представлява крайният резултат на финансовото правоотношение. Държавното вземане се набира от задължителни вноски, данъци, такси, мита, глоби, парични конфискации, начет, обезщетения и др. за изясняване същността на държ.вземане имат тези материални правоотношения, при които възниква правото на държавата да получи парична сума и задължението на ЮЛ и ФЛ да заплатят тази сума. І. Класификация на държ.вземания в зависимост от начина на тяхното възникване и развитие 1. държавни вземания, които произхождат от приложението на финансовоправнта норма – вземания от данъци, задължителни вноски, такси и задължително застраховане. Държавата има надмощно положение, плащането е винаги в нейно полза, то е парично, държавата не е задължена да престира нещо срещу плащането. Тези средства се характеризират с тяхната постоянност и стабилност. 2. Държавни вземания, които произхождат от приложението на гражданскоправните норми – вземания от наеми, продажба на държ.имоти, отстъпване на правото на строеж, вземания от сключени договори, обезщетения, съдебни разноски и др. Държавата търси щети. В това правоотношение държавата е равноправна страна. 3. Държавни вземания, които произхождат от прилагане на наказания – глоби, налагани от съдебните и адм.юрисдикционни органи с наказателни постановления, глобите, налагани от наказателните съдилища, парични конфискации и удръжки от заплати в полза на държавата при изпълнение на наказанията. Имат незначителен относителен дял. Общото: за да възникнат трите вида вземания е необходимо преди всичко да се упражни държ.дейност; вземането да има паричен характер, което гарантира неговото постъпване в бюджета. Всички държавни вземания от момента на тяхното окончателно определяне стават ликвидни и изискуми под формата на едно право материализирано в изпълнителен акт, издаден от държавен орган. ІІ. Класификация в зависимост от начина на установяване вземането на държавата: данъчни и неданъчни. Когато вземането е резултат на пряко властническо разпореждане то данъчен характер, а когато е резултат на договаряне или нарушение на задължението или от нарушение на обществения ред, то е неданъчно. ІІІ. Класификация в зависимост от органа, който окончателно определя държ.вземане: съдебни, несъдебни и смесени. Съдебни-когато са определени от съда решения и присъди, налаганите от съда глоби, парични конфискации, адм.парични наказания. Несъдебни – когато са определени от други адм.органи – вземания от данъци, задължителни застраховки, наказателни постановления, издадени от несъдебни органи. Смесени – наказателното постановление е обжалвано пред съд и е потвърдено и намалено. ІV. В зависимост от правния субект – държ.вземания са вземания от фирмите и ФЛ. Отношенията между държавата и фирмите се регламентират чрез данъчни методи, чрез задължителни вноски и такси. Възможно е да възникнат от ликвидация на същите както и при неизпълнение на сключени договори. Държ.вземания, при които пасивен субект е ФЛ са разнообразни – регламентират се от дан.закони, а също и от нормативни актове – напр. сключен договор за продажба, наем, отстъпване право на строеж и др. Системи и производство за определяне размера на държ. вземания – при определяне размера на финансовите държ.вземания се подхожда диференцирано. Всички държ.финансови вземания са определени направо от законодателя в абсолютна сума пари или в % към определената основа. Съществува и правна възможност размерът да не бъде определен направо от законодателя. Той определя фактическият състав и %, при наличността на който възниква задължението за плащане, а определяне на конкретния размер на задължението е предоставил на друг орган. Възможно е също обектът на облагането да е изразен в парични средства, но има случаи, когато той не е изразен в парична сума. С оглед на това съществува система движимото и недвижимото имущество да бъде трансформирано в парична равностойност с цел на базата на тази парична равностойност да се определи вземането в полза на държавата. При конкретното определяне задълженията на основата на паричната сума се борави с два вида размери и ставки. а/ твърди размери на задълженията – определени по един и същ начин и за ФЛ и за ЮЛ; б/ подвижни размери – отнасят се до процента и промила. При тях съществуват две системи – пропорционално и прогресивно облагане. При пропорционалното облагане размерът на процента не се изменя – данъкът расте в зависимост от дан.основа. При прогресивната система ставката се променя при промяна на данъчната основа. От своя страна прогресивната система се проявява в три форми: обикновена, разделна и етажна. Обикновена – облагаемата основа се разпределя на групи и се степенува – всяка следваща група се облага с по-висок %, който съответства на по-голямата облагаема основа. Разделна – облагаемият доход или имотното състояние се разделят на групи, а всяка група се разделя на две. Въз основа на първата част се определя дан.