абсолютни отклонения – те се получават като разлика между стойностите на планираните и отчетени параметри.
относителни отклонения – определят се в отношение към други величини и се изразяват в проценти. Обикновено тези отклонения се изчисляват в отношение към по обобщен показател. Приложението им увеличава информационното равнище на анализа и дава възможност по-прецизно да се изчисляват и анализират отклоненията.
селективни отклонения - определят се чрез сравнение на контролируемите величини във времеви разрез – ден, седмица, месец, тримесечие и т.н..
кумулативни отклонения – посредством тях се оценява степента, достигната през изминалите месеци и възможната разлика към края на плановия период – годината. Кумулацията позволява да се компенсират случайните отклонения и много точно да се покаже тренда.
отклонения във времеви аспект.
Най-типичното сравнение за контролинга във времевия аспект се явява сравнението – “план – отчет” (популярно като сравнение “трябва – е”). То се определя чрез сравняването на планираните в бюджета и отчитаните стойности на показателите, обект на контрол. Интерес от гледна точка на анализа може да представлява и сравнението - “отчет – отчет” - на отчетените стойности за плановия период с тези за предшествуващия планов период.
Сравнението на плановия резултат в края на годината с прогнозирания или очаквания, при отчитане измененията във външната и вътрешна среда на предприятието, дава възможност за определяне на отклонение от типа “ план - желан резултат”, което дава възможност по-задълбочено да се изследват причините, влияещи на развитието на бизнеса в бъдеще. При този подход се сравняват плановете, разработени в началото на периода и потребностите в настоящия момент. В рамките на оперативния контролинг разчетът на отклоненията е целесъобразно да започне от проверка на резултатите от работата на цялото предприятие с по - нататъшна детайлизация на показателите в разрез на сфери на дейност, подразделения, места на възникване на разходите и носители на разходите
