Красота и чар Идеята за сакралното ни отвежда до пределите на скалата на красотата и би било разумно да отстъпим за момент и да си припомним второто клише, че красотата е въпрос на степен. Вярно е, че човешката красота, красотата на истинските Венера или Аполон може да извиква всички епитети, които естествено принадлежат на божественото. Но най-привлекателните хора са красиви в по-малка степен и езикът, който ги описва, използва повече умерени изказвания: хубав, привлекателен, очарователен, прекрасен, приятен. А и при употребата им не залагаме толкова на конкретно описание, колкото на отклика. Начинът, по който откликваме на човешката красота, е разнообразен и често доста сърдечен. Рядко бива изтъкан от бурната страст, която Платон привлича в теорията си за ерос, или Томас Ман в ужасяващото описание на унищожението на Мут-Ем-Енет, съпруга на Потифар, причинено от красотата на недостъпния Йосиф.
