подход, основаващ се на принципа на планираната еволюция.
Фази на изграждане на контролинга
10.2. Варианти на организационно изграждане на контролинга в управлението на фирмата Сравнителният анализ на западноевропейския опит в практическата реализация на контролинга като институция отбелязва значително разнообразие в регламентирането на неговата дейност и обособяването на структурни звена за осъществяването и в производственото предприятие. Натрупания опит в този аспект дава възможности за извеждането на предимствата и недостатъците на всеки от реализираните в практиката варианти. Основни фактори, оказващи влияние върху избора на организационно структуриране на контролинга са – стратегията на предприятието; степента и мащабите на неговото развитие; технологията ; правната форма на предприятието; външната среда и др.
В малките предприятия основният въпрос, който се поставя при избора на решение за изграждане на контролинг системата е дали дейността не може да се възложи за изпълнение на специалист от някое от съществуващите звена или на външен консултант или консултантска група. Но тенденцията в управлението на малките фирми в развитите страни през последните години е свързана с все по-осезаемото присъствие на вътрешен контролинг.
В практиката на средните предприятия няма самостоятелно обособени звена по контролинг. Специалистът, изпълняващ контролингови функции, работи в счетоводния отдел и е линейно подчинен на търговския директор (фиг. 10.4). В големите предприятия практическият опит е наложил обособяването на самостоятелно звено по контролинг, породено от сложността, комплектността и мащабите на управленските задачи. Неговото позициониране в организационната структура на управление (ОСУ) зависи от визията на мениджмънта по следните два съществени въпроса:
