Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Изтегляне 3.6 Mb.
|
59 МЕЖДУНАРОДНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ Способи за избягване на двойно дан.облагане. Свободни безмитни зони Говорим за двойно данъчно облагане /ДДО/, когато едно лице получава доходи на територията на 2 Д-ви. Знаем, че всяка Д има държавен суверенитет, който е неприкосновен. Опора на държ.суверенитет е “финансовия суверенитет” – сама определя своите ДЗ и съответните такси. Поради тези причини са възприети 2 основни принципа на облагане:
Поради смесване на тези два п-па, често едно лице попада в условията на ДДО. РБ прилага личния п-п, докато Испания – териториалния. За да имаме ДДО следва да са налице няколко условия:
За избягване на това ДДО д-вите се договарят за механизма по който ще се извърши това – най-често става въпрос за двустранни договори. Съществуват 2 основни способа за избягване на ДДО: 1) Едностранни мерки от Д – тук Д сама предприема мерки за да освободи своите граждани от ефекта на ДДО /пр.РБ освобождава гражданите от плащане данък в/у наследството получено в чужбина ако данъка е платен в чуждата Д/. Почти всеки данъчен з-н урежда въпроса с ДДО;
СВОБОДНИ БЕЗМИТНИ ЗОНИ : Съобразно определенията дадени в ЗДДС и ЗАкцизите:
Свободните зони и свободните складове, по ЗМитн., са обособени части от митническата територия на Република България или помещения върху нея, в които:
Свободните зони трябва да бъдат оградени. Свободните зони и свободните складове трябва да имат определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове. Достъпът до свободната зона или до свободния склад може да бъде забранен за лица, които не спазват разпоредбите на този закон. Внасянето на стоки в свободна зона или склад, престоят им и изнасянето на тези стоки от свободна зона или склад може да се контролира от митническите органи. За осъществяването на този контрол всички необходими документи, придружаващи стоките при тяхното внасяне във или изнасяне от свободна зона или склад, се представят на митническите органи или на определено от тях лице, което ги пази на тяхно разположение. Митническите органи имат право да изискват представянето и на други документи. При извършване на контрола стоките трябва да бъдат на разположение на митническите органи. В свободните зони и в свободните складове могат да се съхраняват както чуждестранни, така и местни стоки. Митническите органи имат право да изискват стоките, представляващи някаква опасност, които могат да повредят други стоки и които изискват специални условия за съхранение, да се поставят в оборудвани за такива стоки помещения или места. Продължителността на престоя на стоките в свободните зони или в свободните складове е неограничена. В правилника могат да бъдат определени срокове за престоя на някои стоки в свободните зони или в свободните складове. В свободните зони и в свободните складове са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги при спазване разпоредбите на ЗМитн. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително. 59. Международно данъчно облагане. Способи за облагане на двойното данъчно облагане. Правен режим на свободните безмитни зони. Възникването на М2ДО се свързва с принципите въз основа, на които държавите изграждат данъчните си законодателства. Спрямо местни лица държавите прилагат принципа на облагане на световния доход - ОСД (неограничено данъчно задължени), а спрямо чужди лица се прилага териториалния принцип (облагане на дохода при източника) - ОДИ. Следствие на прилагането на тези два принципа, един и същ субект на облагане за един и същ обект на облагане, може да подлежи на облагане с подобни по вид данъци в две или повече държави, т.е. възниква двойно данъчно облагане /2ДО/. Ще има 2ДО, когато и двете държави спрямо субекта на облагане предвиждат прилагането на принципа ОСД, когато едната държава прилага принципа на ОСД, а другата територ. принцип. По - рядка хипотеза, когато двете държави прилагат ОДИ (едната държава облага доходите от лихви, изплатените заеми на ЧЛ, а в същото време др. държава, в която се намира обезпечението на този заем, има претенция спрямо него). Две понятия за 2ДО в А) юридически смисъл - когато е налице един и същ субект на облагане, един и същ обект на облагане в широк смисъл, когато е налице подобен по вид данък и когато облагането е за един и същи дан. период. Б) икономически смисъл - общият размер на данъка и данъците, които плаща лицето, превишава по - високия от данъците, установени в една от съответните държави. 2ДО касае само преките данъци, не се отнася за косвените данъци, доколкото се възприема, че се облагат с ДДС в държавата, в която се ползват услугите. Способи за И2ДО: 1. Мерки на национално право - ЗОДФЛ и ЗКПО - съдържат текстове, които предвиждат И2ДО в случаите, когато нямаме сключена спогодба. И в двата закона се урежда т.нар. кредитен метод, ограничение по държави, като се допуска приспадане на дължимия по местното право данък на длъжника в чужбина. Мах. размер данък, който може да се приспадне не може да надвишава съответния бълг. данък, който би се дължал за доходите от чужбина. Тази технология се прилага за всеки един доход от различни чужди държави. 2.Мерки на международно право. В международната практика всички СИДДО следват два модела на спогодби: а) моделът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Възприето е да се нарича „Модел на развитите в икономическо отношение държави и б) модел на Организацията на обединените нации (ООН) – „Модел на развиващите се държави”. Те са близки по съдържание, но в б) преобладават хипотезите, в които се предоставят правомощия по облагане в държавата източник на дохода. РБ има 58 сключени спогодби. Преобладаващата практика са двустранните договори. Има и многостранни д-ри. Чрез тези договори не се създават нови данъчни задължения, а те разграничават обоснованите от националното право на държ. претенции за облагане на различни категории доходи/имущества. Хипотези: 1.Доходът да се обложи в държавата, където получателят е местно лице 2. Облагане само в държавата източник (рядко се среща). 3.Най-често срещано - доходът да се обложи и в двете държави - “доходът може да се облага”, а в последната държава, за която получателят е местно лице ще приложи съответния метод за И2ДО. Чрез д-рите се избягва и потенциалното 2ДО, т.е. веднъж разпределени правомощията по облагане, независимо дали доходите ще бъдат обложени в предвидената от договора държава, а другата държава остава с ограничени дан. претенции. Съдържание: 1. Адресати на тези договори: местни лица на едната или на двете договарящи държави. 2. Предметен обхват: тези данъци към момента на сключване на СИДДО, но се допуска прилагането им за идентични данъци, въведени в последствие. 3.Разпределителни норми: разпределение претенциите на държавите по облагане на изброените в договора категории доходи. 4.Уреждащи методите за И2ДО, които всяка държава определя сама за себе си в рамките на договора. Прилагат се от държавата, за които получателят на дохода е местно лице, в случаи че доходът е бил обложен в другата държава. Има два метода за премахване на двойното данъчно облагане: а) Кредитен метод, който има два варианта: 1. пълен данъчен кредит, при който чуждестранния данък, за който следва да се предостави ДК е данъкът, който действително е платен в съответствие с разпоредбите на сключената СИДДО в другата договаряща държава. Този данък се приспада от вътрешния данък изцяло, т.е в пълен размер. Този метод има ограничено приложение. 2. ограничен данъчен кредит – държавата на местното лице следва да приспадне от данъчното му задължение данъка платен в другата държава. Това приспадане не е пълно, а е ограничено до такава част от данъка върху доходите на лицето, каквато съответства на дохода, получен в държавата на източника. Този метод се прилага по отношение на данъците, които се удържат при източника напр. върху доходите от дивиденти, лихви, авторски възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници б) Метод на освобождаване, който се прилага в два варианта: 1. Пълно освобождаване-държавата на местно лице не се интересува от реализирания в чужбина доход и платения от него данък. 2. освобождаване с прогресия – подлежащите на облагане елементи на доход или имущество се предоставят за данъчно облагане на другата държава, но се вземат предвид и от държавата на местното лице, като се включват в данъчната основа, но само с цел да се определи данъчната ставка. Тя се налага след като се извади съответния доход или имущество. Този метод е приложим само , когато дан.ставка в Д на МЛ е прогресивна, какъвто е данъкът върху доходите на ФЛ. Договорите имат и допълнителни разпоредби: а)Клауза за информационен обмен. б)Антидискриминационна клауза, която забранява по-неблагоприятното дан. третиране на гражданите на другата държава, но само във връзка с изброените в нея белези. в)Клауза за споразумително производство, чрез които да се стигне до единно решение относно прилагането на СИДДО. Постигнатото споразумение има правна сила като акт на особена юрисдикция. То е задължително за двете ДА, но изпълнението му не е обвързано със срокове. За да се приложи СИДДО лицето трябва да докаже, че е местно за съответната държава. Става чрез удостоверение от съответната ДА и да докаже категорията доход. Ако не докаже тези предпоставки ще се приложи националното законодателство. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Основания за прилагане на СИДДО след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО. Удостоверяване на основанията – горните обстоятелствата се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Обстоятелствата по т.1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането. Обстоятелствата по т.2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации. Към искането се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 30-дневен срок от подаване на искането. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията. Непроизнасянето в срок се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО. Правен режим на свободните зони - разпоредбите на чл. 166 на Закона за митниците определят свободните зони икогато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Административни нарушения и наказания се налагат на служителите на НАП публичните изпълнители и специалистите когато: 1. злоупотребят с данъчна и осигурителна информация т.е когато разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация Освен глобата могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години. 2. при неиздаване на удостоверение в срок 3. неприемане на надлежно попълнена и подписана декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски; 4. Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена такава, или продължи извършването на ревизия извън определения срок; 5. Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение. На ЗЛ /ФЛ и ЮЛ/ се налагат АНН при: 1. Възпрепятстване – когато не окажат съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятстват упражняването на правомощията им; 2.