2.1. Място на системата на контролинга в системата за управление на предприятието. 2.2. Същност, структура и компоненти на контролинг системата в производственото предприятие. 2.3. Функции на контролинга. 2.4. Механизми и принципи на контролинга.
Контролинг системата като важен елемент на системата за управление в предприятието включва следните взаимодействащи си компоненти:
концептуални (цели, задачи на контролинга);
функционални (функции на контролинга);
инструментални (инструменти на контролинга);
институционални (организационно структуриране на контролинга).
Контролинг системата се представя като една прагматична система за управление на печалбата, ефективността и фирмения растеж, пред която са поставени за решаване следните по - важни задачи:
методическо, инструментално и информационно осигуряване и подкрепа на мениджмънта при вземането на решения, свързани с осъществяването на ориентираните към резултат функции - планиране, контрол и регулиране във всички управленски области;
изпълнение на функциите интегриране, системно организиране и координация както между отделните управленски подсистеми, така и между компонентите във всяка една от тях.
В тази връзка основните характеристики на концепцията за контролинга са:
осигуряваща дейност, подпомагаща мениджърите от средно и високо управленско ниво в процеса на разработване, вземане и реализиране на управленски решения, свързани с доставката на ресурси, тяхната трансформация и реализацията на готовата продукция;
навигационна дейност, водеща до количествено и качествено подобрение на управлението;
адаптивна дейност, която включва основните области на координация и интегриране – функциите планиране, изпълнение, отчет, контрол и регулиране;
съдържателната ориентация на контролинга извежда на преден план стратегическата перспектива на фирменото управление и неговото информационно и методическо осигуряване. Тя изисква в стратегически аспект - оптимизиране на управленския процес за достигане целите на фирменото развитие, а в тактически и оперативен – оптимизация на производствено-икономическите резултати;
предметната ориентация на контролинга е насочена към осигуряване на методика, направляваща производственото предприятие към максимизиране целите на печалбата.
За да функционира успешно системата за управление е необходимо:
осъществяване на ефективно съгласуване и координация между отделните управленски функции, както по технологията на протичане, така и паралелно;
оптимизиране протичането на вътрешните процедури.
В този аспект периметърът от функции на контролинга обхваща:
координационна функция – осъществяване на съгласуване и координация между функционалните управленски подсистеми в системата за управление, както и вътре в самите тях;
сервизна функция – подпомагане протичането на вътрешните процедури, посредством които се осъществяват управленските функции – информационна подготовка (ИП), разработка на вариант за решение (РВР) и организация на изпълнението (ОИ).
Координацията във фирменото управление се осъществява в две форми:
първична – координация между системата за управление и производствената система, за целеориентирано осигуряване на изпълнението;
вторична – координация между отделните подсистеми в рамките на системата за управление.
Координационната функция на контролинга е вторична и включва: