Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Красиви души
Във „Феноменология на духа“ Хегел посвещава цял раздел на „красивата душа“, като се занимава с теми, познати от тогавашния литературен романтизъм, по-специално от произведенията на Гьоте, Шилер и Шлегел. Красивата душа съзнава злото, но стои настрана от него в позата на прошката - прошка за останалите, а също и прошка за себе си. Тя живее в ужас да не опетни вътрешната си чистота от прекалено пряката връзка с реалния свят и предпочита да размишлява върху страданията си, вместо да се излекува чрез съзнателно предприети действия. Темата за красивата душа се използва и по-късно от писателите, а в литературата от XIX век се правят многобройни опити да се опише или да се критикува този все по-често срещан човешки тип. Дори днес не е необичайно за някого да се каже, че притежава „красива душа“, което означава, че добродетелта му е по-скоро обект на съзерцание, отколкото истинска сила в света. Този епизод от интелектуалната история ни напомня за начина, по който идеята за красотата прониква в съждението ни за хората. Търсенето на красотата засяга всеки аспект на човека, от когото бихме могли, независимо за колко време и по каква причина, да се отдръпнем от пряк контакт, за да го възприемем със собствения си съзерцателен взор. Веднага щом някой стане важен за нас и почувстваме в живота си гравитационното притегляне на съществуването му, ние до известна степен се изумяваме от неговата индивидуалност. На моменти се спираме в негово присъствие и позволяваме да ни озари непонятния факт за съществуването му в света. И ако го обичаме и му вярваме и чувстваме доволство от компанията му, то чувството в тези моменти е подобно на усещането за красота - чисто одобрение на другия, чиято душа блести в лицето и жестовете му така, както красотата блести в произведение на изкуството. Ето защо не е изненадващо, че толкова често използваме думата „красив“, за да опишем хората в морално отношение. Както в случая със сексуалния интерес, съждението за красота има непреодолимо съзерцателен елемент. Красива душа е онази, чиято морална същност се усеща, която не просто действа морално, а морално присъства, с такава добродетел, която е видна за съзерцателния взор. Можем да почувстваме присъствието на такава душа, като станем свидетели на безкористна загриженост в действие, както при Майка Тереза. Но също можем и да я почувстваме, когато споделяме мислите на други, четейки стиховете на Хуан де ла Крус например или дневниците на Кафка. В такива случаи моралната оценка и усещането за красота са неразривно свързани и са насочени към човешката индивидуалност. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|