задължение в установено от законодателя %, втората част от групата играе ролята на коректив. Върху нея също се определя данък, но се изчислява върху допълнително разделение. Колкото повече се увеличават посочените доп.разделения, толкова повече се увеличава % на облагането. Етажна – разделя доходите на групи и етажи. Всички доходи или имотно състояние от даден етаж ще бъдат облажени по еднакъв начин за всички ФЛ и ЮЛ. Тя е по-справедлива. Чрез нея не е допустимо да се изземва целият доход. Ето защо тя е определена като способ за определяне на размера на държ.финансови вземания. Използва се и дегресивното облагане, с което се изразява и в ограничаване размера на тарифната ставка от определен размер нагоре. Производство – от процесуално гледище финансовите задължения се разделят на две: които се определят направо от закона и които ,за да станат ликвидни и изискуеми , е необходимо да бъде издаден ревизионен акт (виж в в. 59) 49 въпрос ИЗПЪЛНЕНИЕ на ДФВземания - видове изпълнение ________________Принудително изпълнение_______________ При изпълнение на ДВ възникват 2 групи въпроси - за същността на изпълнението и за производството по изпълнението. Изпълнението на ДВ е основно задължение на правен субект - ЮЛ или ЮЛ. То е израз на съзнателна финансова дисциплина, както и на високо морално и обществено съзнание за дълг към обществото. Срочното изпълнение на ДВ е органически свързано с планирането и изпълнението на държ.бюджет, с икономическото и социално развитие на Д. От юрид.аспект, изпълнението се характеризира като стадий в процеса на осъществяване на правото; като задължителна д/ст на лицата, визирани в ПН и при участието им в изпъл.производство. Щом във ФПН се визира плащане в полза на бюджета, то тази норма се свързва с друг етап - този на приложението й: с конкретен платец, с определен размер на ДВ, ликвидността и изискуемостта му, чрез издаване на финансов акт. Това е така, защото с изпъл.на П и З завършва осъществяването на ФПН. Това е един краен и нормален завършек на ФПО - плащане от страна на пасивния субект. Но когато не се стигне до това доброволно плащане - в предвидения размер и срок във ФПН, то това е сонование за поставяне в ход на производство по принудително изпълнение. Още в съответния НА се предвиждат срокове за доброволно изпълнение. В случая вземането става закъсняло и се събира по принудителен ред. Дейност по изпълнението - държавната д/ст по изпълнението обхваща времето от изтичане на сроковете за доброволно изпълнение /ДИ/ до поставяне в действие на ПН за принудително изпълнение /ПИ/. Действията в този период се изразяват в предприемане на мерки за въздейтвие с обществено-политически и юридически х-р - в пряк контакт със задълженото лице, в изпращане на писмено известие и покана за изпълнение на задължението. Волята на Д може да се прояви в отсрочване или разсрочване на плащането. Цялата д/ст на Д е насочена за уреждане на вече закъснялото плащане по доброволен ред. Следващото направление на д/ст на Д се изразява в предприемане на мерки за принудително изпълнение чрез съотгветните компетентни органи. Тук волята на Д не е в убеждаване към изпълнение, а към реализиране на правата й (да получи плащането) чрез насочване на изпълнението към имуществото на длъжника. Изпълнението на ДВ се характеризира от 2 страни:
В чл.178 ДОПК е визирано, че Публичните вземания се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната с/ка. Публичните задължения, установени или събирани от НАП, с изкл.на задълженията по ЗМДТ ! НАП поема разноските по безкасово плащане на ДВ, когато наредителя е ФЛ, което няма търлговско качество и плащането се извършва в банка, чиито офиси обслужват НАП. Чл.182, ал.1 - Ако задължението не бъде изпълнено в законноустановения срок, преди да бъдат предприети д/я за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичния изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7 днев срок. За връчване на поканата от органа, установил вземането, се прилагат разпоредбите на гл.6. Съобщенията за изпълнение се връчват на адреса за кореспонденция (постоянния адрес за гражданите, ако не са посочили пред НАП др.адрес писмено), това става писмено с/у подпис, като в разписката се отбелязват трите имена, ЕГН и в какво качество приема съобщението. Ако длъжника (или пълномощника му) не бъде открит на адреса за кореспонденция след най-малко 2 посещения през 7 дни, то се извършва т.нар.”връчване чрез прилагане към досието” - съобщението се поставя на определеното за целта място в ТД на НАП и се публикува в Интернет. Ако лицето не се яви в 14 днев срок от поставянето, съоветния данъчен документ се прилага към преписката и се счита за редовно връчен. За всяко посещение на дареса, когато д-ка не е открит там, се съставя протокол. ВИДОВЕ ДВ :
|