Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Съзерцание и желание
Въпреки това е вярно, че обектът на естетическо съждение и обектът на сексуално желание могат да бъдат описани като красиви, макар и да предизвикват коренно различни интереси в онзи, който ги описва. Някой, който наблюдава лицето на старец, покрито с интересни бразди и бръчки, с добър и спокоен поглед и мъдро и приветливо изражение, може да опише лицето като красиво. Но ние разбираме това съждение по различен начин от възклицанието „Колко е красива тя!“, изречено от младеж, чиято кръв кипи. Младежът тича след момичето, желае не просто да го гледа, а да го прегърне и целуне. Сексуалният акт се описва като „консумиране" на този вид желание, макар и да не бива да смятаме, че подобно намерение е задължително условие или че поставя край на желанието така, както чаша вода утолява жаждата. В случая с красивия старец липсва подобно „тичане“: няма план, няма желание за притежаване или облага от красивия обект. Лицето на стареца е изпълнено със значение за нас и ако търсим удовлетворение, го намираме там, в онова, което съзерцаваме, и в самото съзерцание. Със сигурност е абсурдно да мислим, че това е същото състояние на ума като онова на младежа и страстното му преследване. Когато в хода на сексуалното си желание размишлявате върху красотата на вашия спътник, вие се отърсвате от желанието си, за да го включите в друга, по-голяма и не толкова непосредствена цел за сетивата. Това е всъщност метафизичната значимост на еротичния поглед - търсене на знание, призив към другия човек да започне да излъчва чрез сетивата и да се разкрие. От друга страна, красотата несъмнено стимулира желанието в момент на възбуда. Отправено ли е то към красотата на другия? Искате ли да направите нещо с тази красота? И какво можете да направите с красотата на друг човек? Влюбеният, познал доволството, подобно на лишения от надежда страничен наблюдател, не може да притежава красотата на любимото създание. Това е една от идеите, вдъхновили възгледите на Платон. Това, което ни подтиква в сексуалното привличане, е нещо, което може да се съзерцава, но не и да се притежава. Желанието ни може да бъде консумирано и временно заволено. Но то не се задоволява чрез притежание на онова, което ни вдъхновява, непостижимо е за нас и е нечие притежание, което никога не може да бъде споделено. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|