Недеклариране - когато не представи декларация; 3. Непредоставяне на информация при принудително изпълнение – когато при образувано изпълнително производство по реда на ДОПК не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на публичния изпълнител. Други нарушения - който не изпълни друго задължение, произтичащо от ДОПК, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Установяване на нарушенията и налагане на наказанията - актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на НАП или на Агенцията за държавни вземания, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН.свободните складове, като обособени части от митническата територия на Р България или помещения върху нея, в които:- чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Р България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;- местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на МС.І. Създаване на свободни зони - СЗ се създават с постановление на МС по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации. С акта за създаване на зоната се определят нейното местоположение, граници и статут. С акта на МС се създава и предприятието, което ще стопанисва СЗ, утвърждава се административното обслужване и контрол по отношение на извършваните дейности включително пропускателен, данъчен и митнически. Тези дейности в СЗ могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по ТЗ или по националното им законодателство.В СЗ се насърчава производствената, търговската и друга стопанска дейност за износ. Внасяните и изнасяните стоки и предоставените стоки от и за чужбина, предмет на производствена, търговска и друга стопанска дейност в зоните, се освобождават от мито. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част от територията за страната. Износът и вносът от или в зоната задължително се обявяват пред митницата. Освобождаването от мита, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните.Функциониране на СЗ и свободните складове - продължителността на престоя на стоките е неограничена. В тях са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в СЗ или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи от въвеждането на стоките в СЗ или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение. Основното предназначение на СЗ е насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговска и други дейности, съответно разнообразяването и увеличаването на износа и постигането на положителни валутни резултати с оглед ускореното развитие на стопанството. В Р България има създадени шест свободни зони – в Пловдив, Драгоман, Русе, Видин, Свиленград и Бургас. Дейността на всяка от зоните се регулира от правилник за управление и стопанисване на съответната свободна зона. 60 Правен режим на МИТНИЧЕСКИТЕ СБОРОВЕ Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели. Митническите органи: 1. осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната; 2. изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки; 3. прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България; 4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност; и др.задачи визирани в ЗМитн. Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото не е предвидено друго в този или в друг закон, както и в МД, по който страна е Република България. Вносните или износните митни сборове, дължими при възникване на митническо задължение, се основават на Митническата тарифа на Република България. За стоките, представени пред митническите органи, се подава митнически манифест. Митническият манифест трябва да бъде подаден незабавно след представяне на стоките пред митническите органи. Митническите органи могат да определят и друг срок за подаване на манифеста, но не по-късно от първия работен ден след деня, в който стоките са представени. Манифестирането на стоките се извършва при условия и по ред, определени в ППЗМ. Митническите органи могат да приемат и търговски или друг документ, вместо митнически манифест, ако съдържа необходимите данни за идентифициране на стоките. Митническият манифест се подава от :
Стоките могат да бъдат вдигнати от мястото, на което са поставени първоначално, само с разрешение от митническите органи. ВНОСЪТ обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове. Режимът ТРАНЗИТ разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на:
Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки. Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират. Режимът ИЗНОС представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове. Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ. Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България, при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при:
Вносното митническо задължение възниква в:
Длъжник за плащане на митническото задължение е деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация. Когато митническата декларация за поставяне под режим е изготвена въз основа на информация, която води до частично или пълно несъбиране на дължимите вносни митни сборове, длъжник за плащане на митническото задължение е и лицето, предоставило необходимата информация за изготвяне на декларацията и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията не отговаря на истината. Ако не е предвидено друго в този закон, размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митническо задължение. Длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага след като те бъдат взети под отчет. Уведомяването на длъжника се извършва по реда на ЗМ. Когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация, има само информативен характер и все още не е приет от митническите органи, последните извършват уведомяването само ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определения от тях размер. Когато размерът на информативно посочените митни сборове съответства на размера, определен от митническите органи, и при спазване на съответните разпоредби, определени в правилника, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника. Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок спира да тече от момента на подаване на жалба (по смисъла на чл.220) за времето на производството по обжалване. 60. Правен режим на митните сборове. Понятието „митни сборове” има събирателен характер. Митните сборове обхващат събраните от митниците вносни и износни мита, данъци (ДДС и акциз) и определените от митницата държавни такси, както и таксите, предвидени в Закона за държавните такси, такси за извънредни услуги на митниците, извършвани извън митниците или в извънработно време. Мита - законово определени и спадат към категорията на на държавните вземания, които осигуряват приходи в ДБ. Те не са данъци, но са с данъчен произход. Всички белези, характерни за данъците важат и за митата, но разликата е в това, че правното основание, на което се плащат митата е различно, а именно: мита се плащат за преминаване на стоки и услуги през границата. Митата, подобно на косвените данъци (ДДС и акциз) се включват в цената на стоката и тежестта се понася от крайния потребител, а не от вносителят на стоката. Митата изпълняват и фискална функция –бюджетни приходи в държавния бюджет, но имат скромен произход – около 3% . Една от важните функции на митата е тази, свързана с международния търговски обмен чрез осъществяването на международна търговия, регулирана чрез системата от налагане на мита - същата се насърчава, ограничава или спира. Тази функция се нарича регулативна. Видове мита: 1. Вносни; 2. Износни; 3. Транзитни. Вносните мита се събират, когато стоки от световния пазар преминава през нашата граница и остава за реализация на вътрешния пазар в страната. Те имат следната функция: защита на вътрешния производител дотолкова, доколкото се ограничава вноса на по-евтини стоки отвън. Ако такива стоки не се произвеждат отвън, тогава митото има само фискално значение. При износните мита е обратното. Те са почти на изчезване и има две причини за тяхното налагане: 1. когато в страната има дефицит на определени стоки; 2. износни мита на дотирани от държавата стоки. Транзитни – не са същински мита. Те стоят близо до таксите. Правото да определя митническата стойност и митата е предоставена на МС. За целта е създадена Митническа тарифа /МТ/, която съдържа номенклатурата на внасяните и изнасяните стоки, както и ставките, с които се облагат стоките – общи и преференциални мита. Двете колони на МТ, определящи общите и преференциални мита имат определено предметно и правно съдържание. Колона „общи мита” се отнася до мита на най-облагодетелствана нация-прилага се едностранно от РБ при обмитяване на стоки, които са внос от определени страни. Изключение от общото правило за прилагане на тази колона има по отношение на страните членки на ЕС, ЕАСТ и при договори за свободна търговия. Условие е стоките да отговарят на изискванията на правилника за произход. За страните, за които не се прилага принципа на най-облагодетелствана нация се прилага утежняваща митническа тарифа-стоки от тези страни се облагат с двойния размер, посочен в колона „ставки общи мита”. Колона „ставки преференциални мита” се прилага за страни, на които РБ едностранно предоставя тарифни преференции. Необходимо е едновременно спазване на няколко условия – стоките да произхождат от съответната страна; да бъдат директно транспортирани до България; да имат сертификат за произход. Митата могат да бъдат изчислени в % към митническата стойност – адвалорни или да бъдат изчислени във валута за определено количество стоки – специфични мита. ДДС-облагат се всички с изключение на тези за износ и освободени доставки, посочени в ЗДДС. Вносните стоки подлежат на облагане с ДДС с изключение на стоките, които влизат в свободни зони; стоките са предмет на временен внос или транзит, рееспорт, внасяните от БНБ благородни метали. Определяне на данъчната облагаема стойност при внос: установява се стойността на сделката по правилата на ЗДДС, след това митническата стойност по митнич. законодателство, добавят се към митническата облагаема стойност дължимите мита, акциз и таксите по вноса. Акциз-облагаемата стойност се определя като към митническата облагаема стойност се прибавят дължимите 61. Правна характеристика на банките. Основни понятия на банковото право. І. Понятие за банково право – употребява се само в обективен смисъл т.е. като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения, които се развиват във ФП – част от финансовите правоотношения / прехвърляне на парични средства от производствената в непроизводствената сфера/. Банковото право е един сравнително нов подотрасъл.Предмет – публично правна материя, която е част от ФП. Методът е властнически като принцип / сериозни интереси на държавата /. Двуяк режим. Като материя тук са включени дейността на Централната банка с възможността да издава и отнема лицензии за банкова дейност; нейните правомощия като държавен орган за регулиране на банковата дейност в страната; банков надзор;възможност за прилагане на държавна принуда / санкционни правомощия /. В БП е уреден въпроса за банковата несъстоятелност. До тук е публично-правната материя. Частноправната материя разглежда видовете банкови сделки – действа метода на равнопоставеност. Тя се разглежда в др. клонове на правото – в търговското право. Определение: банковото право е съвкупност от правни норми , с които са регулирани обществено-икономически отношения в използването на натрупаните в централизираните и децентрализирани фондове финанси, стабилизиране на националната парична единица, регулиране на системата за кредитиране и разплащане между фирмите и гарантиране на интересите на държавата и гражданите при функциониране на банковата система.Източници: Конституция, Закон за банките, Закон за БНБ, Търговски закон, Закон за банковата несъстоятелност, Закон за гарантиране влоговете в банките, Наредби на БНБ. ІІ. Основни понятия на банковото право.В основата му стои понятието за банка.Необходимостта се обуславя от няколко причини: 1.Парите са всеобщ еквивалент на стойността т.е. измерител на стойността. До момента няма по-добра форма и инструмент за съизмерване на всички блага.Затова трябва да е налице институция, която да създава тези инструменти. В една държава може да има само една институция, която да печата пари – Националната банка. 2.Необходимо е да има институция, , където парите да се съхраняват и натрупват. 3.Банките не участват пряко в стопанската дейност, а косвено като стимулират търговската и стопанската дейност чрез реализиране на т.нар. банково кредитиране. 2 осн.дейности: влогонабиране и кредитиране. 4.Услуги – разплащане на определени разстояния по безкасов път, банкови гаранции, които се издават на редовни клиенти, като се скл.тристранни договори. В определен срок банките се освобождават от придобитото имущество по този начин. 5.Банките са тези институции в държавата, които изграждат, подържат и контролират капиталовия, паричния и валутния пазар . Без тези институти съществуването на пазарната икономика е практически невъзможно. Понятието банков капитал – съвкупността от парични средства, с които разполага една банка. Предназначението му е да носи печалба.Той е паричен капитал – предопределя се от същността на банката. Има и недвижимо имущество, но е определено. Той се разделя на 2 осн.части – собствен /вноски на акционерите/, който е критерии на база на който се отпускат кредити и чужд / привлечен / капитал – по пътя на влогонабирането основно и по пътя на банковите сметки.Съотношението винаги е в полза на чуждия капитал, и то в пъти. Понятието банкова печалба – това е финансовия резултат за една година / разлика между основни приходи и основни разходи /.Това е изключително печеливша дейност.Осн. приходи – лихви по отпуснати кредити; комисионни за услуги и сделки; такси от действието на банката като държавен орган – БНБ натоварва други търговски банки за даден район да извършва нейните функции. Осн. разходи – лихви по влогове; административно-стопански разходи ; несъбираеми вземания по отпуснати кредити. Разпределението на печалбата е на 2 принципа: съобразно изискванията на българското законодателство и съобразно устава и решението на Общото събрание – не могат да противоречат на императивни правни норми на българското законодателство. Банките също плащат корпоративен данък. Понятието банкова гаранция – 2 смисъла: а/ същинска банкова гаранция – услуга, която банката предоставя на свои клиенти , като гарантира с пари; б/ обезпечение, което дава кредитополучателя при получаване на кредит. Понятието банкова тайна – свързана с надеждността на една банка. Запазен е механизма за вдигане на банкови тайни от съда. Понятието банкова ликвидация – когато една банка преустанови своята дейност на някакво основание: по желание на акционерите и по силата на самия закон. Понятието банкова несъстоятелност – банката преустановява дейност, поради изпадане в неплатежоспособност./Закон за банковата несъстоятелност/ Понятието банков банкрут – аналогичен е с несъстоятелността, но настъпва изведнъж, най-много от 1,2, максимум 3 операции. Банката не може да осъществява дейността си и трябва да я преустанови.Установява се от съда.Следва принудителна ликвидация. Кредиторите се удовлетворяват в рамките на възможностите./ Закон за гарантиране влоговете в банките./ Понятието умишлен банкрут- престъпление по НК, защото има цел – умишлено да се увредят нечии интереси.Могат да се увредят интересите на акционерите, на някои акционери, на вложители. ІІІ. Банкова дейност – правно нормирана държавна финансова дейност , която се осъществява само от банковите органи и лицензираните звена на банковата система и се изразява в предприемане на действия за обезпечаване на стабилна парична и кредитна система , въвеждане на механизъм за разплащания , сключване на сделки и упражняване на контрол с цел да бъдат събрани факти, въз основа, на които да се предприемат мерки за стабилизиране на банковата система и предприемане на отговорности.Икономически понятия – влогонабиране и кредитиране, а юридически – договор за кредит и договор за заем. ІV. Правна характеристика на банките. 1.Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. / чл.1 от ЗБ /. 2.Банката може да извършва следните търговски сделки: покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки;извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия; др.сделки, определени от БНБ. 62. Правен режим на БНБ. Мястото на БНБ в банковата система. Устройство и управление на БНБ. І.Правен режим на БНБ – действа като държавен орган и има правомощия, които другите търговски банки нямат. Дейността й е регламентирана в Закон за БНБ.Създадена е на 25.01.1879 г. със закон с 2 млн. лв. първоначален капитал. Сега е 20 млн.лв. През 1885 г. получава разрешение да емитира пари и парични знаци.Този си статут го има и понастоящем. От 1928 г до 1947 г БНБ е била само емисионна. След това и търговска банка .В момента има много малко правомощия като търговска банка. ІІ.Статут – основни правомощия и принципи на изграждане 1.ЮЛ , седалище гр.София. 2.Надмощно положение над останалите търговски банки , стои начело на банковата система. Издава разрешения за създаване на други търговски банки. 3.Независима – от изпълнителната власт и от други държавни органи.Управителният съвет се определя от НС. 4.Основна цел – провежда паричната и кредитна политика на държавата и гарантира стабилността на националната валута. 5.Действа като специализиран държавен и финансов орган в сферата на банковата дейност. Има много правомощия: а/ провежда паричната и кредитна политика – издава наредби и индивидуални финансови актове / от Управителя и членовете на УС/; б/ издаване и отнемане на лицензи за банкова дейност; в/ определяне на лихвената политика; г/ определяне на валутните курсове; д/ осъществява надзор върху банковата дейност; е/ БНБ действа като фискален агент и депозитар на държавата /касовото изпълнение на бюджета /, като агент по държавни дългове / води сметка за ДЦК/; ж/ представлява държавата пред международни държавни институции; з/ има изключително високи санкционни възможности и компетентности. 6.Емисионен център – какви пари, какви купюри да има в обръщение, какъв да е вида на парите, кога да се извадят от обръщение определен вид купюри. 7.Паричен съвет / валутен борд/. Основни задачи: а/ паричната маса в обръщение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната валута; б/ забрана за кредитиране на бюджета; в/ спиране на рефинансирането на търговските банки. 8.БНБ участва като гражданскоправен субект в сделки по изключение / съхраняване на депозитни средства/. ІІ. Място на БНБ в банковата система – надмощно положение над останалите търговски банки, стои начело на банковата система. Издава разрешения /лицензии /за създаването на други търговски банки.Определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да подържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях. Утвърждава с наредба други условия и изисквания за подържане стабилността на кредитната система. БНБ съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната.. За целта всички държавни и общински ргани и ЮЛ и ФЛ са длъжни да и представят информация по определен от нея ред. ІІІ. Устройство и управление на БНБ. 1.Устройство – три основни управления: Емисионно, Банково, Банков надзор. По решение на УС могат да се създават и други. Основни функции: а/ емисионно управление подържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ , като предприема необходимите действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви на банката. б/ банково управление осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при възникване на системен риск за стабилността на банковата система при определени условия. в/ банков надзор – осъществява външен контрол по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас. 2. Управление – органи са УС, управителя и трима подуправители, ръководещи трите управления. а/ УС се състои от 7 члена: управителя, тримата подуправители и трима други членове. Мандат – 6 години. НС избира управителя и подуправителите / по предложение на управителя/ , а другите трима се назначават от президента. УС заседава най-малко веднъж месечно, като заседанията се ръководят от управителя. Свикват се от управителя или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. Функции: -обсъжда и приема основни насоки на дейността си; -приема нормативни актове по дейността на банката; -определя % на минималните резерви , които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им; -определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност; -приема правилник за дейността си ; -взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката; -открива и закрива клонове и представителства на банката; -приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след което те престават да бъдат законно платежно средство; -обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката; -определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на БНБ; -приема решения за участие на БНБ в международни организации; -приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс, годишен финансов отчет за своята дейност, консолидиран финансов отчет, одиторски доклад и отчет за изпълнение на бюджета; -отговаря за създаването и подържането на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й. б/ Управителят организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които със Закона за БНБ или в друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите , и я представлява в страната и чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица. Може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции. Той е едноличен орган на управление – има свои собствени правомощия. в/ Подуправители – самостоятелни органи за управление. Притежават права, които понякога са по-големи от тези на управителя в своите управления.В рамките на предоставените им компетенции със закон или с приет от УС нормативен акт организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.
Надзора е повсеместен – капитал, произхода му, акционери, цялата кредитна дейност и най-вече спазване на лицензията.Той е в компетентността на подуправителя , ръководещ управление Банков надзор.Нормативната уредба на надзорната дейност е в ЗБНБ и ЗБ, също и в Наредбите на БНБ, съдържащи норми във връзка с това. ІІ. Контролни и санкционни правомощия – Централната банка има право да изисква всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността , и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.При осъществяване проверките на място органите на банковия надзор имат право: 1.на свободен достъп в служебни помещения на лицата, извършващи банкова дейност; 2.да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнение на възложената задача; 3.да назначават експерти; 4.да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката / могат да се извършват съвместно с Агенцията за финансово разузнаване – изпиране на пари /; 5.да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети; 6.да присъстват на заседанията на управителните и контролни органи на банките. Нарушенията са най-общо в три насоки: нарушения, извършени от самата банка; нарушения, извършени от администратори на банката – членове на УС, надзорен съвет и др.; нарушения, извършени от акционери на банката – те са винаги известни, защото акциите са поименни. Най-често срещани нарушения в банковата система: а/ нарушаване разпоредбите на ЗБ , на нормативните и др.актове и предписания на Централната банка; б/ нарушаване изискванията за доверителност; в/ сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката ; г/ нарушения на поети от банката писмени ангажименти към Централната банка за провеждане на оздравителни мерки; д/ извършване на сделки или други действия в нарушение на издадената лицензия за банкова дейност или на издадено друго разрешение на Централната банка ; е/ възпрепятстване упражняването на банков надзор ; ж/ застрашаване интересите на вложителите; з/ извършване на сделки и операции , представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари или актовете на неговото прилагане; и/ застрашаване стабилността на платежната система. Принудителни административни мерки: 1.Писмено предупреждение до банката; 2.Свикване Общо събрание на акционерите или насрочване заседание на управителния и надзорния съвет / съвета на директорите / за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети; 3.Писмено разпореждане да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки; 4.Налагане на банката на по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране; 5.Писмено разпореждане на банката да предприеме действия за промени в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката , включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти; 6.Ограничаване дейността на банката – забрана за извършване на определени сделки, дейности или операции; 7.Писмено задължаване банката да увеличи капитала си; 8.Забрана за плащане на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал; 9.Назначаване съветник на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет / съвета на директорите /; 10.Назначаване външен одитор на банката , който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания; 11.Писмено разпореждане на банката да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката; 12.Писмено нареждане на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок от 30 дни; 13.Да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност; 14.Да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок; 15. Да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори. Тези актове за налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. При налагането им разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат. Актовете за констатирани нарушения се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление Банков надзор , лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице. Съставянето на актовете , издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. ІІІ. Вътрешно банков контрол - осъществява се в самата търговска банка. Това не е държавен контрол, а граждански.По своята същност той е независима оценъчна дейност за законосъобразност и съответствие на извършваните банкови дейности и операции с вътрешните нормативни актове на банката. Всяка банка създава служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите.Това ръководство информира незабавно Централната банка за установените от него нарушения, които са довели или могат да доведат до съществени вреди за банката. Този контрол се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансови, счетоводни и др.операции, като на проверка подлежи и начина, по който се упражняват правомощията на длъжностните лица при вземане на управленски решения.Тук контрола също е предварителен, текущ и последващ. Вътрешният контрол съставя 2 вида актове: констативен акт – кой е извършил нарушението и какви вреди са причинени и констативна записка –няма вреди и нарушения. Съставените актове се представят на съответните органи , които могат да решават. Ако този акт касае лицата, на които трябва да се представи, тогава се дава на висшестоящия орган.Ако се прецени, че не са взети мерки или че не са адекватни , то вътрешния контрол може да се обърне към Общото събрание.Ако има данни за престъпление , освен БНБ се информира и прокуратурата. Правомощия на вътрешен контрол .......................................................................... ІV. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити и кредитни ограничения. 1.Експозицията на едно лице или свързани лица е голяма , когато е от 10 до 25% от собствения капитал на банката. Не може да надвишава 25% , освен при обезпечения със злато, ценни книжа, валута, лични средства в самата банка и др. Решение за отпускане се взема от УС , а при надвишаване на 15% - решението трябва да е единодушно./ До 10% - кредитен инспектор /.2.Общият размер на всички големи експозиции не може да надвишава 8 пъти собствения капитал на банката. 3.Общият размер на предоставените кредити спрямо собствения капитал на банката не може да надхвърля 10 % за лицата , които са администратори,техни съпрузи и роднини по права линия до трета степен, акционери, лица, упражняващи надзор, ЮЛ, в управлението на които участват изброените по-горе и др./ изчерпателно изброени в чл. 47 ал 1 на ЗБ / , като банката само с единодушно решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол им предоставя кредити. С това решение се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата. 4.