Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Изтегляне 3.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Как се съставя държавния бюджет : 1
- Как се изпълнява държавния бюджет
- 54. Поява, същност и функции на данъците. Видове данъци. Правна характеристика на данъците.
- Характеристики на данъците: 1.
- Функции на данъците: 1. Фискална
- Правна характеристика на данъците
- 55. Статут и правомощия на данъчната администрация.
- Функции и правомощия на НАП
- 56. Правен режим на Данък Общ Доход и данъка върху печалбата. Правна характеристика на данъка върху общия доход : 1. Пряк данък
- 4. По принцип ДОД е републикански данък
- Субекти на облагане
- Правна характеристика на данък печалба
- Субекти
- Специфични субекти са
- Основни понятия по ЗДДС: Доставка
- Стока
2.Бюджетни правни норми – характеризират се със своя предмет на правно регулиране; с властнически метод ; с начина на създаване и време на действие; сферата на приложението им е в кръга на бюджетната система и упражняването на контрол от страна на Сметната палата.Видове норми: а/ норми, чрез които се регулират общ.отн. по съставяне на бюджетите – ЗУДБ, ЗОбБ, ЗБОО; б/ норми, чрез които се регулират глобалните отношения за натрупване на приходи – ежегодно Закон за държ. , общ. и бюджета на ОО; в/ норми, които регулират отношенията по разходване на бюджетните средства, вкл. и по отношение на извънбюджетните такива; С пр.норми на БП се регулират конкретни общ.отн. относно:1. прогнозирането на постъпленията и разходите за следващите години,2. изработването на проектобюджета,3.отношения по приемане и гласуване на бюджета от НС,4. отношения между държавата и общините. Тези отношения възникват и се развиват в определен период от време – календарна година. ІІ. Правна характеристика на бюджета – това е финансов план на държавата ,фин.инструмент, който отразява особеностите и етапите в нейното развитие за задоволяване на общите социално икономически потребности на обществото. Правното понятие се характеризира със следните белези: 1.Бюджета като дейност на МС и НС. 2.Бюджета като акт на органи на власт. 3.Предметно съдържание на бюджета като законодателен акт – обема на концентрираните пар.средства и тяхното разпределение т.е. материалното съдържание на бюджета.4.Правна същност на регулираните общ.икон.отн. по натрупване и разходване на част от националния доход. 5.Съдържание на бюджета. Държавният бюджет обхваща приходите и разходите на държавата. Приходите са данъчни и неданъчни и се набират от ФЛ и ЮЛ по ред, определен със закон. В бюджета се включват разходи за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността , съдебната власт , образованието, здравеопазването, културата, науката, социалните грижи и други разходи, вкл. за стопанската сфера, както за изплащането на вътрешния и външния дълг на страната.Приходите и разходите се групират по единна бюджетна класификация, която се утвърждава от министъра на финансите. ІІІ. Бюджетен процес – регламентирана от нормите на бюджетното право дейност на държавни органи и учреждения по съставянето , изпълнението , приключването и отчитането на бюджета.Той е едно сложно производство , което е правно нормирана съвкупност от последователни действия на тези органи. Държавния бюджет обхваща републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт. Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи. Централният бюджет включва републикански приходи и разходи, извършвани пряко от МС или чрез делегирани от него права на министъра на финансите. Бюджетите на държавните органи и бюджетните организации се състоят от собствените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетните сметки на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити. Как се съставя държавния бюджет: 1.МФ съставя бюджетна прогноза – предварителна оценка на предвижданите параметри на държавния бюджет за следващите три години, която ежегодно се актуализира и се одобрява от МС.2.Министъра на финансите изготвя и изпраща бюджетни насоки до държавните органи за съставяне на проект на годишните им бюджети и определя срокове за представяне.3.МФ едновременно с изготвяне на проектите на годишните бюджети на държавните органи и независимо от тях съставя проект на държавния бюджет. 4.Сметната палата и Висшия съдебен съвет съставят проекти на бюджети , които представят в МФ , за да бъдат включени като част от проекта на държавния бюджет.5.Министъра на финансите изготвя окончателния проект на държавен бюджет и го внася в МС заедно с мотивиран доклад. МС може да внася промени в него, без бюджетите на ВСС и Сметната палата.Проектът се придружава от консолидирани разчети, вкл. допълнителна информация за финансовото състояние на общините и за извънбюджетните средства.6.МС внася проекта на държавен бюджет в НС не по-късно от 2 месеца преди началото на бюджетната година. Той се дава в бюджетната комисия.7.НС изслушва доклад на МС представен от министъра на финансите, и доклад от бюджетната комисия, след което обсъжда бюджета. Той се приема със закон по съставни бюджети.8.МС приема постановление за изпълнението на държавния бюджет до 1 месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.То конкретизира стойностните и натурални показатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации. Как се изпълнява държавния бюджет: МС организира изпълнението на републиканския бюджет чрез МФ и държавните органи – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт. 1.Държавния бюджет се изпълнява на касова основа, като се организира и осъществява от БНБ безплатно. Министъра на финансите и управителят на БНБ издават наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки. При временни касови разриви МФ може да отпуска или ползва безлихвени заеми за сметка на свободни бюджетни и извънбюджетни средства за срок до 3 месеца. Министъра на финансите може да прехвърля в изпълнение на нормативен акт кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет. 2.Не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения , които влошават баланса на бюджета , освен в случаите , когато по предложение на МС НС е приело съответни промени в годишния закон за държавния бюджет. 3.Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на държавния бюджет съгласно Закона за Сметната палата. Как става приключването и отчитането на държавния бюджет: 1.Изпълнението на държавния бюджет завършва на 31. 12. Срокът за приключването е 31.01. 2.Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят периодични и годишни отчети за касовото изпълнение по пълна бюджетна класификация, включвайки и отчетите на второстепенните разпоредители. 3.Министерство на финансите съставя отчет по пълна бюджетна класификация въз основа на отчетите на централния бюджет , съдебната власт и отчетите на първостепенните разпоредители, заверени от Сметната палата.4.Годишния отчет се разглежда от МС и се внася в НС по показателите, по които е приет за съответната година в бюджетната комисия. Тя дава заключение по него.5.Сметната палата представя на НС доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет.6.НС приема с решение отчета за изпълнението не по-късно от края на следващата бюджетна година. ІV. Статут и правомощия на сметната палата. 1.Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности. Тя е независима при осъществяване на своята дейност и се отчита пред НС. Дейността й е публична и прозрачна. Основната й задача е да допринася за доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на НС надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите на законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.2.Правомощия: 2.1.Осъществява одит на: държавния бюджет, бюджета на ДОО, бюджета на НЗОК, бюджетите на общините, други бюджети, приемани от НС.2.2.Осъществява одит и на: бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити и управлението на тяхното имущество; самостоятелните бюджети на БАН, държавните висши училища, БНТ, БНР и др.автономни бюджети.; бюджетните и извънбюджетни средства , предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност; средства от фондове и програми на ЕС , вкл. управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата; бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление ; формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ , дължимо към държавния бюджет и др. взаимоотношения на банката с държавния бюджет; възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, общинския дълг и използването на дълговите инструменти; постъпленията от приватизация и концесии по съответните сметки, тяхното разпределяне и разходване; изпълнение на международни спогодби , договори, конвенции или др. междун. актове, когато това е предвидено в съответния междун.акт или е възложено от оправомощен орган; други публични средства и дейности, когато това й е възложено със закон. Сметната палата одитира дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в бюджетните организации. Тя може да одитира държавни предприятия с решение на НС. 2.3.При поискване от НС или от МС дава становища по законопроекти за бюджети, по правителствени програми , финансирани с бюджетни и извънбюджетни средства или със средства, гарантирани от държавата, както и по законопроекти, свързани с отчетността и контрола на бюджетните и др. публични средства. Може да внася в НС и МС становища за промени в закони и подзаконови актове с цел подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на средствата.3. Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка. Състои се от 11 души – председател и 10 членове, които се избират и освобождават от НС за срок от 9 год.като полагат клетва. Органи са директорите на териториалните поделения, ръководителите на сектори, одиторите и стажант-одиторите. 54. Поява, същност и функции на данъците. Видове данъци. Правна характеристика на данъците. Паричното плащане, известно като данък е крайният резултат от възникналото и развило се данъчно правоотношение. Данъкът е обществено явление. Всяко обществено икономическо развитие се характеризира със система от данъчни плащания, които отразяват това развитие. В Средновековна България се е събирал в натура. Днес като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците. ДПО имат характеристиката на финансови правоотношения. Те са публично правни – възникват по повод осъществяването на държавна дейност. Характеристики на данъците: 1. Единият субект е винаги държавата чрез органите на данъчната администрация /НАП/. 2. Те са желани от държавата (без данъци тя не може да съществува). 3. Те съществуват само като правни отношения – възникват, развиват се и се погасяват въз основа на правна норма. 4. Имат паричен характер т.е развиват се по повод движението на парични средства към бюджета. Определение: данъкът е законоустановено по всеобщ начин от върховен орган на власт парично, пряко, безвъзмездно (няма насрещна престация) и невъзвращаемо плащане, с което се трансформират определени права върху определена от конкретната данъчно правна норма сума пари, която данъчните субекти внасят в полза на държавата, без задължение за възстановяване на сумата. Функции на данъците: 1. Фискална – осигуряват голяма част от бюджетните приходи; 2. Икономическа –инструменти, чрез които държавата може да направлява икономиката; 3. Социална – преразпределение на благата. Видове данъци: 1. С оглед на това дали връзката между държавата и платеца е пряка или косвена: а/ преки-местни данъци, ДОД (данък по чл.38 от ЗОДФЛ), корпоративен данък. б/. косвени-ДДС и Акциз. При преките данъци ЗЛ е и платец на данъка, а при косвените платеца на данъка е различен от лицето, което внася данъка в бюджета (ДДС се понася от крайният потребител, а се внася от регистрираните по ЗДДС лица. 2. С оглед системата за определяне размера на данъка: а/ в абсолютен размер – патентен данък, ставки на акциза; б/пропорционални–данъчната ставка е постоянна величина, а основата е променлива; в/прогресивни-ДОД, данък върху наследствата-данъчната ставка се изменя с нарастване на основата. 3. В зависимост от това къде постъпват: а/републикански; б/местни-данък върху недвижимите имоти; 4. В зависимост от това кои лица ги плащат: а/данъци, дължими от ФЛ, б/ данъци, дължими от ЮЛ; в/ данъци, дължими както от ФЛ, така и от ЮЛ. Правна характеристика на данъците: 1. Данъците са публично, субективно право на държавата да получи определена парична сума. На това право съответства съответно корелативно задължение, което е конституционно определено. 2. Те са законово установени вземания на държавата. Това следва от принципа на законоустановеност – чл.60,84 от Конституцията. Това се отнася за всички елементи на данъка (основание, субекти, размер). 3. Тези вземания са невъзвращаеми – от икономическа гл.точка се говори за косвена възвращаемост чрез политиката на държавата в образователната, културната сфера. 4. Това са безвъзмездни вземания за разлика от таксите, където има насрещна престация. 5. Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички ЗЛ. Възникват по силата на закона, а не във връзка с издадения данъчен акт, който има декларативно действие. 6. Определят се едностранно от държавата в качеството и на власт, реализирайки държавния суверенитет. Затова договорното начало е изключено. 7. Данъците като вземания на държавата са непрехвърляеми. Това не изключва възможността данъкът като парично задължение да се прати доброволно от трето лице. 8. Данъчните задължения могат да се изплащат на части при разсрочване. 9. Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда. 55. Статут и правомощия на данъчната администрация. Данъчната администрация е част от финансовата администрация и се занимава със събирането на бюджетни приходи – публични вземания за данъци и осигурителни вноски. Отношенията са регулирани със Закона за националната агенция по приходите /НАП/, която е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Тя е единно структурно звено – ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище София. Функции и правомощия на НАП: 1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица като осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им и други формуляри и документи, като ги публикува и в Интернет страницата на НАП; 2. установява публичните вземания за данъци и ЗОВ по основание и размер; 3. обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. събира доброволните плащания на публичните вземания; 5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчни закони и по законите, регламентиращи ЗОВ; 6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейните органи и служители; 7. води регистър на лицата, които работят по трудово правоотношение като създава и поддържа база данни за тях; 8. анализира приходите и приходната практика; 9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си; 10. осъществява и др. дейности, възложени и със закон. Органи на управление са: УС и Изпълнителния директор. УС се състои от министъра на финансите; управителя на НОИ; директора на НЗОК; заместник-министър на финансите, определен от Министъра на финансите и изпълнителния директор на НАП. Структура: НАП се състои от Централно управление /ЦУ/ и териториални дирекции /ТД/. ЦУ подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията. ТД установяват, обезпечават и събират публични вземания за данъци и ЗОВ и др., възложени им със закон. В ЦУ са създадени дирекции в т.ч. главни дирекции, отдели и сектори. Към изпълнителния директор е създадена Главна дирекция „Инспекторат по контрол и сигурност”, която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията за спазване на финансовата дисциплина и осигурява вътрешната сигурност. В ТД са създадени дирекции, отдели и сектори. Органи на НАП са органи по приходите: 1. Изпълнителния директор; 2. Териториалните директори и техните заместници; 3. Директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори; 4. Служителите в ЦУ и ТД, заемащи длъжностите: главен експерт по приходите; старши експерт по приходите; експерт по приходите; главен инспектор по приходите; старши инспектор по приходите и инспектор по приходите; 5. Служителите в ЦУ, заемащи длъжностите държавен експерт по приходите и държавен инспектор по приходите; 6. органи на НАП са и служители, заемащи длъжностите: държавен публичен изпълнител, главен публичен изпълнител, старши публичен изпълнител и публичен изпълнител. При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни: 1. да спазват организацията на работа; 2. да пазят в тайна, данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК. Самостоятелността на НАП се изразява в това, че може да извършва съвместни действия във връзка с осъществяване на своите функции с органите на МВР и прокуратурата, контролните органи на МФ и др. контролни органи. НАП отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, причинени на ФЛ и ЮЛ от незаконни действия или бездействия на нейните органи и служители като се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред. 56. Правен режим на Данък Общ Доход и данъка върху печалбата. Правна характеристика на данъка върху общия доход: 1. Пряк данък – субектът на данъчното задължение и носителят на данъчната тежест са едно и също лице. 2. Подоходен данък – обект на облагане са определени доходи. 3. Прогресивен данък (с изключение на патентния данък и някои др.доходи, които се облагат по реда на чл.26 от ЗОДФЛ с пропорционален данък). 4. По принцип ДОД е републикански данък, но в ЗДБ се предвижда определен % от него да отива в общинските бюджети. Нормативна уредба – съдържа се в ЗОДФЛ; и др. нормативни актове включително и в сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Субекти_на_облагане'>Субекти на облагане – ФЛ, предприятията на ЕТ, местни ЮЛ, които се облагат с патентен данък и имат оборот за предходната година до 50 хил. лв. Данъчно задължени лица – кръгът им се определя съобразно две понятия: местни лица и чуждестранни лица. МЛ са следните категории лица: 1. лица, чието постоянно местоживеене е в РБ; 2. лица, които пребивават в РБ повече от 183 дни; 3. лица, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава. Това е важно, защото местните ФЛ са данъчно задължени за световния си доход, получен през данъчната година, произхождащ от източници в РБ и/или чужбина (принцип на облагане на световния доход). ЧЛ са задължени за облагаемия си доход, получен през данъчната година, произхождащ само от източници в РБ (принцип на облагане при източника). Обект на облагане – това са доходите от трудови и извън трудови правоотношения и доходите на ЕТ. Законодателят е разделил доходите на облагаеми и необлагаеми. Облагаемият доход е облагаемият годишен доход. ДОД е годишен данък и ако лицето има доходи от трудови и извън трудови правоотношения те се сумират заедно и ще се обложат окончателно след подаване на данъчна декларация. От определеният годишен данък се приспада авансово внесеният и с оглед на резултата ще има данък за възстановяване или данък за внасяне. Облагането става по единна годишна прогресивна скала. За 2006г. тя започва с 2 160 лв., под която сума доходите са необлагаеми, като с нарастването на данъчната основа, нараства и данъчната ставка. Правна характеристика на данък печалба – съгласно ЗКПО говорим за корпоративно облагане – има се предвид облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. Данъкът е пряк, подоходен,годишен, пропорционален. В закона се очертава собствена правосубектност за целите на данъчното облагане като неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ, а също и бюджетните предприятия. Определено е място на стопанска дейност на ЧЛ, която също се характеризира с особена данъчна правосубектност. Субекти – чрез тях закона определя своите адресати. Тъй като с него се уреждат преки данъци, тези лица понасят и данъчната тежест. Данъчни субекти са: МЛ, ЧЛ и местни и чуждестранни неперсонифицирани дружества. От обхвата на закона са извадени ЮЛ, които подлежат на облагане с патентен данък. Специфични субекти са: застрахователните дружества, организаторите на хазартни игри, доставчиците на телекомуникационни услуги, бюджетните предприятия. Обект на облагане – печалбите се облагат с корпоративен данък, като местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина (универсален принцип-световен доход), а ЧЮЛ и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък само за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност. Облагаема печалба – положителната величина , определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба /загуба/, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО т.е размерът на облагаемата печалба се получава като този финансов резултат (независимо дали е + или -) се увеличава или намалява за данъчни цели. Увеличенията и намаленията са изрично предвидени в ЗКПО. Данъкът се внася в приход на републиканския бюджет. Той се смята за внесен на датата, на която е постъпила сумата в РБ по сметката на съответната ТД. Въпреки, че е годишен той се внася на авансови вноски, които могат да бъдат месечни и тримесечни. За 2006г. корпоративният данък е в размер 15 на сто.ЗКПО предвижда някои категории доходи , които са изплащани от местни ЮЛ на местни или чуждестранни такива да бъдат облагани при източника /който изплаща възнаграждението, удържа и данъка. Ако данъка не е събран се носи солидарна отговорност./ Има и т.нар.алтернативни данъци – имат различна облагаема основа, принципно по-ниска: представителни разходи; социални разходи; дарения и спонсорства – само за определени в закона лица ; експлоатация на превозни средства -ако с тях не се осъществява дейност по занятие.Преотстъпване на данъка – целево и срочно данъчно облекчение. Данъкът се начислява, но не се внася в бюджета /напр. предприятия на инвалиди, Червения кръст и др./ 57 Правен режим на ДДС и АКЦИЗИТЕ Режим на ДДС : Предметен обхват - Според чл.1 от ЗДДС, ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършени от ДЗЛ по смисъла на ЗДДС; за износ извършен от ДЗЛ, както и при внос на стоки, освен когато з-на предвижда друго. Териториален обхват - разпоредбите на з-на се прилагат на територията на страната - географската територия на РБ, континенталния шелф и ИИЗ, с изк.на свободните зони, свободните складове и търовските обекти, които са лицензирани за безмитна търговия. ДЗЛ - по този з-н е всяко лице, което извършва независима иконом.д/ст, независимо от целите и резултатите от нея. Извън кръга на ДЗЛ попадат: Д, държ.органи и органите на МСУ, за извършваните от тях доставки в това им качество, вкл.когато за тези доставки се дължат държавни или местни дан.и такси (МДТ); ФЛ за дейността им по труд.договор или за управление и контрол на ЮЛ. Но за държ.органи или за органите на МСУ има изкл., които се свързват основно с извършване на конкурентна дейност на ДЗЛ по този з-н. Основни понятия по ЗДДС:
|