Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| 2
ЧОВЕШКАТА КРАСОТА В първата глава от книгата установих състоянието на ума, което участва при сблъсъка ни с красотата, и съждението, което, изглежда, е втъкано в това състояние. Анализирах състоянието на ума, за да покажа как то може да обясни някои клишета за красотата, които всички ние признаваме за верни. Аргументът е изцяло априори, фокусиран върху различия и наблюдения, които, предполага се са очевидни за всеки, който разбира термините за изразяването им. Въпросът, който сега следва да обмислим, е дали това състояние на ума има някаква рационална основа, дали ни казва нещо за света, в който живеем, и дали заниманието с него е част от човешкото осъществяване. Такъв, във всеки случай, ще бъде философският подход към темата. Това обаче не е подходът на еволюционните психолози, които твърдят, че можем да разберем най-добре състоянията на ума си, ако определим еволюционния им произход и приноса, който те (или някоя от предишните им версии) биха предоставили на възпроизводителните стратегии на гените ни. Дали един организъм е по-вероятно да предаде генетичното си наследство, като упражнява емоциите си над красиви неща? Този научен или наукоподобен въпрос за мнозина е смисленият остатък от естетиката - единственият въпрос относно естеството или стойността на чувството за красота, който е актуален. В средите на еволюционните психолози се наблюдава противоречие между едни изследователи, които признават възможността за групов подбор, и други, подобно на Ричард Докинс, които настояват, че подборът се извършва на ниво на отделния организъм, тъй като точно в него, а не в групата, се възпроизвеждат гените. Без да заемаме страна в този спор, разпознаваме два широкообхватни типа еволюционна естетика. Единият набляга на груповото предимство, прикрепено към естетически смисъл, а другият твърди, че индивиди, надарени с естетически интереси, имат повишена способност да предават гените си. Първият вид теория се развива от антрополога Елън Дисанайак, която в „Homo Aestheticus“ твърди, че изкуството и естетическият интерес са свързани с ритуалите и фестивалите, породени от човешката нужда нещата да са „специални“, да се изваждат обекти, събития и човешки отношения от Всекидневната им употреба и върху тях да се съсредоточи колективното внимание. Това „правене на специални“ засилва близостта в групата, а и кара хората да се отнасят към онези неща от съществено значение за оцеляването им на общността, било то брак, оръжия, погребения или заемане на постове, като към обществено значими неща, обвити в аура, която ги предпазва от равнодушно пренебрежение и емоционална ерозия. Дълбоко вкоренената нужда нещата да са „специални“ се обяснява с предимствата, които тя предоставя на човешките общности, сближаваща ги в трудни времена и укрепваща възпроизводителната им мощ във времена на мирно благоденствие. Теорията е интересна и несъмнено съдържа елемент на истина. Същевременно обаче изпада в пълна невъзможност да обясни с какво се отличава естетиката. Макар и усещането за красота да се корени в колективната нужда да бъде „специално“, самата красота е особен вид нещо специално, което не следва да се бърка с ритуал, празник или церемония, макар и те понякога да се отличават с нея. Предимството за дадена общност, осигурено посредством церемониалното одобрение на значими неща, е възможно да е налице и без опита на красотата. Съществуват много други начини, чрез които хората разграничават нещата от ежедневните функции и ги обгръщат с безценна аура. Такива са спортните събития, например игрите, описани от Омир, или религиозните ритуали, в които тържественото присъствие на боговете се призовава, за да оправдае нуждата на дадена институция или процедура от колективна подкрепа. От антропологична гледна точка спортът и религията са близки съседи на чувството за красота, но от философска гледна точка различията са толкова важни, колкото и връзките. Когато хората наричат футбола „красива игра“, те го описват от гледната точка на зрителя като квази-естетически феномен. Сам по себе си, като състезание, в което уменията и силата са подложени на изпитaние, спортът се отличава значително както от изкуството, така и от религията, и всеки от трите феномена има свое специално значение в живота на рационалните същества. Подобно възражение може да се изкаже и по отношение на по-индивидуалистичната теория, развита от Джефри Милър13 в „Чифтосване на ума“ и подкрепена от Стивън Пинкър14 в „Как работи умът“. Според тази теория чувството за красота се появява в процеса на половия подбор, предположение, прокарано от Дарвин15 в „Произход на човека“. Допълнена от Милър, теорията предполага, че като се разкрасява, човекът прави това, което и паунът, когато разперва опашката си. Той дава знак за възпроизводителния си потенциал, на който жената отговаря по начина, по който и женския паун, призовавайки го (без да е по никакъв начин наясно, че го прави) от името на гените си. Разбира се, човешката естетическа дейност е по-сложна от инстинктивните птичи прояви. Мъжете не се кичат просто с пера и татуировки, те рисуват картини, пишат поезия, пеят песни, всички те признак на сила, изобретателност и мощ, а оттам и надеждни знаци за възпроизводителен потенциал. Страхопочитание, удивление и желание изпълват жените при вида на тези артистични жестове, и така природата поема по своя път към взаимен триумф на гените, носители на вековните й послания. Но също така е ясно, че усърдните дейности, лишени от художествено съзидание, биха също допринесли за осъществяването на подобна генетична стратегия. Оттук следва, че обяснението, дори и да отговаря на истината, не би ни позволило да определим какво е характерно за усещането за красота. Дори и произходът на пауновата опашка и на „Изкуството на фугата“ да е общ, предизвиканото удивление от едното е съвсем различно от възхищението, изпитвано от другото. Полемиката в първа глава убедително доказва, че единствено рационалните същества притежават естетически интереси и че рационалността им е подвластна колкото на красотата, толкова и на моралното съждение и научните убеждения. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|