Икономическият смисъл на управлението по ЦО се разкрива посредством изпълнението на следните функции:
Планиране – всеки ЦО планира своята дейност в стойностни показатели, консолодацията на които дава възможност за формиране на съответните бюджети на предприятието като цяло. Утвърденият от ръководството консолидиран бюджет се превръща в план за развитие за следващия оперативен период, задължителен за изпълнение от всички включени в него ЦО.
Контрол – фактическото изпълнение на бюджета на всеки ЦО се сравнява с плана с цел контрол върху определените показатели и сигнализиране за неблагоприятно развитие на ситуацията, както за ръководството на ЦО, така и за ръководството на предприятието.
Отчет – в края на планирания период ЦО изготвят отчети за фактическото изпълнение на бюджета във формата на план – фактен (отчетен) анализ на отклоненията. Анализът се свързва с търсене на причините за отклоненията и разработването на мерки за тяхното отстраняване.
Мотивация – изпълнението на бюджета на отделните ЦО е насочено към достигането на поставените цели, за което се установява зависимост между материалното възнаграждение и спазването на бюджета. То трябва да мотивира ръководството и персонала на ЦО за изпълнение и подобряване на бюджетните показатели.
Центърът на отговорност е структурно подразделение или група от подразделения на предприятието, мениджърът на което носи отговорност за неговата дейност. Той е отговорен за достигането на целевата стойност на даден финансов показател. Утвърдилите се в стопанската практика финансови показатели, за изпълнението на които могат да отговарят центровете на отговорност в предприятието са:
разходи;
приходи;
печалба;
възвращаемост на инвестициите.
Съответно на тях се формират четири класически типа центрове на отговорност:
