Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Индивидуалният обект
Теориите на Платон ни връщат към сложната идея за желанието за нещо определено. Представете си, че искате чаша вода. В такъв случай вие не искате определена чаша вода. Всяка чаша вода би свършила работа, дори не е нужно да е чаша. И има конкретно нещо, което искате да направите с водата, а именно да я изпиете, с което желанието ви е удовлетворено и остава в миналото. Такава е природата на сетивните ни желания: те са неопределени, насочени към конкретно действие, удовлетворяват се от това действие и с него завършват. Нито едно от горните не е вярно за сексуалното желание. Сексуалното желание е определено: има определен човек, когото желаете. Хората не са взаимозаменяеми в качеството си на обекти на желание, дори да са еднакво привлекателни. Възможно е да желаете един човек, а след това друг – възможно е дори да желаете и двама едновременно. Но желанието, което изпитвате към Джон или Мери, не може да се задоволи от Алфред или Джейн: всяко желание е определено за обекта си, тъй като това е желание към този човек като индивид, а не като екземпляр от един общ вид, макар „видът“ да е на друго ниво определящ. Желанието ми за тази чаша вода може да бъде удовлетворено от онази, тъй като то не се концентрира върху определено количество вода, а върху субстанцията, която представлява водата. При определени обстоятелства е възможно желанието ви към някого да изчезне, като се любите с друг. Но това не означава, че вторият е задоволил онова желание, което е насочено към първия. Едно сексуално желание не се задоволява, като се замени с друго, както и желанието да научите края на един роман не се удовлетворява от филма, който неочаквано ви грабва. Няма и нищо определено, което да искате да правите с желания от вас човек, което напълно да отразява чувствата ви. Естествено, че сексуалният акт съществува, но е възможно да съществува желание и без той да бъде желан, а и актът не задоволява желанието и не го довежда до край по начина, по който водата утолява жаждата и поставя край на желанието за вода. Прочуто е описанието на този парадокс от Лукреций Кар20, в което влюбените са представени в опит да се слеят в едно, a телата им се преплитат, водени от желанието: „ ... жадно се прилепват телата едно до друго, слюнките от устата им се сливат и задъхани, те впиват зъби в устните си. Но напразни усилия, понеже никой от тях не може нищо да откъсне от тялото на другия, нито да проникне и да се слее с цялото си тяло с другото; В сексуалния акт не се преследва и постига една единствена цел, нито удовлетворение, с което да приключи. Всички цели са условни, временни и не водят до съществени промени. А влюбените неизбежно са озадачени от несъответствието между желанието и доволството, което не носи никакво удовлетворение, а само кратко затишие в един безспирно възобновяващ се процес: „ ... после отново се възвръща и настъпва онази безумна ярост и те се стремят да обладаят отново предмета на своята страст, без да могат да намерят средство да излекуват болестта си. И безпомощни, те чезнат от невидимата рана.“ Така се връщаме към проблема на „заради него самия". Желанието за чаша вода е, в общия случай, желание да се направи нещо с нея. Но желанието, което се изпитва към другия, представлява единствено желание към този човек. Това е желание за определен индивид, което се изразява, но не се задоволява, и съвсем не се прекратява от сексуалната близост. И вероятно има нещо общо с мястото, което красотата заема в сексуалното желание. Красотата ни приканва да се съсредоточим върху отделния обект, за да се наслаждаваме на присъствието му. И това съсредоточаване върху индивида изпълва ума и възприятията на влюбения. Затова ерос се струва на Платон толкова различен от възпроизводителните пориви на животните, при които работи механизмът на глада и жаждата. С други думи, поривите при животните са израз на основополагащи сили, при които нуждата, а не изборът, е водеща. Ерос, от друга страна, не е сила, а избор, продължителен поглед от Аз-а към Аз-а, който надскача поривите, които го създават, за да заеме мястото си сред рационалните ни намерения. Това е така, дори и ако еротичният интерес се корени, а е съвсем ясно, че той се корени, в подобна сила. Възпроизводителният порив, споделян с останалите животни, е в основата на еротичните ни приключения колкото и нуждата да координираме телесните си движения дължим на интереса си към танца и музиката. Човечеството е вид всеобхватна спасителна операция, в която силите и потребностите са извадени от сферата на преотстъпващите се апетити и са съсредоточени по друг начин, за да се насочат към свободните индивиди, избрани и оценени като „цели в себе си". Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|