Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Изтегляне 3.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- “давността не се прилага служебно”
- 46.Възобновяване на АНП
- .Срокове
- . 5.Инициатива
- II. Изпълнение на адм.наказания
- Орган по изпълнението е : 1
- Органът
- Задължението
- 47 въпрос ФИНАНСОВИ АКТОВЕ - х-ка, видове, съпоставяне с административните Фин.ПН
- Видове ФА : Според администрацията
- Изисквания за законосъобразност на ФА
- Компетентността
- 47. Финансови актове. Обща характеристика. Видове фин.актове. Съотношение между административни и финансови актове.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта с който е наложен наказанието. Но тя прекъсва с всяко действие на надлежните органи, което е предприето спрямо наказаният за изпълнение на наказанието. След извършване на действието, с което е била прекъсната давността, то започва да тече нов давностен срок. Но това прекъсване и започване отново не е безконечно. Затова - Независимо от спиране или прекъсване на давността, то АНак. не се изпълнява ако е изтекъл срок, който надвишава с 1\2 срока по-горе, т.е след изтичане на: 3 год. при глоба; 9 месеца при временно лишаване; и 4,5 месеца при общ.порицание. След тези срокове не могат да бъдат предприети никакви действия по изпълнението. Но в правото обаче съществува правилото, че “давността не се прилага служебно”. Това означава, че колкото и време да е изминало, то АО, публичен изпълнител и съдебния изпълнител са длъжни да търсят наказанието и да изискат от наказания изпълнение. Но ако наказаният се яви пред органа и заяви, че няма да изпълни наказанието, тъй като се позовава на изтекла давността и това е така, то органа може да прекрати преписката. Но след срока наказаният може да плати доброволно, и след това платеното не може да бъде върнато, тъй като със самото плащане, той признава дължимото. Това е и разликата м/у давностен срок и преклузивен срок - с давностния се погасява само правото на принудително изпълнение ( но не и задължението), а с приклузивния срок - самото право на вземане. Затова след изтичане на преклузивния срок платеното подлежи на връщане. 46.Възобновяване на АНП Възобновяване на АН производство (производство за отмяна) 1.Характер - извънреден способ за съд. контрол. Актове, които подлежат на отмяна - влезли в сила: а) Нп-я; б) определения за прекратяване и решения на районния съд по повод обжалване на Нп-я. 2. Основания (чл.70 ЗАНН) 4: а)с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено Нп-е, са неистински; б) АН орган, съдия или съд. заседател е извършил престъпление във връзка с издаването на съответния акт. По а/ и б/ жалбата се подава в 6м. срок от влизане в сила на присъдата. в)откриване на нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението. Тук жалбата се подава в 2г. срок от влизане в сила на НП или определението на съда ; г)деянието, за което е наложено А наказание, е престъпление; Обстоятелствата по б. "а", "б", "г" се установяват с влязла в сила присъда. 3.Срокове - зависят от основанието: по б. "а" и "б" - 6 месеца от влизане в сила на присъдата; по б. "в" - 2 години от влизане в сила на атакувания акт. 4.Компетентен орган - окръжният съд. 5.Инициатива - окръжният прокурор. С предложението той може да спре изпълнението на атакувания акт –НП или решение на съда. 6.Действия на съда - той разглежда предложението в открито заседание с призоваване на страните. След преценката за допустимост съдът проверява редовността на атакувания акт, наличието на посочените в предложението основания за нередовност, като го подлага на съд. ревизия. Решение на съда - с него съдът може: а) да отхвърли предложението като неоснователно; б)да отмени Нп-е или съдебното решение и да реши въпроса по същество, като при необходимост може да събира нови доказателства; в)да отмени определението за прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на производството. Субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК.
Изпълнението е последният етап от АНПс за реализиране на АН отговорност. На И подлежат влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение /изпълнително основание/: 1. индивидуални или общи административни актове;2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;3. споразумения пред административните органи или пред съда. Когато тези основания се отнасят до: Публичните вземания се изпълняват по реда на ДПК Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. Изпълнителните производства по този кодекс се водят независимо от висящите изпълнителни производства по ГПК или по ДПК срещу същия длъжник.Орган по изпълнението е: 1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган; 2. за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Когато естеството на задължението налага, органът може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица. Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, извършващи изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и влизането в такива имоти не е ограничено със закон. Органът по изпълнението се произнася с постановления.Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя: 1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението; 2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд. Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба. Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива. При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства. Когато след издаване на изпълнителното основание органът, задължен съгласно него, бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, задължен е органът който е овластен да издава същите актове или конституиран от съда орган. Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й. Поканата съдържа: 1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника; 2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; 3. име и адрес на взискателя; 4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок; 5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно; 6. възможността за отправяне на искане за съдействие до полицията или друг орган При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана. Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя. Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони. Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване. Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено. Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони. Изпълнителното производство се спира:1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;2. по писмено искане на взискателя, и 3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство. Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му. При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно. Изпълнителното производство се прекратява: 1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в АПК 2. по писмено искане на взискателя; 3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено; 4. когато се представи влязло в сила решение на съда по жалба срещу органа на изпълнението 5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ; 6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й; 7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му; 8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства; 9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата за доброволно изпълнение е изтекла давността.10. в случаите на спиране по искане взискателя ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането; 11. в случаите на спиране при смърт или прекратяване на страна - с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие. Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява. В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството. Давност: Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността не се прилага служебно. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника. Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие. Наложените глоби и имуществени санкции подлежат на обжалване.Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на ГПК. Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението. Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител.Задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя. Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя или по седалището на административния орган. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това. Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му. Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глоби и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Решението не подлежи на обжалване.За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. 47 въпрос ФИНАНСОВИ АКТОВЕ - х-ка, видове, съпоставяне с административните Фин.ПН се различават от астаналите ПН по:
= осъществяване на обществено-финансови процеси за функциониране на финансите; = с тях се възлагат правомщия, установяват се компетенции. Действие на ФПН - то не се различава коренно от това на останалите ПН. По отн/е на лицата - когато ФПО се развива на теритолията на две д-ви, то може да се стигне до т.нар.двойно данъчно облагане. Основните ФПО в РБ действат на територията на цялата страна. Рядко се прилагат за определен район, като това може да е с цел стимулиране на определена стопанска дейност или права. Адресатите на ФПН са разделени съобразно техния търговски статус и техните задълж.към Д и общините (пр.по ЗКПО, по ЗОДФЛ, по ЗМитн и др.). Създаване на ФПН - законодателя извършва преценка на значимостта в обществото на ПО, които ще се регулират; Формулират се самите ФПН и се подготвя законопроекта, който се подлага на дискусия, проверка; гласува се и след като е приет се обнародва НО, който влиза в сила. При ФПН съществува сблъсък м/у личен и обществен интерес, тъй като тези норми защитават единствено обществения, а не личния интерес. Чрез тези ФПН се навлиза в патримониума на останалите ПСу и против тяхната воля им се отнема част от средствата им (пр.данъците). Елементите на ФПО са:
ФПО са свързани с парични взаимоотношения. ФПН има за задача да създаде една добра форма на организация на това ФПО. ЮФ във ФПраво - характерно за тези ЮФ е, че при проява на повечето факти се пораждат т.нар.СФС - съвкупност от няколко ЮФ от различни клонове на правото (пр.плащането на данък в/у наследството предполага настъпване на 2-ва ЮФ - смър (от ГП) и подаване на дан.декл.(от ФП). Съобразно ЗНА едни и същи понятиятрябва да се ползват в един и същ смисъл в ПНи от различните НА, т.е във всички клонове на правото. ФП е изградено съобразно нормите на Адм.право. Финансови актове - те се различават от останалите АА преди всичко по предмета (финансовото им съдържание). При осъществяване на функциите на Д те играят основна роля. Установяват реда и начина за акумулиране на ср/ва в държ.бюджет, формите на плащане, субектите и обекти на облагане. Всичко това се постига чрез издаването на съответните ФАктове. Посредством тях се осъществява разпределението и преразпределението на националния доход и това е тяхната типична функция. Особености на ФАктове:
О.Фин.амнистия - опрощаване на конкретен дълг. О.Фин.автоматизъм - предприятията сами начисляват и внасят данъка. Други4 считат, което е по-правилно, че фин.автом.има декларативен х-р и не създава П и З, както би създал един ФА. Видове ФА : Според администрацията, която издава ги издава, те биват: +данъчни; +митнически; +актове на БНБ; +актове на фин.контр.органи; Според целта за която се издават:
Изисквания за законосъобразност на ФА : ФА, като вид АА имат строго определена форма и съдържание. ФА няма как да бъде в устна форма! За всеки ФА има строго определени реквизити, като липсата им в повечето случаи води до нищожност или унищожаемост на акта. ФА следва да е съобразен с:
47. Финансови актове. Обща характеристика. Видове фин.актове. Съотношение между административни и финансови актове. 1. Финансови актове и съотношение между административни и финансови актове– най-често срещаните юридически факти от категорията на юридическите действия /актове на финансовата администрация/. Те се визират в хипотезата на ФПН без да се покриват с нея. В практиката и законодателството, под които се срещат са: удостоверения, заповеди, нареждания, разрешения, забрани, акт за прихващане и възстановяване, акт за начет, ревизионен акт и др., защото наименованието „финансови актове” е обобщително правнотеоретично понятие. Финансови актове се издават от органите във всички звена на финансовата система. С такива актове се установява подготовката на бюджета, изпълнението му и контрола, в областта на данъците, банковата система. Финансовите актове са особена категория административни актове – те от една страна притежават общите характерни признаци на административни актове, а от друга разкриват специфични особености, които ги отличават от тях, а именно: 1. Те се отнасят до финансови въпроси 2. Издават се във фин. с-ма 3. Издават се от финансови органи, които действат при условията на обвързана компетентност 4. В голямата си част имат декларативно действие. Финансовите, както и административните актове са: юридически актове; волеизявления на власт; на органи на държавно управление; издадени въз основа и в изпълнение на закона /в широк смисъл/; за решаване задачите на държавата. Всеки правен отрасъл се обособява в правната система с режима си на регулиране. Такава юридическа обособеност на финансовото право, що се отнася до финансовите актове е, че голяма част от тези актове са декларативни. Декларативните актове по своето правно значение стоят твърде близо до индивидуалните административни актове на обвързаната администрация. При това положение няма никакви пречки да се причислят към широкото понятие за административни актове, включващо и декларативни актове. Качествени различия при съотношението финансови актове административни актове не се очертават. Специфичният предмет на тези актове не изключва и общност в предмета им. И за финансовите и за административните актове се изисква писмена форма. Обжалват се пред едни същи съдилища по един и същи ред. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|