Размерът на необезпечен кредит , предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата, като за такива кредити се приемат вътрешни правила.Общият размер на тези кредити не може да надхвърля 3% от собствения капитал. 64. Правен режим на търговските банки. Учредяване и управление на търговските банки. Собствен капитал. Резерви. І. Правен режим на търговските банки. 1.Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. / чл.1 ал.1 от ЗБ /.2.Банката може да извършва следните търговски сделки: покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки;извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия; др.сделки, определени от БНБ./ал.2/ 3.Банките не могат да извършват по занятие други търговски сделки извън посочените, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити./ ал.3 / 4.Банкова дейност може да извършва лице, което е получило разрешение /лицензия/ от БНБ за банка и банка със седалище в чужбина, която е получила лицензия от БНБ да осъществява дейност в страната чрез клон./ал.4 /. ІІ. Учредяване и управление на търговските банки. 1.Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в Закона за банките не е предвидено друго, за нея се прилага Търговския закон. 2.Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително и в населеното място, където е седалището им. 3.Издадените от банката акции са само безналични , като всяка акция дава право само на един глас. 4.Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони , и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешния контрол на банката. 5.Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които имат постоянен адрес или дългосрочно пребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.. За членове на управителния съвет или на съвета на директорите не могат да се избират юридически лица. 6.Членовете на УС или на Съвета на директорите трябва да притежават съответното образование, квалификация и професионален опит в банковата дейност ; да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер ; да не са били лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност ; да не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката ; да не са били членове на управителен или контролен орган на банка, обявена в несъстоятелност или дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори и др. ІІІ. Собствен капитал, резерви. 1.Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 млн лв., като вноските срещу записаните акции до мин. необходимия капитал могат да са само парични. 2.За образуването на фонд Резервен банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 % от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти. Когато средствата на фонд Резервен спаднат под минималния размер, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на мин.равнище в срок до 2 години. 3.Банките не могат да изплащат дивиденти , преди да са заделени необходимите средства за фонд Резервен, както и ако това би довело до нарушаване императивното изискване на чл.23 от ЗБ: „ Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито мин. размери, структура, и съотношение с балансовите й активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка с наредба” 4.С наредба на БНБ се определят състоянието на активите на търговските банки, което им позволява да изпълняват паричните си задължения без забава; с наредба се определят и критериите, по които банката оценява периодично кредитите, другите рискови активи, вкл.и задбалансовите си ангажименти, и формира провизии за покриване на рискове от загуби ; с наредба на БНБ се определят разликите между активите и пасивите в чуждестранни валути както по отделните видове , така и общо в размери не по-големи от определените 5.Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал. 6.Общия размер на вложенията на банките в недвижими имоти и др.материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки - собствения капитал. 7.Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество. ІV. Лицензия. За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия/ , издадено от Централната банка. Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състоя ние на заявителя . Такива документи са: уставът и др.учредителни актове; документи, съдържащи данни за записания капитал и направените вноски; план за деловата дейност на банката; писмени данни за имената и местоживеенето на лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, както и за тяхната професионална дейност през последните 5 год. Физическите лица и законните представители на ЮЛ представят писмени декларации относно произхода на средствата, че средствата не са заемни и за платените от тях данъци през последните 5 год.. Представят се и други документи, изисквани от Централната банка. В срок от 6 месеца от получаването на заявлението и всички необходими документи банката уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия , или отказва издаването й. Издадените лицензи се вписват в специален регистър в Централната банка. Когато издадената лицензия дава право за извършване на сделки с ценни книжа, препис от нея заедно с документите, послужили като основание за издаването й , се изпраща на Комисията за финансов надзор. В случай на отказ заявителят може да направи ново искане не по-рано от 6 месеца от влизането на акта за отказ в сила. Окръжния съд регистрира банка или вписва промени , след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната банка, а в случаите на вливане, сливане или разделяне – и разрешението на Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително. Централната банка може да отнеме лицензията, когато 1.банката не започне дейност в 12 месечен срок; 2.банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаването й;3. при неизпълнение повече от 7 дни на свое изискуемо парично задължение ; 4. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи;5. на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището й. С акта на отнемането задължително се назначават квестори, ако такива не са били назначени преди това. Решението за отнемането на лицензията подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред.Разпоредбите на АПК относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат. След вземането на решение за отнемането на лицензия на банка , Централната банка назначава ликвидатор и определя срока, в който трябва да извърши ликвидацията; решението се изпраща за вписване в търговския регистър / при 1,2,5 / или отправя искане до съответния окръжен съд за откриване производство по несъстоятелност / при 3 и 4 /, което се обнародва в ДВ. Банкови резерви:
65 ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|