Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Универсалност
| 3
Красотата на природата Когато през XVIII век философи и писатели започват да се занимават с темата за красотата, не изкуството или хората, а природата и пейзажът завладяват мислите им. До известна степен това е отражение на новите политически условия, усъвършенстваните средства за придвижване и нарастващия интерес към провинциалния живот. Литературните среди са изпълнени с носталгия по по-простата и, както те си представят, по-невинната връзка с природата от онази, която те изграждат в отдалечените си кабинети. Идеята за природата като обект на съзерцание, лишен от мисъл за употреба или консумация, носи утеха на хората, които с всеки изминал ден осъзнават колко нереално и далечно е упованието им в религията. Универсалност Но има друга, философска причина за този интерес към природната красота. Ако трябва да й се отреди място сред обектите на философското изследване, то красотата или стремежът към красота е човешка универсалия. Кант е последовател на Шафтсбъри във възгледа си, че вкусът е общ за всички човешки същества, умение, вкоренено в самата способност за разсъждение, което ни отличава от останалите същества. Всички рационални същества, смята той, имат способността да правят естетически съждения. И в един подобаващо изпълнен с удовлетворение живот вкусът е централен елемент. Но изглежда много хора живеят в естетически вакуум, заети с пресметливи изчисления и без да осъзнават, че възвишеният живот им се изплъзва. Кант отхвърля подобно твърдение. Може и да изглежда, че хората живеят в естетически вакуум, би казал той, но това се отнася единствено за онези, които вярват, че естетическото съждение трябва да се упражнява в определена област като музиката, литературата или живописта. В действителност обаче преценката за изкуствата е вторично упражняване на естетическия интерес. Основното упражняване на съжденията е в оценяването на природата. В него всички ние сме еднакво въвлечени и, макар и да се различаваме в съжденията си, всички приемаме за вярно, че ги правим. За разлика от изкуството природата няма история и красотите й са достъпни за всяка култура и всяка епоха. Следователно умение, насочено към природната красота, има реален шанс да бъде общо за всички човешки същества, стигащи до заключения с универсална сила. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|