Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Красиви тела
Едва ли някой познава по-добре от Платон изкушението, загнездено в сърцето на желанието - изкушението да се преодолее интереса към човека и да се насочи към тялото, да се откаже от морално ангажирания опит да притежава другия като свободен индивид и вместо това да се отнася с него като с обикновен инструмент за свое собствено лично удоволствие. Никъде Платон не се изразява така директно, но всичките му трудове на тема красота и желание са подчинени на тази идея. Според него съществува основна форма на желание, насочено към тялото, и по-висша форма, насочена към душата, а чрез душата – към вечната сфера, от която произлизат в крайна сметка рационалните същества. Не е нужно да споделяме метафизични възгледи, за да прозрем елемента на истината в доводите на Платон. Има разлика, позната на всички ни, между интерес към тялото на човек и интереса към човека в човешка форма. Тялото е сбор от частите си, а въплътеният човек е свободно същество, покрито с плът. Когато говорим за красиво човешко тяло, говорим за красивото въплъщение на човека, а не за самото тяло. Това е ясно, ако се съсредоточим върху определена част, като окото или устата. Възможно е устата да се възприеме само като отвор, дупка в плътта, през която нещата се поглъщат и от която се появяват. Възможно е хирургът да гледа на устата по този начин в процеса на лечение на дадено заболяване. Не по този начин възприемаме устата, когато сме лице в лице с друг човек. Устата за нас не е отвор, през който излизат звуци, а нещо говорещо, единно с Аз-а, чийто глас представлява. Целувката на тази уста не означава да се постави една част от тялото върху друга, а да се докосне същността на другия. Оттук и целувката е компрометираща - това е движение от един човек към друг и призоваване на другия в повърхнината на собственото му същество. Обноските по време на хранене помагат за възприемането на устата като един от прозорците на душата, дори при хранене. По тази причина хората избягват да говорят с пълна уста или да допускат от устите им да пада храна в чиниите. Ето защо са измислени вилиците и пръчиците и затова африканците, когато ядат с пръсти, елегантно оформят ръцете си, така че храната да премине без да остави диря в устата, за да запазят обществено приетия си вид, докато поглъщат храната си. Тези явления са познати, макар да не е лесно да се опишат. Спомнете си неприятното усещане, което изпитвате, когато - по каквато и да е причина - внезапно видите част от тялото, на място, където до този момент е стоял въплътен човек. Сякаш в този миг тялото става непрозрачно. Свободното същество е изчезнало зад собствената си плът, която вече не е самият човек, а обект, инструмент. Когато това засенчване на човека от тялото му се произведе съзнателно, говорим за неприличие. Неприличният жест е този, който поставя тялото на показ като чисто тяло, кaто се унищожава преживяването от въплъщението. Отвратени сме от неприличието по същата причина, поради която Платон се отвращава от физическата похот: тя, така да се каже, включва затъмняване на душата от тялото. Тези мисли подсказват нещо важно за физическата красота. Отличителната красота на човешкото тяло произтича от неговата природа като въплътеност. Красотата му не е красотата на кукла и е нещо повече от въпрос на форма и пропорция. Когато откриваме човешката красота, изобразена в статуя, подобно на Аполон или Дафне на Бернини, това, което се представя, е красотата на човека – плът, оживяла от определена душа и изразяваща индивидуалност във всичките си части. И когато героят на Хофман21 се влюбва в куклата Олимпия, трагикомичният ефект се дължи изцяло на факта, че красотата на Олимпия е плод на въображението и изчезва, когато часовниковият й механизъм се развъртява докрай. Това е от огромно значение в дискусията за еротичното изкуство, както ще стане ясно по-нататък. Но тя ни насочва също към важно наблюдение. Независимо дали води до съзерцание или предизвиква желание, човешката красота се наблюдава в личен план. Тя се намира особено в онези черти - лицето, очите, устните, ръцете, които привличат погледа ни в хода на личните ни взаимоотношения и чрез които Аз-ът на единия се свързва с Аз-а на другия. Макар да се наблюдават модни тенденции в човешката красота, а различните култури да украсяват тялото по най-разнообразни начини, очите, устата и ръцете имат универсална привлекателност. Те са чертите, благодарение на които душата на другия засиява пред нас и ни се разкрива. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|