Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Два аспекта на природата
Повечето примери за природна красота, приведени от Кант, са организми: растения, цветя, птици и морски обитатели, чието съвършенство на формата и сложната хармония на детайла ни препрещат към ред, залегнал дълбоко в самите нас. Но в новаторските възгледи на Джоузеф Адисън и Франсис Хътчесън23, издигнали природната красота в център на естетиката, природните картини, пейзажите и „гледките“ заемат по-централно място. За тях Кант почти не говори. Разликата във възгледите не е само въпрос на акцент, а е отражение на два коренно различни типа преживявания. Кант описва съждението за красотата като „особено“ съждение, което представя обекта като „лишен от всякакъв интерес“. Така се загатва, че красотата принадлежи на индивидите, може да се вземе изолирано и да се възприеме като такава. Но пейзажите и гледките се разтичат във всички посоки; те са безкрайно пропускливи и с несигурни критерии за идентичност. Можем да ги смятаме за индивиди, но това го правим ние, така да се каже, не те. Дори да успеем да сложим рамка около една природна красота, като я оградим с висок жив плет, тя не може да се имунизира срещу заразяване от естетичност. Далечните предградия, надвиснали над хоризонта, преграждат и възпрепятстват погледа и ни лишават от възможността да се насладим на техния простор. И най-красивият пейзаж би бил засенчен от построен в близост завод или магистрала, които неизбежно го бележат със знака на човешкото господство. За разлика от пейзажа птиците, пчелите и цветята имат граници - те са в рамките на собствената си природа. Тяхната индивидуалност е същностна характеристика, която притежават в себе си, независимо от това как ги възприемаме. Подобно на картините, чиито рамки ги предпазват от естетическо замърсяване, организмите притежават силата да са естетически недосегаеми. Разтворени в естетическия поглед, те се освобождават от всички други отношения, различни от връзката им с този, който ги изучава. По този начин е лесно да опишем и естествените предмети, които можем да държим в ръцете си, или да придвижим в полезрението си, така както бихме описали произведение на изкуството. Така се определя и вида на удоволствието, което изпитваме. Те са objets trouvés24, бижута, съкровища, чието съвършенство сякаш се излъчва от самите тях, от вътрешната им светлина. Пейзажите, от друга страна, са много далеч от произведения на изкуството. Те дължат очарованието си не на симетрията, единството и формата, а на откритостта, величието и простора, подобен на света, който заобикаля нас, а не тях. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|