Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- И по-нататък
| Обективност
Кант не претендира, че съждението за вкуса е обвързващо за всеки, а че се представя за такова от онзи, който го прави. Предположението е наистина поразително, но е следствие от клишетата, които по-рано разясних. Когато описвам нещо като красиво, описвам него, а не чувствата ми към него – прокарвам твърдение, което изглежда предполага, че останалите, ако правилно гледат на нещата, биха се съгласили с мен. Нещо повече, описанието на нещо като красиво носи белезите на съждение, присъда, за която е вероятно да бъда помолен да приведа доказателства. Възможно е да не съм в състояние да представя никакви убедителни причини за моето съждение. Но и да не мога, това се отнася до мен, а не до съждението ми. Може би някой друг, по-подготвен в изкуството на критиката, би могъл да оправдае присъдата. Това е, както отбелязах и по-рано, изключително спорен въпрос дали причините, основани на критика, са истински причини. Позицията на Кант е, че естетическите съждения са универсални, но същевременно субективни: те се коренят в непосредственото преживяване на този, който ги прави, а не в някакъв рационален аргумент. Въпреки това не бива да пренебрегваме факта, че хората не престават да спорят по въпросите на естетическите съждения и непрестанно се опитват да постигнат съгласие. Естетическите разногласия не са непретенциозни спорове, подобни на разминаванията в хранителните вкусове (които са по-скоро различия, отколкото несъгласия). Що се отнася до сградите около нас, например, естетическите разногласия са предмет на ожесточени спорове и законодателни актове. И по-нататък В началото въведохме известни клишета за красотата и се насочихме към една теория, теорията на Кант, която далеч не е банална и действително е вътрешно противоречива. Така се опитахме да дефинираме естетическото съждение и да му отредим централна роля в живота на рационалното същество. Не твърдя, че теорията на Кант е вярна. Но тя представлява интересна отправна точка към тема, която днес продължава да бъде толкова спорна, колкото и когато Кант написва третата си „Критика“. И едно нещо със сигурност е вярно в аргументацията на Кант, а именно, че преживяването на красотата, подобно на съждението, с което се изразява, е изключителна способност на рационалните същества. Само създания като нас, които притежават език, самосъзнание, практически разум и морално съждение, могат да гледат на света по този буден и безкористен начин, за да схванат представения обект и да му се насладят. Преди да продължим обаче, е важно да обърнем внимание на два въпроса, които досега отбягвах: въпроса за еволюционния произход на чувството за красота и свързания с него въпрос относно мястото на красотата в сексуалното желание. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|