Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Ерос и платоничната любов
Платон е привърженик на второто. Той определя ерос като източник и на сексуалното желание, и на любовта към красотата. Ерос е форма на любов, която се стреми към единение с обекта си и създаване на негови копия така, както мъжете и жените създават свои копия чрез сексуалното възпроизвеждане. В допълнение към тази основна форма (според Платон) на еротичната любов съществува и по-висша форма, при която обектът на любовта не се притежава, а се съзерцава, и при която процесът на създаване на копия се случва не в конкретната реалност, а в областта на абстрактните идеи - царството на „формите“, както ги описва Платон. Съзерцавайки красотата, душата, погълната от чувствени и конкретни неща, се издига и извисява в една по-висша сфера, където се съсредоточава не върху някое красиво момче, а върху самата форма на красотата, която влиза във владение на душата така, както идеите обичайно се възпроизвеждат в душите на онези, които ги разбират. Тази по-висша форма на възпроизвеждане принадлежи на стремежа към безсмъртие, най-висшият копнеж на душата в този свят. Но той се възпрепятства от твърде силното съсредоточаване върху по-ниския вид възпроизводство, което е форма на закрепостяване тук и сега. Според Платон сексуалното желание в обичайната си форма включва желанието да се притежава тленното и преходното, което отрежда зависимост от по-ниския аспект на душата, ракурсът, погълнат от непосредствеността на сетивата и нещата в този свят. Любовта към красотата е всъщност сигнал да се освободим от тази привързаност към сетивното и да започнем да извисяваме душите си към света на идеите, където да участваме в божествената версия на възпроизводството, която се корени в разбиране и предаване на вечните истини. Това е истинският вид еротична любов и се проявява в целомъдрената привързаност на мъж към момче, в която мъжът поема ролята на учител, преодолява похотливостта си и възприема красотата на момчето като обект на съзерцание, пример за тук и сега на вечната идея за красивото. Този набор от влиятелни идеи има дълга история. Опияняващият начин, по който се втъкават хомоеротичната любов, учителския път и изкуплението на душата, векове наред докосва сърцата на учителите (особено на учителите мъже). А средновековната поезия и християнските схващания за жените и как трябва да бъдат разбирани те биват силно повлияни от хетеросексуалната версия на платоновия мит, която вдъхновява някои от най-красивите произведения на изкуството в западноевропейската традиция, от „Разказът на Рицаря“ на Чосър16 и „Нов живот“ на Данте17 до „Раждането на Венера“ на Ботичели18 и сонетите на Микеланджело19. Ала усъмним ли се и за миг, усещаме, че платоническите възгледи по-скоро обитават сферата на пожеланията. Как едно и също състояние на ума може да представлява едновременно сексуална любов към едно момче и, след упражняване на известна самодисциплина - опияняващо съзерцание на абстрактна идея? Това е като да се твърди, че желанието за пържола може да се задоволи след известно умствено усилие, чрез взиране в картина, на която е изобразена крава. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|