Безкористният интерес В първа глава изказах известна подкрепа за възгледа, че съждението за красота възниква и отразява „безкористен интерес" към своя обект. В тази глава обаче изследваме ролята на красотата в дълбоко заинтересованите състояния на ума: користни заради начина, по който хората се интересуват един от друг. И така, има ли два вида красота и двусмислено ли е съждението за красота? Предварителният ми отговор е не. Съждението за красота, дори в контекста на сексуалното желание, се фокусира върху начина, по който нещо се представя пред съзерцаващия ум. Не е изненадващо, че красотата поражда желание, тъй като красотата е в представата за индивида, а желанието копнее за индивида и се наслаждава в представената форма на другия. Но красотата не е обект на желанието, което тя вдъхва. Нещо повече, отношението ни към красивите индивиди ги отдалечава от обичайните ни желания и интереси така, както сакралните неща. Те могат да се докосват и използват едва когато всички формалности са спазени и завършени.
Всъщност, не е прекалено нереалистично да твърдим, че красивото и сакралното са свързани в нашите чувства и че техният извор е в начина, по който преживяваме обличането им в плът и кръв, най-силно изразено в сексуалните ни желания. Така че по друг път стигаме до мисълта, която без много анахронизъм можем да припишем на Платон: сексуалният интерес, усещането за красота и благоговението пред сакралното са непосредствени състояния на ума, които се захранват едно от друго и растат от общ корен. И ако се развие истинска еволюционна психология на красотата, тази мисъл би следвало да залегне в предпоставките й. От друга страна, пътят ни до тази мисъл не преминава през принизяването на човека до животното или на рационалното до инстинктивното. Достигнахме до връзката между секса, красотата и сакралното, като разсъждавахме върху характерната човешката природа на интереса към тях и устойчивото им полагане в сферата на свободата и рационалния избор.
